Успелите споделят

Д-р Христо Луканов е председател на „Българска Асоциация на Развъдчиците на Кокошеви и Водоплаващи Птици“ от момента на нейното създаване. Той е заместник-председател на „Съюза на гълъбовъдите и развъдчиците на дребни домашни животни“ в Република България от 2013 г. и е член на съдийската колегия. Д-р Христо Луканов представлява България в европейската организация „ЕЕ“ (Швейцария) в секция „Кокошеви и водоплаващи птици“. Той е член на редакционната колегия на списание „Aviculture Europe“, главен редактор на списание „Зоохоби“ и автор на редица публикации в областта на птицевъдството. В края на 2017 г. излезе от печат книгата му "Изложбено и декоративно птицевъдство", която предизвика голям интерес в Европа.

Какво подбуди интереса Ви към птицевъдството?

Интересът ми към домашните птици е още от дете. Когато бях малък, на село имахме различни птици – кокошки, пуйки, гъски. Неусетно започнах да се интересувам от тяхното отглеждане, хранене и особености. За съжаление, преди интернет революцията единствената информация беше в книгите, които бяха изключително български и руски. Не знам колко часове съм прекарвал в библиотеките в родния ми град Севлиево, а по-късно и в централната библиотека на Тракийския университет в търсене на нова информация относно породите домашни птици. Започнах да се занимавам с изложбено птицевъдство и с чистопородно отглеждане, това съвпадна и с възможностите, които даваше интернет. Все по-удобно ставаше закупуването на чужда литература по въпросите на породознанието и изложбеното птицевъдство. По-късно, след влизането на България в ЕС стана много по-лесно както снабдяването с информация, така и с редки и непознати породи кокошеви и водоплаващи птици. Въпреки това все нещо в достъпните книги ми липсваше.

Колко време събирахте информация за написването на „Изложбено и декоративно птицевъдство“?

Това е труден въпрос. Както споменах по-горе, информацията започнах да я събирам още от началото на 90-те години, базирайки се основно на родната и руска литература. Реално основната част от съдържанието на книгата е написано през последните 7 – 8 години. Основавал съм се на информацията от огромен брой чужди литературни и интернет източници, а също и на опита ми като развъдчик, съдия, зооинженер и ветеринарен лекар. Най-ценното за мен в тази е съчетаването на знанията на водещите в птицевъдно отношение страни и предлагането им в един безпристрастен и лесен за възприемане начин. 

Трудно ли Ви беше да откриете източници за малкоизвестни видове?

Както се казва „Който търси, намира“. По-трудно ми беше да открия истината между разнообразната информация за добре познатите стари породи. Всяка страна, имаща влияние върху тяхното развитие през вековете, има свои собствени разбирания и нормално държи на своята версия. 

Колко вида птици има в България? Наблюдават ли се нови такива?

Първо трябва да уточним, че има разлика между порода и вид. Реално породите са обект на целенасочена селекция на даден вид домашна птица. Най-голямо е разнообразието в породите домашни гълъби и кокошки, където са познати хиляди породи и породни групи. В нашата страна след влизането в ЕС и оформянето на реално изложбено птицевъдство се обогати значително не само породното разнообразие, но и качеството на птиците. 

С гордост мога да кажа, че нашата страна е един от пионерите интродукцията и развъждането на нови породи. Такива са Малайската Серама, чернокожите Кемани, редките Сатсумадори, Ямато, оригинални Холмогорски и Тулски гъски и много други. В България беше създадена и най-голямата ферма за пауни извън Америка, притежаваща в колекцията си голям брой цветови мутации. Също така се отглеждат и много редки видове фазани, водоплаващи и прочие.

Трудът Ви вече има и продажби в Европа. Как го възприемат чужденците?

В интерес на истината за мен беше учудващ този интерес. Основна причина за това е, че книгата е издадена на български език. Въпреки това колекционери на специализирана литература от редица европейски страни проявиха любопитство. Отзивите са повече от положителни. Въпреки езиковата бариера, подобен богато визуализиран труд не може да се открие в достъпната литература, а качеството на изпълнението е рядко срещано в браншовите издания.

Разкажете ни за дейността на организациите по животновъдство, в които членувате.

Това е организация на колеги, любители на отглеждането на домашни птици и зайци. В Съюза (СГРДДЖРБ) членуват голям брой национални и регионални сдружения на развъдчици на гълъби, кокошеви и водоплаващи птици, кафезни птици и зайци. Основната насока е популяризиране на изложбеното птицевъдство и зайцевъдство сред любителите птицевъди, гълъбовъди и зайцевъди в страната, популяризиране и работа с българските породи гълъби и кокошки в България и чужбина. 

Ежегодно в страната се провеждат редица регионални и специализирани изложби. Всяка година се организира Националната изложба, където се представят най-добрите екземпляри, а развъдчици от цялата страна обменят опит и идеи. Освен това ежегодно страната ни се представлява на генералната среща на Европейската асоциация, където членуваме в две от секциите – „Гълъби“ и „Кокошеви и водоплаващи птици“. 

Съюзът провежда също и съдийски семинари, където се обучават настоящи и бъдещи съдии в особеностите на оценяването на различни породи. Страната ни беше домакин на няколко големи изложби, а също и организатор на първата по рода си Европейска изложба на балканските породи.

Какви са перспективите пред българското птицевъдство?

В областта на европейското и родно изложбено птицевъдство стои един сериозен въпрос, който започна да се задава с все по-голяма сила. Той касае провеждането на изложбите и сериозните проблеми, които създава птичия грип. През последните две години поради епизоотиите от птичи грип бяха отменени редица изложби, в това число и някои от най-големите в Европа. Не остана незасегната и нашата страна, където целият изложбен сезон 2017/2018 година беше провален поради цялостната забрана за провеждане на изложби и пазари. 

Друг сериозен проблем, който се отнася до Западноевропейските страни, е липсата на приемственост в хобито. За щастие, България е пример за успешно предаване на традициите в изложбеното отглеждане и развъждане от поколение на поколение. С гордост мога да кажа, че едни от най-титулуваните селекционери са именно младежи или млади хора.