Интервюта

Аз съм от хората, за които магията е навсякъде, защото не разбирам науката. Днес обаче ще те срещна с един истински млад учен, който разбира от наука и дори може да направи така, че и ние да я разберем (знам, защото говорих с него и разбрах поне няколко изречения). Петър Ефтимов е от хората, които винаги са се занимавали с няколко неща едновременно. Хубавото е, че той намира връзка между тях. Завършва Ветеринарна медицина, след което практикува като специалист по спешна медицина в една от най-реномираните клиники в България. Фокусът му е върху терапията с мезенхимни стволови клетки при гериатрични заболявания като остеоартрити, хронична бъбречна недостатъчност и травматични увреждания на опорно-двигателната и нервната система.

Признавам си, че макар и баща ми също да е ветеринарен лекар, не разбрах почти нищо от казаното по-горе. Затова пък доктор Ефтимов е много интересен събеседник, който живо се вълнува от нещата, с които се занимава. Записва специалност "Молекулярна биология", за да разбере не само как, но и защо се получават нарушения в нормалната физиология. Защитава докторска степен през 2017 г. През 2016 г., докато пише дисертацията си, решава да се яви на конкурса „Famelab – лаборатория за слава“, организиран от Британския съвет. Твърди, че е бил изненадан, че го е спечелил и е представлявал България на международния фестивал на науката в Челтнъм, но на мен ми се струва съвсем логично - знам колко много обича да говори (за наука)!

Участвал е (по негови думи - с приемлив успех) в телевизионни формати като „Стани Богат“ и „10/64“. Скоро предстои да бъде лектор и на TEDxSofia 2020.

В момента преподава ембриология и биология на развитието в Биологическия факултет към СУ “Св. Климент Охридски“ и учи магистратура (каква изненада!) АПА - астрономия и популяризация на науката. Повече по темата ще разберем от самия доктор Ефтимов (с Ф!).

Как и кога се запали по науката?

По думите на родителите ми – на около 2-годишна възраст, когато възторжено съм крещял „Анатомиятааа-ааа!“, докато баща ми е подготвял лекциите си.

Първо си завършил за ветеринарен лекар - как избра тази професия?

Баща ми беше ветеринарен лекар (заедно с Кирил Братанов въвел изкуственото осеменяване на селскостопанските животни в България), а майка ми е генетик-микробиолог. При такава наследственост след кратък период, в който исках да стана кондуктор, тракторист и космонавт, се насочих в посока природните науки.

Ветеринарната медицина е професия, която избрах съзнателно – може би защото е свързана с това да помагаш на тези, които не могат да си помогнат сами.

Поне за мен преходът към молекулярната биология е, общо взето, разбираем, но астрономия? Как са свързани всички тези неща за теб?

С астрономията е свързано естественото ми любопитство към нощното небе. Откъде идваме? Защо Вселената е устроена така? Как се е зародил животът? Колко още ни остава? Връзката между астрономията и молекулярната биология не е очевидна (да не говорим за ветеринарната медицина!), но общият знаменател е желанието да се решават загадки. Кой сигнален път е обвързан с появата на кожно дишане? Защо имунната система реагира по различен начин на еднакви стимули? Защо температурата на микровълновото фоново лъчение показва микроскопични разлики в различни направления на наблюдаемата Вселена?

Да не говорим, че съществува и астробиологията – може би най-интересната част от съвременната биология, която тепърва ще се развива. 

Кое е постижението ти, с което се гордееш най-много, и защо?

Труден въпрос, защото не смятам, че човек може да нарече което и да е постижение лично свое. Това, за което се сещам, е, че съвместно с д-р Ги Вутерс осъществихме терапия с мезенхимни стволови клетки за първи път в България.

Пациентът беше възрастна немска овчарка с толкова сериозен остеоартрит, че едва ходеше. Една седмица след терапията вече тичаше леко из двора на клиниката – през януари, на възраст 14 години... Това ме убеди в силата на съвременната медицина.

Какво е да популяризираш науката в България? Лесно или трудно е да говориш за нещо сложно на достъпен език?

Винаги зависи от аудиторията. Аз обичам да разказвам истории, а хората, изглежда, имат нужда от разбираем, ясен и понякога анекдотичен поглед към съвременната наука. Ако добре разбираш тематиката, можеш да обясниш дори сложна научна концепция за минути. 

Ще бъдеш част от Книжен брънч с кауза, пайове и наука - защо се включваш в него?

Поне по три причини:

• харесва ми да говоря за наука
• уважавам хората, които участват на олимпиади
• обичам пайове!

Мисля, че трите причини действат синергично, така че не бих могъл да ги степенувам!

Покрай климатичната криза, коронавирус и други световни проблеми хората все по-често разпространяват фалшиви новини, които всяват страх и паника. Защо е важно в такива моменти да се доверяваме на учените?

Това е част от човешката природа – нещо толкова нормално, колкото това, че имаме две уши или две очи... Промяната идва от скоростта на разпространение на информацията и от това, че всеки с достъп до интернет се превръща в медия. Не смятам, че трябва да вярваме безрезервно на твърдения, включително и на научни.

Една умерена доза скептицизъм е винаги здравословна, а в някои случаи – животоспасяваща.

Завърши с послание към читателите ни.

Истинската прелест на науката е не решаването на проблеми, не приложението на определени концепции в практиката, а задаването на въпроси и търсенето на истината. Не спирайте да (си) задавате въпроси – любопитството уби котката, но направи човека – човек!