Събития

Почти 30 души от цялата страна работиха заедно, за да намерят решения в хакатон, насочен към проблема с мръсния въздух. Девет екипа представиха идеи за подобряване на качеството на въздуха, които могат да бъдат приложени във всички малки и големи български градове. 

България е сред страните в Европа, където качеството на въздуха е най-ниско. Данните от последните две изследвания за качеството на въздуха в София, направени по поръчка на Clean Air Fund, показват, че трябва да се предприемат незабавни действия за подобряването му.

Вдъхновени от изследването, целящо да покаже как замърсеният въздух влияе върху кариерните решения на висококвалифицираните служители, Clean Air Fund организираха съвместно със „Зелена София“, MOVE.BG, Lime, VMware, „За земята“ и Deloitte хакатон за търсене на решения на проблема.

Хора с различни умения, опит и интереси обединиха усилията си и се сплотиха около каузата за чист въздух. Разбирайки, че промяната трябва да започне от гражданите, те направиха първата крачка и споделиха интересни идеи, които биха могли да помогнат на много градове в България, и да включат пряко администрацията, компаниите и гражданите.

Растенията като основна техника

Зелените покриви могат да бъдат белите дробове на съвременния град. Това е една от идеите, представени по време на хакатона „Подобряване на качеството на въздуха в България“. Ефектът от тях ще бъде намаляване на температурата в градовете, създаване на допълнителна шумоизолация и повишаване на енергийната ефективност на сградите. Зелените покриви могат да се използват и като градски селскостопански пространства, в чиято поддръжка гражданите да участват активно. 

„Райската градина“ е друго решение, свързано с растенията. То зае трето място в хакатона. Реализацията му се изразява в това, земите в градовете и землищата около тях да бъдат използвани за запазване на биоразнообразието и насърчаването на местното земеделско производство по испанския модел Dehesa. Това ще отклони подхода на еднообразно залесяване с бял бор в земите на държавните горски стопанства, и постепенно този вид ще бъде заместен от дървесни видове, характерни за специфичните природни местообитания и климат. По този начин също ще се подпомогне и опазването на биоразнообразието. В градовете също биха могли да се засадят лозови масиви по примера на Виена.

„Зелена пътека“ е предложение за подобряване на качеството на въздуха, което съчетава използването на растения, обучение, иновации и елементи на игра. Мобилно приложение ще помогне за постепенното подобряване на качеството на въздуха както в закритите помещения, така и навън. Виртуалната „пътека“ се разклонява първо към училищата, като инициира проект „Разходка до училище“, който се стимулира с игрови елементи, „зелени награди“ и обучение, целящо осъзнаването на проблема.

Мобилното приложение надгражда вече съществуващия SofiaCoin до национално ниво. То включва в целевата си група и работещите и предлага възможност за състезания между училища, компании и граждани. Втората част на проекта добавя практическо обучение в училищата. Качеството на въздуха в закрити помещения ще бъде подобрено чрез иновативен продукт от микроводорасли. Това е биореактор, наречен Vodoraslo. Той намалява нивата на CO2, NO2 и SO2 в затворени помещения. „Зелена пътека“ бе отличена със специалното първо място от журито на хакатона.

Данните в реално време ще помогнат да се разбере проблемът в реалния му мащаб

Много екипи посочиха, че една от причините, поради които замърсеният въздух не се приема сериозно, е, че хората всъщност не разбират мащаба на проблема и не са били информирани за последиците. Четири екипа представиха идеи, свързани с различни начини за пoпуляризиране на тези данни.

Първата идея се основава на принципа на предсказване на замърсяването на въздуха, подобно на метеорологичните прогнози. Нейният фокус е изграждането на станции за мониторинг на въздуха и водата с помощта на висококачествени сензори. Събраните данни ще бъдат публикувани в определена платформа и анализирани от изкуствен интелект. Този екип получи специална награда от „Зелена София“ и Zero Waste Sofia, които ще съдействат за представянето на решението пред заинтересованите страни.

По-глобален пoглед даде следващата идея, която също изброява редица мерки, но използва холистичен подход. Предлага се по-добра оценка на замърсяването чрез създаване на независими измервателни станции и мрежа от мобилни станции, които могат да бъдат закупени на ниска цена. Следващата стъпка е създаването на обща платформа за оценка на качеството на въздуха. Екипът обърна внимание на необходимостта от намаляването на емисиите от транспорта и повишаването на енергийната ефективност в сградите, което може да бъде постигнато чрез отопление с термопомпи и използване на фотоволтаични системи.

