От сърце

Мълвата идвала от Балкана:

- Искат се нови данъци! Императрицата починала и императорът пак вдига сватба! Голяма сватба... за император Исак II Ангел и невръстната му унгарска жена.

Тази мълва се разпространявала тъй бързо, като че идвала по повод за ново гладуване. Мизите, тоест българите, били мирни и работливи, но като ставало дума за нов вид данък, ставали толкова яростни, че кръвта от прадедите им кипвала.

Българите вече останали без почти нищо, с което да си изхранват чедата. А какви чеда имали... силни и високи, изваяни само за битка, а не просто за сеитба и жътва. Тези чеда се хранели здраво, като че ли наистина се подготвяли за битка с ромеите. Но този... но този данък-сватба вече бил връхна точка на тяхната издръжливост. Не можело така да продължава - мине се, не мине време и да се взема, точно от българите, данък-забавление на императора.

От Балкана се виждаше огън и дим. Българите се бяха вдигнали вече на въстание. Имаше слух, че двама еднородни братя, Асен и Тодор, са повели българите на бунт. Тодор, за по-голяма достоверност за произхода си, се прекръстил на Петър, за да не дава повод на чужди народи да изменят историята за произхода им. Двамата братя били много сигурни на планинските теснини и, облягайки се на многобройните укрепления, които били създадени от българите и се намирали високо в недостъпните скали, смятали, че победата им е в кърпа вързана. Но не било точно така. Тези от Балкана се вдигнали бързо, защото имали укрепления и подготовката да се справят в трудни ситуации. Докато тези в низината не били толкова готови. Да се бият за преродения си цар Петър, нещо не било достатъчно. Затова братята измислили план как целият български народ да се вдигне и да се бори за свободата си:

- Братко, как ще вдигнем на оръжие българите от низината? – попитал Асен. - Лесно, братко, не безпокой се за това. – отвърнал Петър. - Лесно ли? Нали знаеш, че ако не се освободим сега, не се знае кога ще има пак подходящ момент. - Спокойно, Асене, имам план, който не може да не проработи. Наближава денят на свети Димитър Солунски. На този ден в Търновград ще стане чудо... - Чудо ли? Че кой ще го създаде? – в недоумение попитал Асен. - Ние! – без да се замисли, отвърнал Петър.

Двамата братя отишли в Търновград, за да подготвят почвата за въстание. В града всички били щастливи, че идвали хората, които впоследствие ще ги водят към свобода. Асен и Петър, заедно с жители от града, започнали да строят храм на името на великомъченик Димитрий. Избрали мястото на църквата – да е разположена в подножието, на десния бряг на река Янтра, където после до нея щели да построят крепост, а града да направят столица. Минали дни. Дните до празника на свети Димитър намалявали. Църквата била почти построена. Вътре била така направена, че да е еднокорабна и кръстокуполна. Външността ѝ била с редуването на камък, тухли и хоросан, за да се предаде уникален и красив вид на църквата. Вече трябвало да се премине към следващата стъпка...

Дошъл празникът на свети Димитър. Петър станал рано, за да посрещне големия ден. Излязъл да се поразходи. Докато се разхождал, поздравявал всеки, когото срещнел с хубавия празник. Поздравявал ги и ги канел да походят малко с него. Те с радост се съгласявали. Вървели, вървели, докато не видели, че пред тях на пътя има нещо блестящо. Всички се забързали, за да видят какво е то. Пред тях била самата икона на великомъченик Димитрий. Всички много се изненадали и започнали да се споглеждат.

- Как на иконата на свети Димитър са ѝ пораснали крака и е дошла до тук? – казал един. - Това е знак. Знак от Бог! – отвърнал друг.

Петър това и чакал. Усмихнал се и задумал:

- Вижте българи, какво чудо ни сполетя. Какво знамение! На днешния ден Христовият мъченик Димитрий е изоставил Солун, тамошния си храм и пребиването си с ромеите. Дошъл е при нас, за да ни бъде помощник и сътрудник в това дело. Дело за свобода! Ходете и думайте! Разказвайте и разпространявайте за това чудо. Довечера чакаме всички, от всички околности, в църквата ,,Свети Димитър’’. Свободата ни зове...

Това чудо се разпространявало тъй бързо, само за няколко часа, като че ли идвала тъй очакваната свобода. Мизите, тоест българите, били мирни и работливи, но като чули, че Бог бил с тях, станали толкова борбени, че кръвта от прадедите им се събудила...

След това... След това ли? Ти знаеш продължението на историята! История, която още продължава, и ще продължава, докато има български народ!