Култура

Дори не знам дали е необходимо да пиша ревю на тази книга, след като именно тя провокира написването на „Искам да се уча с някого. Не да бъда нечия.“ Там казах МНОГО. Наистина много, защото романът ме отключи. Преведе ме през тунела, даде ми лъч, хъс и желание. Извади ме от апатия, която ме беше погълнала.

Не мисля, че има друга книга, от която да съм си извадила толкова много цитати. През цялото време имах усещането, че чета за себе си (че чета себе си) в този роман.

Не се заблуждавайте нито от заглавието „Черно мляко: за писането, майчинството и харема вътре в нас“ (Издателство Егмонт), нито от разсъжденията, че това е роман, който би допаднал на бъдещи или вече настоящи майки.

Аз дълго не давах шанс на Елиф. Прехвърлях романа й от лавица на лавица и изобщо бях забравила местонахождението му. Докато една вечер не ми се дочете и след 5 поредни провала (разбирайте зачитах 5 различни книги и ги зарязвах, защото нито една от тях не ме грабваше) разлистих „Черно мляко“ уж, така, за приспиване.

Замисълът тук не се крие нито в майчинството, нито в това как една жена може или не може да съчетава кариера и семейство. Подобен повърхностен анализ ми избожда душата (като израз „очите“ не ми се връзва в това изречение).

„Мисълта ми е, че каквато и жена да станеш, ще съжаляваш, че не си другата“.

Това, за което говори Елиф, са изборите и фактът, че понякога (според мен винаги), няма никакво значение какво избираме, защото винаги ще страдаме за пропусната алтернатива. За аз-ът, който сме могли, но сме отказали да бъдем. Ако избереш кариера – се отказваш от семейството и винаги около теб ще се появяват майки с деца, които ще ти напомнят за отхвърлената алтернатива. Ако избереш да имаш семейство за сметка на кариерата, винаги ще мразиш и ще завиждаш на всички успели жени, с които животът ще те среща.

„С всяка стъпка, която правя, с всяко нещо, което печеля, като че ли губя другаде нещо друго“.

Факт

ИЗБОР  - ПРОПУСНАТА ВЪЗМОЖНОСТ

Няма златна среда.

Едното неименно поражда другото.

„Няма никакво значение дали си останала без деца, или имаш пет-шест. В крайна сметка всичко се свежда до завистта към Другия и до дълбоко екзистенциалната неудовлетвореност. Хората не знаят как да са доволни“

Романът има автобиографичен характер. Елиф разказва за терзанията си от първо лице и прави читателя част от цялата история, защото четенето прилича на разговор, на споделяне на мнения и разискването им.

Тя нарича вътрешните си гласове Палечки като всяка една от тях притежава различна черта от характера й. Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов е уверена кариеристка, която иска да покорява професионални върхове. Госпожица Циничната Интелектуалка е изцяло погълната от библиотеките и творческото начало, което Елиф трябва неизменно да следва. Романите са нейните деца. Другите три палечки си поделят роклите на мръсница, майка и философ.

„Може би всички жени живеят с такъв минихарем вътре в себе си и всъщност ние не сме друго, освен тези разногласия и напрежение, освен трудно потиснатата хармония между взаимно изключващите се страни в характерите ни“.

Романът в голяма степен е изграден от историите на прочути жени писателки или съпруги на писатели. Жената на Толстой – София, Силвия Плат и много други, оставили следа както в литературата, така и в обществения живот с постъпките си.

Първите 200 страници ме улучиха право в сърцето. Обичам Елиф. Обичам „Черно мляко“. Но последните 100 – ги прехвърлих за 15 минути, защото ме изгубиха още след първите няколко абзаца. Книгата стана банална. Философско-психологичният поглед, с който ме замая романът, се изгуби. Беше засенчен от набързо написаните усещания и преживявания през седмиците от бременността. Имах чувството, че чета учебник за бременни. Нито прекалено сериозен, нито достатъно забавен. Нещо нелепо по средата.

Въпреки това не мога да дам слаба оценка на книгата. Романът ме грабна и ми даде отговорите, които бяха в мен, но не пусках да излязат. Останалото са подробности. Може би една майка ще хареса именно последните страници и те ще й донесат мечтаното спокойствие.