Чете ли Барби научна фантастика?
Поначало нямаше да пиша статия за Барби и не съм убедена, че тази е точно такава. Но обичам да си измислям, да си представям какво би направил някой въображаем герой, как би реагирал, какво обича, от какво би се вълнувал, ако беше истински. И не го ли прави всичко това точно такъв? Не превръщаме ли ние фантазиите си в реалност?
Не са ли книгите, филмите, музиката, картините, всяка форма на изкуство не просто бягство от реалността, а конструирането ѝ?
В момента светът принадлежи на Барби - с приходи от 1 милиард долара, филмът доказва нещо много просто - жените имат значение. Какво гледаме, слушаме, купуваме, от какво се интересуваме, всичко това оформя света във всеки даден момент. Винаги сме били там (нещо, което имах нужда да си напомням на моменти, докато гледах Опенхаймер) и трябва да бъдем представени. Чувствата ни, мислите ни, всичко, което ни се случва, добро и лошо, победи и загуби - жените сме половината население на тази планета и е време съществуването ни да спре да се подлага на съмнение.
Ние сме тук и всичко, което ни се случва е валидно. Тогава защо продължаваме да живеем в противоречие със себе си?
Розов свят и черен космос
Замисляли ли сте се колко цветна е планетата Земя на фона на тъмнината на безкрайния космос? Учудващо ли е в такъв случай, че хората имаме нужда да създаваме ярък свят, пълен с цвят, за да живеем без постоянно да мислим, че във всеки момент можем да бъдем погълнати от бездната (или унищожени без да имаме шанс да реагираме дори, ако вярваме на теорията за Тъмната гора)?
Розовият цвят се е превърнал в символ на хубавия живот - "живееш в розов свят" или "гледаш живота през розови очила" са станали нарицателни за оптимистите и хората, които просто си живеят живота. Затова и светът на Барби изглежда толкова крещящ и натрапчив - розовото е навсякъде, розовото е прекалено, розовото те хипнотизира, от розовото ти прилошава. Което, разбира се, е търсен ефект, контраст с истинския свят.
Но няма ли нужда космосът от малко розово?
Готови ли сме за розови космически кораби?
Когато споделих идеята си за този материал с приятеля ми по книжка Иван, реакцията му беше леко неочаквана за мен - "аман от сиви космически кораби, искам розови" (а той чете основно за космически кораби, би трябвало да разбира от тях). И се замислих не е ли прав всъщност? А аз какво искам? Научната фантастика в по-голямата си част е белязана от сивота - бъдещето на човечеството често не е нито розово, нито обнадеждаващо, трудно е да си представим розови космически кораби и розово каквото и да било, не и в сериозната научна фантастика. Така че...
Чете ли Барби научна фанатстика?
Краткият отговор е ДА, защото Барби е била в космоса още през 1965 г. - НАСА ни напомни за престоя ѝ на Международната космическа станция с пост в Инстаграм. Без да се замислям дори мога да кажа, че любимата писателка на Барби в съвременната научна фантастика е Беки Чеймбърс, просто защото и тя като Барби вярва в човечеството. Тази непоклатима вяра я прави автор №1 в Барбиленд, а и е логично, че ни трябват автори феминистки. И понеже Барби вярва в психическото здраве като основа за... всичко може би, двете книги от поредицата Monk & Robot заемат почетно място в библиотеката ѝ.
Но какво друго чете Барби?
Може би "Разказът на прислужницата", за да знае какво не бива да позволяваме? Light from uncommon stars, защото обича понички, музика и вярва, че любовта е любов, независимо дали е между жени или между извънземна и кралицата на ада? You sexy thing, защото обича истории за аутсайдери и избрано семейство (а и ще ѝ хареса заглавието, което няма нищо общо със сюжета)? Seveneves, защото Барби въобще не е повърхностна и е наясно, че съдбата на човечеството винаги ще зависи от жена (или жени) - все пак жените са по-приспособими към живота в космоса, тъй като от зората на времето по-често са обитавали тесни пространства?
Клара и Слънцето, защото Барби и Клара имат много общо и точно страничният поглед върху света ги сближава? Трилогията Broken Earth, защото показва как една жена може да мине през най-трудните трансформации, да ѝ се случват най-лошите неща и въпреки това да продължава напред? This is how you lose the time war, защото научната фантастика може да бъде толкова поетична, а любовта не познава време и пространство? Или пък някои от най-нашумелите автори като Анди Уеър, Уилям Гибсън, Тед Чанг? А може би предпочита утвърдени имена от близкото минало като Айзък Азимов, Урсула Легуин, Роджър Зелазни, Франк Хърбърт, Филип К. Дик, Артър Кларк, Клифърд Саймък?
Какво искам да ви кажа с всичко това? Че няма нужда да сме едно нещо - можем да бъдем всичко, защото Барби е всичко!
В това е смисълът - обществото прави и невъзможното да ни убеди, че трябва да избираме - токчета или кецове, с грим или без грим, със или без пластични корекции, да раждаме или да правим кариера, да гледаме романтични комедии или сериозно европейско кино, Барби или Опенхаймер?
Отговорът винаги е бил Барбенхаймер, защото не е или - или!
Светът не е биполярен и няма нужда да живеем в неговите крайности, за да въплъщаваме нечия идея за това каква трябва да бъде една жена (или който и да било човек). Защото само тя самата знае какво е женствено и как иска да изразява тази своя женственост. И ако днес това значи да е с огромна тениска и коса на опашка, а утре с рокля по тялото и цялостен грим - нейна си работа! И ако днес чете любовен роман, а утре трилогията на Лиу Цъсин - браво на нея.
Често имаме нужда просто да ни оставят намира, за да можем да бъдем себе си - и това себе си се променя с всеки ден, месец, година. Израстваме, еволюираме, претърпяваме куп метаморфози, животът ни се променя, ние се променяме - какво му е толкова чудното тогава, че не искаме да стоим завинаги затворени в клетката на избора розово или черно?
Животът е пъстър, шарен, цветен, на райета, петънца, точки - не искаме ли да го изживеем в целия му спектър?
И ако толкова много те притеснява всичко написано дотук, ако се чувстваш неудобно и всички ние просто раваляме представата ти за самия теб и кое как ТРЯБВА да бъде, наш проблем ли е това? "Живеем заедно, умираме сами" - и колкото е важно с кои хора избираме да се обграждаме в живота си, също толкова важно е с какъв човек искаме да умрем. А този човек е само един и това си ти.
Животът си е твой и само ти си ти - бъди повредата, която искаш да видиш в Матрицата.
