Успелите споделят

Днес ще ви представя един успешен екип, а именно Владислав Карамфилов, по-известен като Влади Въргала и Тезджан Ферад, която всички познаваме просто като Джани. След броени дни ще можем да ги видим в театър „Сълза и смях“ с новата постановка „Червената или черната”.

Пред тях въпросът „Да бъдеш или да не бъдеш?“ изобщо не стои. Пред тях стои въпросът - „Какъв да бъдеш?“ и за мен именно това е ценното в професията им.

Той е родом от София, а тя - от Силистра, което неминуемо доведе до въпроса ми:

Къде се чувствате най-добре, в родния си град или на някое свое си, тайно кътче в България? 

Джани: Безспорно мястото, където винаги се връщам е Силистра… Дунава има своя магия… Заради илюзията, че на дъното му има огромни крокодили, навремето не се научих да плувам, е гати… Извън шегата - родителите ми са там, имам приятели, които буквално не помня откога познавам… Любимото ми, зелено Кърджали… Винаги, когато имам възможност бих искала да ходя там. Освен неземната му природа, имам верни приятели там...

Всъщност, всяко едно кътче в България е райско - помислете само какво прекрасно, хладно е лятото в Смолян, ами баирите и светлините на Търново, ами морските ни градчета… България е наистина земен рай, ама го осъзнаваш само когато си далеч или през погледа на чужденците…

Влади: И при мен град Силистра играе огромна роля в емоционален план. Като дете живях при майка Тони и татко Ганчо. Това са баба ми и дядо ми по майчина линия.

На брега на Дунава мина детството ми. Не бях ходил от много години. Това лято гостувах на мои приятели, Данчо и Детелина Радулови. Не знам магия ли е или закономерност, но връщайки се към корена, се заредих с енергия. Някаква нова светлина огря душата ми... Дори започнах да мечтая. От много години тази емоция ми е липсвала... Признателен съм на Данчо и Детелина за това, което ми дадоха!

Какво мислите за сегашната ситуация, в която се намират българските артисти?

Джани: Трябваше да стана фризьорка… Щях да имам нормиран работен ден и прилични доходи… И родителите ми са на същото мнение.

Влади: Занимавам се с нещо, което всички твърдят, че е обществено значимо и навсякъде по земята е основа за добра социална и материална основа..., а аз се чудя - какво друго трябва да работяq за да мога да се храня!? Май ще се окаже прав големият Радой Ралин – „Кино, театър – всичко е вятър! Цялата култура е около ...ура“.

Кога разбрахте, че сцената ще бъде в центъра на живота ви?

Джани: На 17 завърших средното и мечтаех как ще стана успешен адвокат, журналист, психолог или моден дизайнер… И изведнъж рязко осъзнах, че като актриса мога да бъда, каквото поискам!

Влади: Като дете едновременно тренирах бокс при Цачо Андрейковски и играех в драма състава в „Двореца на пионерите“, при Ники Априлов. На едното място понасмърдяваше и темите бяха свързани с килограми, сантиметри, аркади и счупени носове... На другото имаше момичета, ухаеше на парфюм и разговорите ми бяха по-интересни. В гимназията вече бях взел категоричното си решение - ВИТИЗ.

Какво е за вас театърът?

Джани: Заразно „зло”. Неизлечима болест. Нещо като любовта.

Влади: Място за споделено Тайнство.

А създаването на нова постановка и работата с хора?

Джани: Все едно да питаме майка бременна с поредното дете какво е усещането. Няма как да е идентично. Всеки път се започва отначало. И гаранция за успех няма. То всъщност за нищо няма. „Ако искате гаранция, купете си тостер...” Не помня кой го е казал.

Влади: През професионалните етапи е различно. Когато бях ученик, исках на всяка цена да играя и да ме гледат. Като студент, не се притеснявах да експериментирам. Почти всички студенти, театралните и кино режисьорите, искаха да играя в дипломните им работи. Още като студент имах шанса да стана популярен от „Ку-Ку“. Вече не беше достатъчно да ти хрумне нещо, а трябваше да е по-добро от предишното. Снимах филма „Пантуди“. Играех в „Театър 199” в София и в Сливенския театър. Снимах за телевизията. Обикалях България по концерти и участия. В един момент изразходваш капацитета си или другояче казано – изтъркваш се. Спираш да си самоинтересен, какво остава за публиката. Тогава спрях. Слязох от въртележката. Занимавах се с бизнес и други неща, които не са за мен. Но реших, че ще се покажа, когато имам какво ново да кажа, какво ново да направя. Така през сериозни паузи се редуваха телевизионни продукции от различни жанрове – скрита камера, реалити формати, стендъп комеди... В театъра поставих една моя пиеса „WC/BG“ или „Моят дом е моята крепост“. Играхме я няколко сезона при препълнени салони. Така се осмелих и я направих на филм - Операция „Шменти-Капели“. И той взе, че се оказа успешен. Започнах сериал по темата, но в различен жанр и епоха. За съжаление обстоятелствата не позволиха да продължи. Но винаги ми е било интересно различното, новото, неправеното до момента. Най-важното нещо е, че с времето започнах да държа на „хигиената“ в професията. Никога досега не съм захващал нещо по комерсиални причини. И тази пиеса, в която играем с Джани, също е новост за мен. Общото между всичките неща, с които съм се захващал дотук е, че с всички участници в тях, до ден-днешен сме приятели.

