Октаново число

Между част от водещите културни събития в страната, посветени на литература, фотография, дизайн, наука и работа с деца, стои човешкият еквивалент на карбонова жичка, която не позволява никаква загуба на електричество по трасето, а също така гарантира волтажът да не пада под 220V. Нейното име е Боряна Зафирова, а суперсилите ѝ се простират в няколко измерения, които включват 2D и 3D равнините, света на детското въображение с неговата необятност, както и терена на „врящия“ фейсбук, който тя винаги съумява да „разгазира“ с чувство за хумор. 

През 2000 г. Боряна завършва специалност „Стъкло и порцелан“ в Националната художествена академия, с което придобива квалификация „Художник дизайнер“. Следват редица групови и самостоятелни изложби и участия. Паралелно в автобиографията ѝ се добавя събитие след събитие, в чието иницииране и провеждане „на терен“ тя е замесена храбро и структуроопределящо. Любовта ѝ към работата с деца я отвежда и в Детския научен център „Музейко“, на който е била творчески директор близо 3 години. 

Все още в захлас от последното издание на Софийски международен литературен фестивал, част от екипа на който е Боряна, бързаме да уловим щастливо учестения ѝ пулс и да си поговорим за смисъла на всичко, с което се захваща. 

Сигурни сме, че имаш много варианти за отговор на този въпрос, ако ти го зададе дете, но как би обяснила на възрастен човек от поколението на дядовците и бабите ни какво работиш? 

Опит 1: Каквото и да им кажа, със сигурност ще чуя: „Да, да, много интересно. Обаче ние ти пожелаваме да си намериш ИСТИНСКА РАБОТА, Борянче“.

Опит 2: Изпращам рисунка. С нея казвах на модераторите по време на Литературния фестивал, че им свършва времето. Мисля, че отговаря съвсем точно.

Опит 3: Работя със страхотни хора, отдадени на изкуствата, образованието и науката, като им помагам да стане, тъй щото техните идеи и проекти да достигнат до повече хора. 

И отделен отговор: и също така творя, когато имам време, създавам и провеждам творчески работилници за малки и големи, както и други интересни работи. 

А какво друго обичаш да правиш, което отстрани също може да изглежда като работа, но за теб не е?

Всъщност обичам да имам в главата си поне няколко нови идеи и впоследствие тъпо и упорито да се стремя да ги осъществя. Те се опъват, всичко е против нас, но аз не се давам. Вероятно, ако бях машина, щях да съм съветско производство. То няма ток, няма газ, няма мас, ама машината, ехееей, не спира да работи.

Обаче наистина не знам как изглежда това отстрани, но с времето все по-малко се интересувам от този въпрос. Просто се опитвам да проникна в същината, да застана в центъра на идеята, на случващото се – и да наблюдавам. Ако реша, че си заслужава, че изглежда добре, че се подрежда картината, си казвам – ето, супер е всичко. П-Р-О-Д-Ъ-Л-Ж-А-В-А-М-Е!

Завършила си „Стъкло и порцелан“ в НХА. Кога и как обичаш да създаваш произведенията си? Кой или какво поражда подобно желание у теб?

За да се захвана с творческа работа, често ме вдъхновяват различните занаяти и технологии. Просто ме засърбяват ръцете. Вдъхновяват ме научни и документални филми, книги. Често музика. И също – други автори, произведения. Направо ме окриляват. А иначе постоянно мисля разни идеи, понякога ги рисувам в нови или стари тефтери, които после загубвам за известно време. А често директно започвам да работя в материал и постепенно изчиствам в главата си идеята, концепцията. Сякаш по-добре мисля чрез ръцете си.

А как изглеждат бъдещите ти произведения наум, виждаш ли ги предварително? 

Това, което виждам наум, често е много неясно и сякаш е в друга медия – не точно тази, с която възнамерявам да работя. Ако е пластика – я виждам в цвят, без да мога да определя формата, ако е картина, рисунка, в главата ми е триизмерна пластика, не и двуизмерна рисунка. Много често мисля във видео картини, дори стори борд, въпреки че произведението ще бъде в състояние на покой, а не на движение.

За теб културният мениджмънт изкуство ли е и защо? 

По този въпрос съм напълно съгласна с теорията на сър Кен Робинсън за това, че креативността е част от почти всяка сфера на дейност, а не е присъща само на професиите, пряко свързани със създаване на изкуство. Творчеството и изкуството винаги присъства там, където има създаване на нови идея, продукт, събитие... 

Щом има предизвикателство, веднага се появява и необходимостта да бъдеш креативен, за да се справиш с него. И често трябва да е с лекота, да не личи. От една страна – за да затвърдиш мнението на повечето хора около теб, че ти всъщност не работиш, а от друга – за да успяваш да поддържаш една работна атмосфера с възможно най-малко напрежение. Защото така се работи по-добре, тогава можеш както ти, така и твоите хора да извадите на повърхността най-доброто от себе си. „Спокойствие и силна храна“ – казваше майка ми и аз мога да потвърдя, че това е идеалното мото, пасва дори и на културния мениджмънт. 

Има ли събитие, което не би могла да организираш? 

Има такива, с които не бих се занимавала. А щом не ми се занимава, реално не бих могла и да ги организирам. Колкото повече човек работи в една сфера, толкова по-добре си изяснява за себе си – какво не би работил и с кого не би работил. И тук, разбира се, е факторът – можеш ли да си позволиш подобно поведение. Да, можеш, и ще е за сметка на пропуснати ползи, както и финанси. Но мисля, че си заслужава. Мисля, че много си заслужава да работиш за каузи и с хора, в които вярваш и на които имаш пълно доверие.