Лично мнение

Има стотици мнения за това, дали Бай Ганьо е типичен български прототип или образът му е общочовешки. Всъщност това няма значение, важното е, че байганьовщината я е имало преди повече от век, има я днес, ще я има и утре.

Макар да не го осъзнаваме, всеки ден се срещаме с поне по един Бай Ганьо. А дали и ние самите не се въплъщаваме в неговия образ понякога? Бай Ганьо се крие в нашето съвременно общество, в човека от автобуса, който не прави място на бременната жена, в дядото, който непрекъснато повтаря колко невъзпитани са младите, плюейки на всяка втора крачка. Той е и пред лекарския кабинет, където неведнъж всеки един от нас е бил пререждан от някой, който е уж за "малко", а се бави повече от половин час.

Колкото и да не искаме да си признаем, Бай Ганьо е скрит дълбоко у всеки един от нас. В едни той се откроява повече, при други по-малко, но той е там - вътре в нас. И ще продължава да го има, докато не го изкореним от съзнанието си. Той е жив, защото ние го поддържаме такъв.

Нека спрем да държим хората отговорни за собствените ни грешки. Нека спрем да търсим само собствената си облага, с цената на всичко. Погълнати от себе си, забравяме нещо малко, но с голямо значение - как да бъдем хора. Нека погледнем света от друг ъгъл - този на положителните емоции. Нека спрем да мислим, че светът е мрачно място с купища проблеми. Нека се научим да се радваме на малките неща, докосващи сърцата. Нека се обичаме, нека си помагаме - нека бъдем хора!