Защото избрах България

Казвам се Цветан Захариев, на 27 години от гр. Стара Загора. Занимавам се (и винаги съм се занимавал) с бизнес под някаква форма. В момента движа ресторант в гр. Стара Загора и цех за металообработка. Започнах да развивам бизнес когато бях на 18г. Тогава основах първата си фирма. Когато се върнах от Гърция, за мое щастие срещнах група млади хора в България, решени да правят бизнес на всяка цена. Креативността, естественото продължение на нашия ентусиазъм, роди в нас по естествен път идеята за създаването на СНЦ „Младежки Алианс за Предприемачество, Иновации и Заетост“ (МАПИЗ). Обединени около една обща кауза: БЪДЕЩЕ ЗА МЛАДИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ. Вярвам, че никой ум не може да вирее в кутията на длъжностната характеристика, в която някой се опитва да го натика. Смятам, че трябва  да развиваме от ранна детска възраст индивидуалните качества на всяко дете, защото с душа на художник, няма как да си щастлив счетоводител. Инициативи, в които съм участвал са:

Зам. Президент на „МАПИЗ“ Член на ГК „ЛИПА“ гр. Стара Загора Член на “”AKEP – Academy for Entrepreneurship”  Athens, Greece Участник в Global Entrepreneurship Week 7-11 May 2014 Athens, Greece. Участник в Mobility ot Youth workers “WHAT” 3-10 October 2014, Arcoz de Valdevez, Portugal

Изпълнен съм с оптимизъм за бъдещето на България, защото българите са едни от най-умните хора. Ние сме много изобретателни, много интелигентни, помним много и лесно учим чужди езици. Няма как и да не съм огорчен, защото болшинството не си дават сметка кои сме ние и какво сме дали на света. Малцина знаят, че Ренесансът в България , т.нар. „Златен век“  изпреварва този в Европа с няколко столетия. Почти нищо не се знае за потеклото на българските родоначалници (хановете), също и за Богомилите, а което се знае, често е противоречиво и грешно. Не познаваме историята си, а както е казал народът - „този който няма минало, няма и бъдеще“

Учил съм Маркетинг във Великотърновски университетт, но нямам висше образование. През времето правих опити да завърша, но те се оказваха напразни. Причината за това е само една – там те учат как да си добър служител (с малки изключения), да бъдеш добър наемен работник, но нищо повече. В първи курс още осъзнавах, че мястото ми не е там, а до втори курс учех предимно заради забавленията, които т.нар. „студентски живот“ предлага. Средата, в която израснах не предлагаше много алтернативи за успех, освен това да завършиш образование и да си намериш работа в голяма компания, или както мнозина лаконично казваха: Терминали 1 и 2 на Летище София. „Луксът“ на сивите панелки в квартал „Зора“ в Стара Загора (определян от мнозина като гето) не ни позволяваше дори да мечтаем за огромният океан от възможности. Всеки, дръзнал да го прави, считаха за луд. Ние мечтаехме за прости, малки неща: да имаме велосипеди, футболни обувки и автограф от Роналдо, който беше идолът ни тогава. Футболът беше нашата страст, а Берое, които тогава влязоха отново в „А“ група - нашите герои. Но ние имахме мечти, а сега децата въпреки, че са презадоволени сякаш не мечтаят.

В такава среда беше наистина „задушно“ за хора решили да живеят достоен живот.  Тези, които търсеха промяна биваха смазвани от цялата тази сивота на ежедневието. За сметка на това обаче имаше макар и временни алтернативи - сезонната работа в курортите по българското Черноморие предлагаше една добра възможност да срещнеш нови хора, да подобриш езиковите си умения....само, за да се махнеш от България впоследствие, както се оказа. Моята съдба не беше много по-различна от тази на връстниците  ми. През зимата на 2008-ма година реших спонтанно да замина за Гърция, там ме заведе желанието да събера липсващите парченца от разпадналото ми се семейство. По онова време емигрантската вълна в тази посока беше огромна, беше много трудно за работа, хора от всякакви националности търсеха своето ново начало и щастие, акостирайки по бреговете на Пирея, Патра и Игуменица.

Започнах да работя почасово в една почистваща фирма – миех стъкла на магазини, а вечер чистех офиси. В моменти от престоя си там съм мел дори улици, НО ВИНАГИ СЪМ БИЛ ГОРД ОТ СЕБЕ СИ И ОТ ТОВА, КОЕТО ПРАВЯ. Вървях винаги с вдигната глава и се гордеех, че съм българин, въпреки че ежедневно ставах свидетел на изстъпленията на моите сънародници в Атина. Нещата потръгнаха и с майка ми основахме малка семейна фирма от типа „Професионален домоуправител“ . Водещото за нас беше качеството и след по-малко от два месеца вече управлявахме над 100 жилищни блока. Животът там е много хубав, на първо място заради климата. Бизнесът е развит на много високо ниво, противно на всеобщото българско мнение за това. Неправителствените организации са много и работят в голям синхрон помежду си. Там осъзнах ролята на гражданите във властта, видях съответно и пропуските в този сектор у нас. Огромното историческо наследство, което е оставила Древна Елада е белязало дълбоко всеки един неин гражданин и няма как и ти да не се заразиш с тази култура. Акропола, Театрите, библиотеките, Атинската опера, островите и всичко това придружено с чаша узо и завладяващия дъх на море, оформят един своеобразен Малък Свят.

През тези малко над 4 години ми липсваше само едно – единствено нещо - това нещо се казва БЪЛГАРИЯ! Въпреки че пътувах често до тук, не бях щастлив изцяло. След скучен работен ден, нищо неподозиращ, аз се прибрах вкъщи, приготвих си лека следобедна закуска, но този ден беше с нещо необикновен, почувствах го сутринта. Изведнъж ме обзе страшна еуфория. Вместо да се заема с обичайните неща – аз започнах да си събирам багажа, след по-малко от 4 часа, вече пътувах с колата си за България. Никога няма да забравя този момент - самата мисъл, че след по-малко от десет часа път вече ще съм в моята България ме караше да се чувствам жив.

Аз не се прибрах планувано в Родината. Стана така, както и заминах – всичко беше спонтанно. Когато се завърнах, дълго не можех да осъзная, че това е реалност. Всичко ми се стори толкова хубаво, че днес с гордост мога да заявя – НИКОГА НЕ БИХ ЖИВЯЛ НИКЪДЕ ДРУГАДЕ. Не бих искал да отговарям клиширано на това какво ме накара да се върна, но то е нещото, което всеки носи в душата и сърцето. Все пак, ако трябва да отговоря еднозначно какво ме върна тук -

В БЪЛГАРИЯ МЕ ВЪРНА ЛЮБОВТА!

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.