Друг ключов метод за намаляване на замърсяването е увеличаването на растителността и специфични растителни видове, които реагират с определени замърсители (напр. бръшлян, люляк и др.). Като най-важна част и отправна точка екипът подчерта необходимостта от информиране и ангажиране на гражданите чрез обща дигитална платформа, за да могат те да започнат да предприемат по-активни действия, целящи намаляване на замърсяването.

Следващото предложение отново започва с пространен анализ на замърсяването на въздуха и редица мерки на общинско ниво. Те биха могли да се използват като единен стандарт и да се прилагат във всички общини. Процедурата започва с изграждане на системи за мониторинг и локализиране на проблемните зони, особено тези с надвишаване на ФПЧ 2.5 (които са по-опасни, особено за децата), отчитане на топографията на различните райони и делегиране на общински средства за конкретни проекти.

Като специфични мерки бяха посочени въвеждането на зелен билет за градския транспорт, който да се прилага в дните с по-голямо замърсяване, и създаването на зелени пространства с минимална ширина от 5 метра по дължината на булевардите с цел поглъщане на замърсяването и шума от булевардите. Техният принос би бил с филтриране на около 70% от фините прахови частици.

Екип #10 представи идея, която показва връзката между мръсния въздух и последиците за здравето. Отборът посочи, че хората не осъзнават, че замърсяването на въздуха води до лошо качество на живот. Това може да се промени, като се информират на какви замърсители са изложени ежедневно и как самите те допринасят за това. Това би било възможно чрез включването на доброволци, които да носят със себе си сензори, предаващи събраните данни за обработка. Някои сензори имат възможността също и да сигнализират на гражданите, ако замърсяването, на което са изложени, превишава безопасните за здравето нива.

Следващата представена идея също е свързана със събирането на данни в реално време. Това е предложение за мобилно приложение, което да събира на едно място цялата налична информация за качеството на въздуха, трафика и измерване на замърсяването, получено в резултат на неекологичните начини за отопление. Данните могат да бъдат използвани от заинтересованите страни – граждани, местни власти, неправителствени организации и др.

Ключов подход би бил използването на игровия елемент, при който гражданите да бъдат насърчавани всеки ден да споделят какво са направили, за да намалят въглеродните емисии, които отделят в околната среда. Хората, които допринасят с такава информация, ще бъдат стимулирани чрез специални награди.

Последна, но не и по важност, е една идея, която не спада към нито една от двете категории до момента. Става дума за използването на възобновяем източник на енергия, наречен „Слънчева духалка“. Предложението зае второ място, тъй като уредът би бил изключително лесен за производство, а в същото време ще може да се използва дълги години. „Слънчевата духалка“ може да работи всеки ден, без нужда от допълнителна мощност и без да оставя вреден отпечатък. Елементите на уреда включват вакуумна тръба и други прости компоненти, които всеки може да намери в железарията.

За сглобяването на „слънчева духалка“ не са необходими специални умения или знания, а само да се изпълнят стъпките, описани в инструкциите. Уредът работи чрез излъчване на топлината, събрана от слънцето чрез вакуумната тръба. „Слънчевата духалка“ трябва да се постави близо до прозорец, за да започне да събира слънчева енергия на принципа на соларните панели. Уредът е преносим, което го прави лесен за използване.

Всички участници в хакатона направиха първата стъпка за подобряване на качеството на въздуха, споделяйки своите идеи. През цялото време бяха напътствани от опитните ментори – Ивайло Попов и Ивайло Хлебаров от „За Земята“, Гергана Илиева от фондация „Колективът“, Теодора Тодорова Христов от VMware, Александър Петров от „София План“, Аглика Георгиева от Deloitte и Божидар Емануилов от Фондация „Проект Бузлуджа”.

Специалното жури с членове Бирте Курбевайт от Clean Air Fund, Елица Панайотова от „Зелена София“, Симона Стилиянова от Zero Waste София, Ивайло Иванов от VMware и Севдалина Войнова от Асоциация за развитие на София оцени всички 9 представени решения по предварително обявени критерии.

Можете да изтеглите проучванията, споменати по-горе от следните връзки: Въздействие на замърсяването на въздуха върху кариерните решения на висококвалифицираните работници в София и Въздействие от въвеждането на нискоемисионна зона в София.