Успелите споделят

Днес ще те запознаем с Чудомир Драгнев, по-познат като Чудото. Неговото призвание е художествената обработка на метал. Един занаят, който открива случайно и веднага прегръща. Художествената обработка на метал е нелек и опасен занаят, който дава неограничени възможности на всеки изобретателен ум. Любовта му към живия свят, комбинирана с влечението към фентъзи книгите и дарк музиката, оформят у него ясен стил и концепция за това, което ще се случва в бъдеще. Подобно на всеки артист, нуждата да изразява себе си, не му дава покой и самото създаване на нови метални светове го кара да се буди всяка сутрин. 

Кое е нещото, което те запали по този занаят, и защо е толкова специален за теб?

Запалих се сам, запали ме възможността да вляза в един непознат за мен свят, прекрасен и творчески. Запали ме възможността да давам възможности. Специално за мен го прави това, че предимството да съм самоук, ми позволи да се развихря, без да губя време в недействащи институции, махнах всички граници и получих най-големия шанс, а именно да бъда себе си.

Имаш ли любим реализиран проект? Ако да, кой е той и какво го прави различен?

Любимият ми проект е марката, която създадох, а именно Looneytools, под чието име имам свободата да работя с хора, с които не съм си и представял, че ще се срещна. За последните 6 години съм обучил петима души, които вече имат собствени работилници и инструменти, и ги смятам за една удивителна армия, с която заедно правим чудеса. Интересът, който привличаме с нашите проекти и участия, ме кара да продължавам уверено по този нелек път. Шансът да дадеш на хората посока, върху която да разсъждават, не ми позволява да отклонявам поглед от реализацията на екипа с цената на всичко.

Разкажи ни повече за проекта Wonder Tales и предстоящата изложба?

Проектът Wonder Tales е проект, който замислихме заедно с Николай Михайлов, с когото се запознах по време на изложбата „Самозванци“ 2019 година в Артгалерия НДК, на която за първи път представих голяма част от хората, с които работя. Като мащаб проектът е невъзможно да бъде описан с две думи, но мога да кажа, че бързо набираме съмишленици и поддръжници. Накратко, това е проект, който обединява много различни дисциплини, насочен към глобалните проблеми и към реализацията на нови кадри, които ще бъдат обучавани от нас.

Една колаборация, от която очаквам много и ще дам много. Не знам какво да кажа за предстоящата изложба, понеже епидемиологичните обстоятелства в страната ни затрудняват с направата на каквито и да било планове. Идеята е да представим първата част на проект, който засега замисляме като трилогия.

Как дигиталното присъствие помага за развитието на твоя бизнес? 

Бизнес не е определението, което бих използвал за това, което правя. Дигиталното за мен е нещото, от което странях като всеки от по-старото поколение. Разбира се, предадох се, защото гледам в бъдещето, а именно то е, което искам да предложа на хората, с които работя. За да създадеш нещо стойностно, трябва да опитваш неуморно, пак и пак, независимо дали има неща, които не харесваш, да пречупиш себе си и да поемеш по неотъпкана пътека. Срещата ми с дигиталното всички ще могат да видят именно в проекта Wonder Tales.

Смяташ ли, че онлайн продажбите са подходящ начин и за други традиционни бизнеси да се развиват успешно в 21. век? 

Определено това е посоката, единствено ме притеснява човешката природа. Онлайн продажбите са шанс както за креативните, трудолюбиви хора, така и за най-обикновени измамници. Свободният, неконтролиран достъп на всеки до всичко доведе до сериозна липса на доверие към онлайн търговията. Хората, които наистина работят обаче, няма как да не останат доволни от заслужените си успехи.

Къде ти се иска да бъдеш след десет години? 

Точно тук, където съм, в моята родина, надявам се да съм изместил местоживеенето си с поне 40 километра от София, сред природата, но на не повече от 40 метра от работилницата си. Харесвам живота си и нямам нужда от сериозна промяна на дестинацията, за да бъда щастлив.

Опиши ни България на своите мечти.

В момента съм в период от живота си, в който съм по-скоро реалист. Вече не мечтая за България, на нея не ѝ трябват мечти, а помощ. Място, от което, ако избереш за свой дом, трябва да си наясно, че няма смисъл да се оплакваш, а само да намираш решения. Не виждам смисъл в държавната институция и не чакам по-хубави дни. Именно тях, хубавите дни, ще опитам да подаря на максимален брой хора.