От сърце

Сърце. Душа. Ритъм. Емоция. Въздух. Сила. Смиреност. Свобода. Тишина. Звуци. Искам. Мрънкам. Тръшкам се. Мога. Постигам.

Нощ е. Някои спят в топлите си завивки. Други са будни - мислят за вчера, днес и утре. Трети действат. Просто нощта е единственото им време, в което могат да се погрижат за себе си. Да дочетат книгата, за която все не им остава време, да изслушат любимата си песен, да влязат в банята и да стоят дълго... Много дълго. Да бъдат доброволци, защото знаят, че няма да оправят проблемите в света. Но могат да подарят поне една усмивка. И това никак не е малко за човек, който е изгубил надежда..

Има и едни други - използват свободното си време, за да правят неща, които не искат. Но са наясно, че това е единственият начин да постигнат целите си, да се променят, да надграждат психиката и характера си. Да стават по-добрата версия на собственото си аз.

Тези хора не са мазохисти. Макар понякога да изглеждат точно по този начин.

Напротив - обичат себе си. И знаят, че заслужават повече. Че могат повече. Макар понякога да имат силна нужда някой да им го припомни.

Нямат нищо против да мечтаят, но са наясно, че има моменти, в които не става с мечти, а с действия. Усещат трудностите по пътя. И осъзнават, че във всеки един момент могат да се провалят. Не виждат само успеха. Наясно са, че до него има дълъг път.

Да не тръгнеш, е по-нелепо от това да спреш. И по-безумно от това да се върнеш назад. Щях ли да успея? - не си задавай този въпрос. Пробвай, за да разбереш...

Тези хора често изглеждат като луди в очите на околните. Плачат без видима основателна причина, а след пет минути се смеят на собствените си реакции като малки деца. Спират точно когато е трябвало да натиснат газта.

Защото имат нужда от почивка. Емоционалността им кара батериите да се изхабяват бързо. И трябва спешно да заредят. И много често наистина са твърде чувствителни и лесно раними. Но това не им пречи да притежават голяма сила.

Познават добре себе си. Знаят колко точно "гадости" могат да си причинят. Наясно са и в кой момент биха изпуснали нещата от контрол и дори да не искат, ще им се наложи да се откажат. Временно. Не им е присъщо да го правят завинаги. Защото самите те са променлива. Непрестанна стихия, която утихва, за да избухне по-силно следващия път.

И най-готиното от всичко - могат да губят. Не им е приятно, но могат. Дори да не постигнат целите си - няма да се обвиняват. Защото са наясно с възможностите си. В този момент от живота им са стигнали дотук. Някой ден може и да е повече.

По тази причина са обградени само с близки хора, които ги обичат безусловно. Нямат изисквания от тях и искат само да са щастливи. Защото са достатъчно критични към себе си и не биха допуснали някой друг да ги обвинява. Всеки има право да гони целите си точно колкото има право и да се проваля в тях. И каквото и да се случи... просто е нормално.

А ние какво ще правим тази нощ? Ще гледаме филми на удобния диван или ще създаваме своя собствена серия, която да води към щастлив финал?

Да си на дивана, е приятно. И понякога емоционално здравословно. Но да не се застояваме дълго... В дългосрочен план не си заслужава!