Успелите споделят

Завъртам колелото на думите и се отправям към Чаво и Лисичка, за да покараме заедно. Чавдар Чотов е майстор на баланс велосипеди, а Лисичка му помага да затвори кръга. И макар разговорът ни да се провежда във ФБ страничката им, аз почувствах едно топло и уютно гостоприемство и разбрах, че в момента се майстори и сайта на Лисичка, където ще е още ПО-ЗАБАВНО, както за малките така и за големите. А дотогава да покараме, за да не забравяме, че движението е важно за всички.

С какво се занимаваше преди да създадеш своя бутикова фабрика за колела?

Здрасти. Казвам се Чавдар, на 34 години съм. Преди да започна да правя баланс велосипеди за деца съм се занимавал с много неща. Пътувах много из страната и чужбина. Работил съм като инструктор по ски и сноуборд, летя с парапланер, карам сърф. Последно работих в няколко фирми като търговец, а като студент съм бил преводач, барман и мияч на чинии. По образование съм икономист, но винаги съм обичал да творя с ръцете си. Работата с дърво ме привлича от дете.

Защо реши да майсториш колела и откъде дойде идеята за името „Лисичка“?

СлУчайност. Баща съм на едно буйно дете на име Момчил. В момента той е моят тест пилот. Когато навърши година исках да му подаря баланс велосипед. Синът ми е уникален за мен (както предполагам всяко дете за своите родители) и исках първото му колело да е също така уникално. Разгледах какво се предлага на пазара, но нито едно колело не покриваше личните ми изисквания. По природа си падам перфекционист. По това време работех в една фирма и имах нужда от хоби, за да си почина от дните, прекарани пред компютъра. Мой приятел ми предостави гаража си и започнах да творя. Изработката на първата Лисичка ми отне около месец. Не съм имал намерение да правя повече бройки.

Беше личен проект пропит с много желание и любов. Явно тази енергия се предаде на колелото и всички, които го виждаха по улиците, бяха очаровани от резултата. Много от приятелите ми ме посъветваха да опитам да се занимавам с производство. Така през 2015 напуснах работа и основах работилницата. Името дойде около година по-късно след една среща с истинска лисица в Стара Планина.

Какви усилия са нужни, за да се върти колелото на собствен занаят? И как се пази баланс в днешно време?

Всяко нещо, което човек прави изисква усилия. Едва ли има някой, който да е успешен и да не е платил цената за това по един или друг начин. Аз не оставам по-назад.

Винаги има трудности, но се старая да ги приемам не като проблеми, а просто като казуси, на които трябва да намеря решения. Опитвам да гледам на живота по-скоро като на сложна игра, а не като на низ от проблеми.

В последно време съм щастлив, че около Лисичка започва да се изгражда екип от хора, които ме подкрепят. Често се случва да работя до среднощ, за да успея с обещан срок. Повечето колела са за подарък за конкретна дата и не мога да си позволя да закъснея.

Когато правиш нещо за щастието на децата, нямаш право да не успееш. Старая се да съм целенасочен, да вярвам в идеята си и най-вече да влагам обич в правенето на колела.

Равновесието всъщност е постоянно излизане от баланс и последващо коригиране на посоката. Вестибуларният ни апарат работи на този принцип. Вярвам, че в живота се случва същото. Загубата на равновесие ни дава отправна точка за корекция. Аз редовно залитам, а понякога дори „падам“ от колелото. Вярвам обаче, че това което правя от сърце, ще бъде оценено и от други сърцати хора. Успехът е следствие от това. И от много работа, разбира се.

Всеки модел, който създаваш е уникален. Разкажи ни за пътя на един велосипед, излязъл от твоята работилница.

Наистина всяко колело сътворено в работилница Лисичка е с уникален графичен дизайн. Работя по въпроса за сериен модел, но засега се придържам към мотото на работилницата:

Всяко дете е уникално и заслужава да има уникално колело.

Пътят на едно колело е доста дълъг. Когато с мен се свърже клиент, първо трябва да усетя как си представя да изглежда велосипедът. След това Христо Клисуров – дизайнерът с когото работя, се заема със задачата да изработи дигитална визуализация. Изпращаме 3D модел на клиента и го обсъждаме.

Понякога това е дълъг и сложен процес, но все по-често уцелваме в десятката още с първото предложение. При одобрена визия се заемам с физическата изработка на колелото. Рамката се изрязва, огъва, шлайфа, гравира, боядисва, рисува и сглобява. Физическата работа преди отнемаше 30-40 часа.

Сега съм оптимизирал доста от процесите. Старая се в рамките на седмица колелото да е готово и изпратено на детето, което ще се учи на баланс. Ще ви издам една малка тайна.

Във всяко колело са записани пожелания към детето. Пиша ги при изработката на места, които остават запечатани вътре в конструкцията. Вярвам, че така допълнително зареждам колелата с положителна енергия.

Какви са твоите наблюдения за днешните деца? Умеят ли да завъртат на пълни обороти колелото на детството?

Децата са си деца. Те са искрени и добри. Прекрасни, чисти хора. Всички деца изначално са такива. В днешно време технологиите и информационното замърсяване са ни отдалечили от щастието на простите забавления, а ние предаваме това на децата си. Преди около година мой постинг относно високата цена на колела Лисичка събра голяма аудитория. Тогава отправих апел към родителите да купят на децата си колело, вместо таблет. Цената е сравнима, а ползата за детето - не.

Децата трябва да играят навън. С други деца, с топка, с колело...и с мама и тате. Технолигиите са нещо хубаво, но детството трябва да е прекрасно.

Имаш ли конкуренция в занаята? Правиш ли планове да пуснеш двуколките и на чуждестранния пазар?

Конкуренция е трудно да се каже. В световен мащаб съм успял да намеря само още един майстор на дървени баланс велосипеди, който произвежда бутикови бройки ръчно. Намира се в Холандия и едно негово колело струва около 2К евро.

Има големи фирми производители, но те правят сериен продукт без душа. Надявам се да намеря баланса между това да печеля достатъчно, без да правя поредното масово производство на евтини еднодневки.

Колкото до чуждия пазар, Лисички вече живеят в няколко европейски държави, а една стигна чак до Съединените Щати. За момента смятам, че пазарът в България е далеч от насищане, но активно работя и по въпроса за повече продажби в чужбина.

Над какъв модел работиш в момента?

В момента съм си дал около месец почивка. По-скоро не почивка, а време да се подготвя за предстоящия сезон. Една от идеите, които развивам е дървен велосипед за възрастни. Няма да казвам повече, но се надявам тази година вече да събирам любопитни погледи, докато тествам прототипа по улиците на Пловдив.

Какво би пожелала Лисичка на децата през 2018?

Да са здрави, да имат шанс за безгрижно и щастливо детство и родители, които помнят, че някога са били деца.