Помните ли първото си излизане на сцена?

Джани: В театъра в Силистра. В „Пинокио”. Беше нещо като да шофираш в гъста мъгла, ама на седемнадесет години не си даваш сметка, забавлявах се с адреналиновото усещане…

Влади: Бях в шести клас. В „Двореца на пионерите“ репетирахме от септември до декември и цялата новогодишна ваканция играехме представления пред ученици. Моята роля естествено беше кретенска и хората много се смееха.

Като излязох и залата прихна. Не можех да си кажа репликите, защото ме напуши смях. Публиката усети това и ú се стори забавно. Продължиха да се смеят, а с тях и аз..., като в един момент взех преднина и започнах да се смея най-много. Няма да забравя как от смях се превих и накрая паднах по гръб. Бяха ми избили сълзи, толкова ми беше смешно. Дълго време се борих с този проблем. Но и до днес има моменти, в които не успявам да се овладея.

Разкажете за трудностите, които сте срещали в работата си и какво ви е мотивирало да продължите напред?

Влади: Може би, няма човек в България, който да не е запознат със сагата покрай моите филми. Но не знам дали хората разбраха, че когато разказвам за това, аз нито изтъквам себе си, нито искам да бъда възприеман като жертва.

Финансирах с лични средства и създадох няколко успешни филма, които донесоха милиони на кино залите и телевизиите, а за мен останаха трохи. Говорейки за това, аз алармирам, че системата е сбъркана. Но не с общи приказки, а с реални факти, доказателства и аргументи, разобличавам нещо, което убива културата на България.

Няколко думи за онова, с което бихте искали да се похвалите?

Джани: Да се хваля?!? Мисля, че Владо има с какво да се похвали. Той е революционер и според мен „кралят на комедията” и телевизията, ама той сега се смее… скромен човек е той. Досадно и излишно скромен.

Шегата настрани, единственото удовлетворение за нас, хората занимаващи се с изкуство в България, са грейналите очи на зрителите след спектакъла или прожекцията. Тези очи, които  търсят как да изразят емоцията си и те гледат с искрена благодарност. Искаше ми се да кажа, че това стига…

Влади: Елате да се разходим по улицата. Там всеки трети човек ми кима със симпатия и усмивка. Аз на тях също. Може би, ако премахнем другите хора от „картинката“, ще изглеждам като Перко Улавия. Ухилен, кима непрекъснато... Това е награда, която се моля да не я загубя! Освен това, игралният филм обра всички награди по фестивалите из света. Може би, руската култура е една от истински живите! Имах щастието да бъда оценен високо от цвета на съвременното руско кино. За разлика от българските фестивали, за да получиш награда там, са важни обстоятелствата, свързани с филма, а не личните приятелства и лобита.

Разбрах, че сценарият на „Червената или черната” е на Влади? Кога се роди идеята и има ли реални събития, които са преплетени в него или всичко е творческа измислица?  

Влади: Вече споменах, че дълго време нямах мечти. Да напишеш сценарий, да снимаш филм, да играеш в пиеса... Това са занимания за мечтатели. Явно имам връзка с „кораба майка“, защото постоянно ми хрумват идеи и сюжети. Хрумва ми нещо и веднага отварям лаптопа и докато зареди, пред очите ми минава целият цикъл, който следва - ще го напиша, ще намеря и организирам хората, ще осигуря парите, ще го изиграем при пълни салони със голям успех, ще се поклоним и... ще трябва да тръгна да търся пари да си връщам дълговете... Компютърът вече е заредил, но след този анализ единственото, което следва е да почна да разглеждам разни сайтове. Особено след ВИП Брадър съвсем се бях обезсърчил. Тъпо е да си дал толкова много за неща съществени, а хората да те поздравяват, че си станал победител в един реалити формат. Но подкрепата и признанието, които получих от цяла България, ме накараха да „изтръскам бръснарските ножчета от главата“. Разбрах, че има за кого да продължа напред.

