Д-р Антони Михайлов: Радостта по лицето на пациента ме задържа тук
Всички сме чували за окаяното състояние на здравната помощ в България. Но има ли добри страни? И дали картината не е малко по-оптимистична, отколкото мислим? Днес говорим с д-р Антони Михайлов - млад български лекар, който избира да практикува професията си на родна земя. Към момента той е лекар-специализант в Университетска болница "Лозенец", к-ка Хирургия, а преди това 2 години е преглеждал пациенти като лекар-ординатор в МБАЛ "Христо Ботев" - гр. Враца, к-ка Детска хирургия. Научи повече за трудностите, препятствията и хубавите страни на професията от самия него.
Разкажете ни малко повече, как решихте да станете лекар?
Бях в 5-ти клас, лятната ваканция прекарвах на село при баба и дядо. Дядо ми беше фелдшер. Един ден в късния следобед пристигнаха с мотор 2 момчета от съседното село - единият си беше отрязал китката на едната ръка с моторна резачка, докато рязал дърва. Гледката беше изключително впечатляваща! Дядо ми нямаше как да помогне на това момче, затова го насочи към болницата в Монтана или Враца, за да го оперират. От този момент вече знаех какво е призванието ми.
А как избрахте специализацията си?
Още тогава хирургията вече ме беше избрала. По време на следването си на моменти се замислях за други специалности, в които има и инвазивна част, но хирургията винаги е била най-близка до сърцето ми.
Какво е да си лекар в България?
Едно голямо предизвикателство, както и голямо удоволствие. За никой не е тайна, че медиците в България са в тежко положение и че в системата има много неуредици. Все пак има и редица положителни неща и голямо желание системата да се промени. Надявам се това да се случи и да е за по-добро и за пациентите, и за лекарите.
А защо сте лекар в България, какво Ви мотивира да останете?
Пациентите. Когато взех решението да стана лекар, здравната система беше в окаяно състояние. Заплатите в сектора бяха ужасно ниски, не се изплащаха редовно. Сега ситуацията е по-добре отпреди 20 години да речем, но все още има много проблеми. Това, което ме мотивира да остана е и причината, която ме накара да стана лекар – да помагам на хората, когато имат нужда. В България има прекрасни лекари, които въпреки трудностите лекуват на световно ниво и се стараят да дават най-доброто на своите пациенти. Аз имах късмета да попадна на страхотни учители, които ми дадоха и продължават да ми дават много. Чувството, когато се прибереш след тежки и продължителни дежурства, но си успял макар и с малко да помогнеш на човек да се почувства по-добре - това е нещото, което има значение. Усмивката и радостта на лицето на пациента, на когото си помогнал това е нещото, което ме задържа все още тук.
Ако може да назовете само едно нещо, което да се промени в медицината у нас, какво би било то?
Няма как да е само едно - много са компонентите, които трябва да се променят и за съжаление няма как да стане с магическа пръчка. За да се случи това, трябва воля и желание, както от лекарите, така и от управляващите и от пациентите.
Каква е разликата между специалистите тук и в чужбина?
Огромна. Разликата е във всички направления и тя до голяма степен е свързана с начина на организация на работата и заплащането. Колегите в чужбина разполагат с по-модерна техника, имат възможност да посещават повече конгреси с международно участие, главно поради по-доброто възнаграждение. За съжаление не всички болници в България имат финансовата възможност да предоставят на своите лекари най-модерните диагностични и лечебни апарати и методи. За щастие обаче във все повече болници навлизат подобни технологии и България ще се доближава до Европа и света в това отношение. Тук има отлични лекари, които въпреки всички трудности ни обучават и получаваме образование, благодарение на което, ние може да сме изключително конкурентни на всеки един колега зад граница.
Има ли позитиви да си лекар в България пред това да си такъв на запад?
Има - лекуваме Българи!
Какво правите, когато не лекувате пациенти?
През последните 1-2 години свободното ми време става все по-малко. Извън работа обичам да пътувам, да готвя, да гледам Формула 1. За съжаление се срещам с приятели рядко и напоследък нямам време за хобитата си.
Споделете интересна случка от Вашата практика.
Интересните случки от практиката ми няма да бъдат интересни за хора извън тази сфера, но работата с деца винаги е забавна и свързана с много положителни емоции.
Какво бихте посъветвали младите хора, които учат медицина?
Медицината е призвание. Всеки от вас, който е избрал тази благородна професия трябва да е готов на много жертви за нея, за много безсънни нощи и дни, на тежки дежурства, но и на много приятни и позитивни моменти. Ако някой от вас мисли, че ще забогатее материално е безсмислено да продължава напред. Но ако сте готови да се отдадете изцяло на медицината, в края на работния ден изборът винаги ще си заслужава.
Разкажете ни виц за лекари :)
В болницата карат мъж с нож, забит между лопатките. Докторът в приемната съчувствено го пита: - Боли ли ви? - Само когато се смея.
