Успелите споделят

Д-р Милен Врабевски е един от най-успешните иноватори, предприемачи и лидери на мнение в наши дни в България. Неговите идеи, водени от мотото, че най-добрият начин да предскажеш бъдещото е да го създадеш сам, са внедрени в редица проекти с общо национално значение. Той е собственик и изпълнителен директор на най-голямата научно-изследователска организация в Югоизточна Европа, Comac Medical и основател на Фондация „Българска памет“...

Първата част с интервюто може да прочетеш ТУК, а сега виж и останалото от интересния ни разговор.

Разкажете ни за Вашия проект Intelligent Мusic, свързан  с популяризирането на съвременната българска музика и култура?

С проекта Intelligent Мusic се опитваме да бъдем алтернатива на всичко онова, което ни залива в последните години. За нас е важно да предложим на хората едно по-качествено и стойностно музикално изживяване, което те търсят и заслужават. И това качество е на световно ниво. То привлича вниманието на изпълнители и музиканти от световен ранг като Joseph Williams, Simon Phillips, John Payne, John Lawton, Nathan East... На практика те се обединяват около един чисто български продукт.

По Ваша инициатива и дарения столицата ни се радва на паметника на Самуил в центъра и на Цар Симеон в кв. "Иваняне". Предстоят ли и други монументни проекти?

Предстои изграждането на монументален ансамбъл „Св. Цар Борис I – Покръстител и неговата епоха“. Все още обаче се водят преговори със Столична община как и къде да се осъществи родолюбивото начинание, което е подкрепено от Негово Светейшество  Българският патриарх Неофит, множество български граждани, учени, общественици и представители на чуждестранни академични институции.

Смятам, че именно сега се нуждаем от това да съхраним паметта на великите български владетели, защото това би означавало, че всеки от нас ще носи частица от тях у себе си. Частица, която ще върне самочувствието ни и ще ни мотивира да се погрижим за родината си и нейните млади хора.

Подпомагате издаването на книги за дейността и живота на Левски. Какво по-различно съдържат те?

Книгите са на база нов прочит на неиздавани и непубликувани материали. Книгата за Васил Левски, по която работи проф. Пламен Павлов мога да определя като историко-публицистична, съдържаща преоценка на биографията и делото на големия българин. Въпреки, че има толкова много публикации, много се е писало и говорило за Апостола, все още съществуват непроучени детайли и събития от живота му, които са много важни.

Втората книга с работно заглавие „Пътят към свободата“ е съвместна работа на проф. Пламен Павлов и проф. Пламен Митев. Това е антология включваща текстове, исторически портрети, анализи които да очертаят мащаба и саможертвата в борбите народа ни за освобождение от отоманско владичество.

Опишете формулата на съвременния будител.

Формулата на будителя, независимо дали е от миналото, настоящето или бъдещето, е една и  съща и тя е –  добри намерения и фокусиране върху полезността или с други думи да живееш така, че да добавяш стойност в живота на другите. Ако всеки от нас прилага тази простичка формула в живота си, то бъдете сигурни, че няма кой да спре България по пътя й към просперитета.

Едно от големите Ви постижения е затоплянето на отношенията на българската и македонска църква. Има ли положитено развитие в тази насока?

Знаете ли, аз от години живея с проблемите на хората в Македония, имам много приятели там, включително и сред духовенството. Наш дълг беше да подкрепим вярващия народ в Македония, за да бъде решен този, вече 50-годишен сериозен проблем със схизматичния статут на Македонската православна църква.

Но трябва да знаете, че писмото, изпратено на 9 ноември 2017 г. от Синода на МПЦ до нашия Синод, е само върхът на айсберга… върхът на няколкогодишни усилия, предварителни срещи за сондиране на мнения от страна на архиереите и т.н. 

В края на краищата, получихме уникален исторически шанс чрез тази покана от македонския Св. Синод да им станем Църква-Майка.

За съжаление, към този момент, на прага на един от най-светлите християнски празници, всичко остава само на думи, а дела липсват. Ние обаче внимателно следим събитията и ще бдим за спазването на даденото от Светия Синод обещание към МПЦ. Не бива висшето ни духовенство да пренебрегва националните интереси на България.

Тази година се навършиха 140 години от Освобождението на България, какво е нужно за укрепване на българския дух и памет днес?

Нужно е да познаваме корените си, нужно е да черпим вдъхновение и идеи от нашите велики предци, които в много по-тежките условия на отоманско владичество са постигнали чудеса – възкресили са Българската православна църква, създадали са една модерна за времето си държава. От нас сега се иска да надградим това, което те са ни завещали.

Ние, българите, сме сред създателите на европейската култура и цивилизация и трябва да се държим като такива. Евроинграцията носи мира, но и възможностите. Редно е да запознаем младите с тях и да ги мотивираме да работят за просперитета на обществото си. Важен мотивационен фактор е родолюбието, което също е сред европейските ценности. Ако искрено обичаш средата в която си роден и отрасъл, имаш желание да инвестираш таланта си в нея.

Всеки в България може да прави евроинтеграция. Достатъчно е да се научи да живее с мисия, т.е. – за другите. Така всяка цел в живота е пълноценна.