Идеята за „Червената или черната“ отлежаваше от дълго време и трябваше да се насиля за да я напиша докрай.

Основните роли са три. Георги Иванов е актьорът и човекът, за когото нямах колебание, но за другата роля трябваше млад, многопластов актьор. Бях стигнал до средата, когато ми хрумна, че Джани е актрисата за другата главна роля. Бях я виждал само веднъж преди години, но в съзнанието ми се запечата яркият ú талант. Голям късмет беше, че в това време нямаше ангажименти. Ако гледате постановката, ще разберете какво имам предвид. Тя е много добра!   Проблемът се състоеше, че пишех бавно и когато тя се включи, нещата се развиха главоломно. Успя да ме мотивира и ми помогна в извеждането на линиите в сюжета. Във всичко, което съм писал, присъстват биографични моменти. И в тази пиеса също. Но „Червената или черната“ я създадохме заедно с Джани.

Кога и къде ще можем да се насладим отново на „Червената или черната”?

Влади: В София, на 14 октомври и 5 ноември, в театър „Сълза и смях“. На 27 октомври сме в Петрич. Също така подготвяме турне из страната.

Джани, напоследък само да играеш и за теб сякаш не е достатъчно. Разбрах, че си завършила и режисура, какви са плановете ти?

Джани: Заради репетициите на дипломния ми спектакъл не можахме да изиграем спектакъла си създаден с толкова много любов! В режисьорски план имам много идеи и то не само за спектакли за деца. Имам и по-нестандартни идеи - да реализирам „Тристан и Изолда” с кукли или авторски текстове с много кукли, куклени средства, музика и пластика… Такива проекти са ми „Любов” по Елиф Шафак… (адаптация по романа ú). Имам една любима идея, вдъхновена от покойната вече проф. Николина Георгиева, наречена „Гарвани”, „История с елфи”, „Любовта на самодивата”, „Съвременна жена”, „Чужденецът”  и още, и още герои и истории, които чакат своето време…

Кои са хората, които ви подкрепят в работата ви?

Джани: Въпреки съпротивaтa си – родителите ми (имам малко дете и без тяхната помощ и подкрепа загивам права), имам много и истински приятели пръснати из цялата страна и в чужбина! Откакто работим заедно, споделям всяка идея и хрумка с горкия Владо. Той ми е коректив и критерий за много неща.

Влади: Онзи отгоре ми е дал приятели. Истински приятели. Използвам да Благодаря на всички и на Него най-вече! А по-конкретно искам да спомена „Каолин“ АД, „ТОТЕКС“ и модната къща „Ивенти“. Те винаги намират начин да подкрепят всеки проект, с който се захвана.

Обмисляли ли сте някога заминаване в чужбина и какво ви е задържало тук?

Джани: Живяла съм малко в Турция, малко в Белгия, малко в Лондон (хах, как прозвуча, сякаш този град  си е отделна държава). Бях с грешните хора, правила съм закуски в училищен бюфет, чистила съм през сълзи пет звездни л*йна, сервирала съм по сватби и един странен ресторант… Последно бях секретар-асистент на едни адвокати, които се оказаха шарлатани… Отначало бях много впечатлена от многообразието, мащаба, цветовете. Приемах всяко ново работно място като нова роля, за да се справя… Уви, никъде не се чувствах комфортно… Не смятам това за изгубено време, предпочитам да се утешавам с това, че съм натрупала опит и впечатления. Няма срамна работа, разбира се, но у нас… какъв лукс е това да правиш онова, което обожаваш!? Няма как да не съм благодарна на този откачен рицар - Владо, че ме покани да участвам в негов спектакъл!

И не обвинявам никой, че е избрал да отиде навън. Имам много близки, които в името на оцеляването си са загърбили скъпата родина. Но как по ангелите да настъпи промяна, ако всички избягаме?! Все някой трябва и да остане… Искам да съм част от позитивната промяна!

Влади: Никога.

Вярвате ли в това, че е възможна реализацията на младите хора тук и от какво зависи?

Влади: Въпрос на мазохизъм, творчество и късмет. Зависи също и какви са крайните цели, които си поставил.

Джани: Вярвам, че психическата им подготовка и мотивация за това трябва да идва доста по-рано. Първо от родителите, после учителите… Разбира се, ако това не се превърне в приоритет и на управляващите, и държавна политика, може да се окаже, че имаме куп мотивирани безработни млади пред… бюрата по труда! Нещо в цялостната система трябва да се промени, ама ако знаех какво, вероятно щях да бъда политик, не актриса!