Лично мнение

Добре, ще бъда напълно честна - това не би трябвало да e въпросът. Или поне за повечето (нормални) хора това не е въпросът. Но предполагам всеки решава за себе си. Обаче в случая отново не е точно така - когато съвсем съзнателно избереш да имаш 13 деца, решаваш още 13 човешки живота. Затова в този материал дори няма да се опитвам да съм безпристрастна. Пристрастна съм - и то много. Но нали рубриката е "Лично мнение".

Децата са най-голямото богатство. И някога са се раждали по много. Такива са били традициите не само по нашите земи, но и по света. Обичам, когато някой спомене тези неща, без да споменава защо са се раждали по толкова много деца и какво се е случвало с голяма част от тях. Защото това, че е не приятно да говориш за нещо, не означава, че то не се е случвало.

Но да се върнем в настоящето (или поне в близкото минало) и да започнем отначало. През 2011 години bTV прави репортаж за многодетно семейство с вече 13 деца, в който питат майката - Цанка Павлова, защо има толкова много деца, на което тя отговаря:

"От много обич към децата... тва са най-голямото богатство". Всички деца са ЖЕЛАНИ. Не са ПЛАНУВАНИ, но са желани. Тогава, през 2011 година, семейството живее в къща от 60 кв. м в с. Кънчево и се издържа с около 1000 лв. на месец - заплатата на бащата (майката не работи, защото няма как), детските и пенсията на бабата Мария, която също живее с тях. 

Следващ интересен въпрос към Цанка е "Разумно ли е да имате толкова много деца?".

Жената отговаря, че не знае дали е разумно, но "по-добре ли щеше да е да ги родиме и да ги оставим да ги гледа държавата". Това, което ме впечатли в този отговор е, че на дневен ред НИКОГА не е стояло дали въобще да създават 13 деца. Те, децата, по някакъв неведом начин се появяват на бял свят (очевидно).

Може би трябваше да започна с това, че родителите са българи. Тъй че не можем (или можем, но не искаме) да приложим обичайните аргументи, че са необразовани, с ниска култура и т.н., които винаги слушаме за ромските многодетни семейства. 

Историята на семейство Павлови нашумя отново преди няколко дни, когато Монитор излезе със заглавието: "Майка на 13 деца: Не сме роми, че да чакаме на подаяния". Годината вече в 2017 и според изданието съдбата на семейството малко се е променила. Децата все още са 13, но семейството вече живее в значително по-голяма къща в Гурково.

"След серия от журналистически репортажи, разказващи историята им, те получили покана от бизнесмен, собственик на голямо предприятие в Гурково, който предложил да се нанесат в негово жилище - триетажна нова сграда. Предложил и работа във фирмата си на съпруга, 50-годишният строител  Иван Павлов."

Цанка и Иван вече имат и едно внуче - на 3 години. Според Цанка, цитирана от Монитор, в момента семейството се издържа с около 1300 лв. на месец. Материалът завършва със следното:

Цанка Павлова не моли, не настоява, тя споделя, че ако има още добри хора – няма да им откаже някаква финансова подкрепа за дървата и тока. За останалото – така както са се справяли, пак щели да му намерят изхода.

След като преразказах в общи линии тази интересна история, дойде време за личното ми мнение. Или по-скоро на въпросите, които аз си задавам, откакто следя тази "новина". 

Ще започна оттам, че съм наясно, че Цанка не е единствената жена в България (нито българка, нито от ромски произход) с толкова много деца. Забелязах и други подобни истории, но тази успях да проследя най-добре.

Докато пиша това, моят "муз" ми заяви: "Аз не разбирам какъв е проблемът с 13-те деца". Аз пък разбирам.

13 деца не са просто 13 гърла за хранене. 13 деца не са 26 крака за обуване и 26 ръце за обличане. 13 деца са отговорност. 

Много малко хора в България, а и въобще по света, могат да си позволят чисто финансово да имат 13 деца. Цанка не иска помощи от държавата (макар че, ако такива ѝ се полагат, и децата ѝ ще живеят малко по-добре, не виждам защо не), но е наясно, че цял живот семейството ѝ ще живее на подаяния и ще разчита на добротата (или милостта) на хората. Защото, когато поставяш себе си и семейството си в такава ситуация, трябва да си поне малко наясно.

Децата може да са богатство, но аз не видях усмивки по лицата им, когато живееха на 60 квадрата 16 души. Никой не попита децата щастливи ли са, липсва ли им нещо. Може би защото им липсва твърде много. Тези деца са ОБИЧАНИ. В това се опитва да ни убеди Цанка и всички медии, които отразяват случая. Никой не се запита, а те обичат ли.

Какво е бъдещето за тези 13 деца? Да, ходят на училище, но ще постъпят ли след време в университет? Какво ще работят? Имат ли равен старт в живота с този на деца например от семейство с 2-3 деца? Знаем, че Елена - най-голямото момиче - се е оженила. И сега има 1 дете, но иска ли и тя да има 13? Как разсъждават тези деца за себе си, за околния свят, за другите семейства?

Имаше коментари за това как България е в демографска криза и ето - това семейство я бори. Наистина ли това някой го вярва? Да гледаш децата си на ръба на мизерията, това ли е "българският" начин?

Един коментар в социалните мрежи гласеше "Браво! Страхотни сте! АдмирациЙ!" и след него имаше 3 знаменца. Не едно, не две, а три! И да, след написаната грешно дума "адмирациЙ" някой се чувстваше особено патриотично явно.

С цялото си сърце вярвам, че децата са съкровище. Че трябват "повече българчета за България". Както и че не са просто нещо, което осмисля дните ти, а са много повече от това. Защото е наша отговорността да им осигурим достоен начин на живот.

Разбира се, че сега ще се почне как човек знае "и 2 и 200" и това семейство всъщност е пример за всички нас. Но не е.

Защото сигурно е било възможно Цанка и Иван да са щастливи и с по-малко деца. Нима само бройката от 13 деца може да те направи истински щастлив? Можело е да започнат да се пазят. Можело е да вземат мерки голямото им семейство да не прерасне в новина, която да се върти на няколко години в медиите. Но не са го направили.

Във Франция съдът решава дали може да кръстиш детето си по определен начин. И забранява различни имена, ако смята, че са в ущърб на детето и ще доведат до подигравки и непълноценен начин на живот. Там не може детето ти да се казва Нутела или Мини Купър, защото не е здравословно за него като личност и може да повлияе негативно на бъдещето му.

Тук можеш да имаш 13 деца и да ги гледаш, както решиш за добре. Или въобще да не ги гледаш. Защото боренето на демографската криза (явно) е по-важно от бъдещето на децата.

И въпреки всичко казано дотук, те призовавам, ако можеш, да помогнеш на това семейство. Защото децата вече са факт и връщане назад няма.