Здраве

Запознаваме ви с Ивайло Богомилов - лекар във Военномедицинска академия, младежки работник, доброволец и оптимист. Открихме го измежду вдъхновяващите истории за доброволци по време на извънредното положение, наложено заради COVID-19. Личи си, че обича да пише (когато намери време между всичките си роли), защото разказва благо и богато, скромно и вдъхновяващо! За пандемията, лекарската професия, която "не може да бъде обяснена, трябва да се потопиш", доброволчеството и оптимизма - настанете се удобно!

Какво мислиш за COVID-19 - пандемията, която промени света ни за секунди, според мен? 

Накара ме да се замисля за това колко малко му трябва на човек, за да промени ценностите си и да поспре за миг, да се замисли за важните неща, за него самия. Бяхме свикнали да живеем в изключително забързан свят, в който не ни остава време да спрем дори за миг; в свят, в който благодарение на напредналата медицина не се страхувахме за утрешния ден. Светът беше станал един голям консуматор, който не се замисля за последствията, защото просто не може да се отърси от своята мания за величие и това да иска все повече.

Пандемията изведнъж промени всичко това. За дни светът буквално спря. Промениха се ценностите и хората започнахме да разбираме своята “смъртност” - нещо, което не осъзнавахме. Сещам се за една латинска фраза: „Memento moriendum esse“, което буквално означава „Помни, че си смъртен“, „Помни смъртта“.

Когато някой победоносен пълководец се завръщал в древен Рим, устройвали триумфално почетно шествие при влизането му в града. Докато всички посрещали триумфиращия с радостни възгласи „Io, Triumphe“, специално ангажиран роб държал венеца на пълководеца и му нашепвал в ухото „Memento mori“, за да не се възгордее прекалено.

На нас тази пандемия ни припомни именно това - че сме смъртни!

По какво се различава работният ти ден преди пандемията от COVID-19 и след? 

На всички ни ежедневието и работният ден се преобърнаха. Изведнъж страхът от нещо ново започна да витае навсякъде. Пациентите започнаха да се страхуват да идват при лекаря, което доведе до влошаване на състоянието на болните с хронични заболявания.

Хубавото е, че днес имаме напреднали технологии и въпреки всички изолации и ограничения, поне аз и колегите, с които работя, поддържахме връзка чрез различни методи и платформи с пациентите си. Опитахме се през цялото време, дори по телефона, да помагаме и да бъдем с тях.

Важно е лекарят да остане възможно най-близо до пациентите. Хубаво е, че обществото започна да осъзнава колко са важни лекарската професия, трудът и себеотрицанието на колегите.

В периода на извънредното положение ти беше ръководител на доброволците във Военномедицинска академия, София. Какви са суперсилите на един доброволец през твоята призма на доброволец с различни каузи?

Не ти трябва суперсила, за да си доброволец и да разбереш доброволчеството. Трябва просто да бъдеш човек. За мен доброволчеството е нещо естествено, което винаги е съществувало. Хората винаги са се опитвали да помагат на по-уязвимите или са допринасяли за благото на своята група или общност.

Не е нужно много да бъдеш доброволец, а разбирането, че ако направиш нещо без пари, си се “прецакал”, е онова, което трябва да променим в България.

Чувството да боядисаш пейките или катерушката пред блока за децата; да отделиш един ден в годината, за да помогнеш в кауза, която си избрал; да събираш капачки, е нещо, което трябва да се изживее, за да се разбере.

Моментът, в който срещнеш съмишленици, говориш с хора не само за злободневните неща в живота, а за ценности и идеи, те прави по-добър, по-примирен със себе си, кара те да се чувстваш жив и значим, а всеки човек може да бъде много значим, ако поиска това. 

Аз лично съм участвал в различни доброволчески кампании още от ученик и всяка е била различна за себе си и е носила своя уникална добавена стойност. Няма значение каква е кампанията и колко е голяма, важното е по време на нея да откриеш нещо за себе си, защото, освен всичко, доброволчеството те развива като човек, личност, а понякога и като професионалист.

Малко са моментите и нещата в живота, които могат да ти дадат толкова много за толкова малко време и усилия. Чрез доброволчество учиш за света, и то по непринуден начин, който никой учебник или книга не може да ти даде.

Когато доброволстваш - преживяваш, развиваш, научаваш или просто ставаш по-добър човек!

Как стигна до позицията "Ръководител на доброволци"?

По време на пандемията се случи нещо, което ме накара да се гордея с обществото ни - то се обедини и започна да си помага. Всички видяхме как хора се самоорганизираха, за да помагат за различни каузи - разнасяне на храна, помощ на възрастни хора и други в изолация, да осигуряват хранителни продукти на нуждаещи се и още много.

Така и във ВМА-София постъпиха запитвания от различни хора дали могат да помогнат с нещо и как да бъдат полезни. Хората сами искаха да помогнат, без да сме търсили тяхната помощ, а в един момент - станаха много. Тогава се реши да се канализира работата на доброволците, за да може да се определят нуждите, да се разпределят усилията, за да се случват нещата по най-добрия начин - за самата доброволческа работа и за доброволците.

Направихме платформа, където всеки желаещ да бъде доброволец във ВМА можеше да се запише, да предостави основна информация за себе си и за това с какво ще бъде най-полезен. Само за ден в системата се регистрираха над 150 души. Наистина беше вдъхновяващо. Много и различни хора - с различни професии и умения. 

Може би заради опита ми в доброволческата дейност и организирането на такава през годините, аз поех тази функция, но това се случи естествено, от само себе си, също както доброволците сами пожелаха да помагат и да вършат добро! 

Разкажи ни повече за доброволците и ефекта от тяхната работа. 

Имаше всякакви хора, от всякакви възрасти и професии, което е най-вдъхновяващото - актьори, учители, студенти (не само по медицински специалности), лекари, работещи в чужбина, върнали се в този момент в България.

Всякакви различни хора, обединени от една идея – да помагат и да правят добро!

Вършеха различни дейности - от помощ на първа линия при болните до измерване на температура по входовете на болницата, дезинфекция, санитарна работа и какво ли още не. Хора с висше образование помагаха като санитари или за дезинфекция; студенти по медицина помагаха на колегите си от Инфекциозната клиника, които бяха затрупани с работа. Всички бяха като един жив организъм.

Имаше доброволци, които се включиха в организационна работа, защото бяха на терен, където най-добре се виждат нуждите. Не мога да не спомена един от тях - Петър Велков - учител, който сутринта водеше онлайн уроци, а след това беше на терен и помагаше в организационния процес.

Ако има нещо хубаво в цялата тази пандемия, това бяха всички хора, които дадоха труда си, забравиха страховете си и просто правиха добро не само във ВМА, а в цялата страна. Тези хора променят действителността не утре или вдругиден, а сега, защото простата истина е, че ако ние не променяме средата, няма кой, ако не го направим сега, няма кога.

Какъв ще бъде светът след пандемията според теб? 

Той вече някак е различен, дори и пандемията да не е още свършила. Осъзнати са много неща, много мирогледи са променени, много ценности са преосмислени. Това, което аз си пожелавам след края на пандемията (който ще дойде все някога), е да разберем колко много може да ни даде това да помагаме на другите; как малките стъпки и добрини променят средата в общността, а малките общности могат да променят голямото общество и с него и света, в който живеем.

Промяната се случва, когато е пожелана и се работи за нея! Това зависи от всеки един от нас!