Да прескочиш света: Българският полет над 200 см!
Стефка Костадинова, българка.
209 см над земята, вече близо 30-годишен недостижим световен рекорд в скока на височина.
Но тя мисли за завръщане на пистата. Или поне за един последен демонстративен турнир с нейно участие, за да отпразнува 30-годишнината от неподобрения и до днес световен рекорд. С планираното шоу-състезание ще бъде отбелязана и 45-та годишнина от първия български световен рекорд, поставен от Йорданка Благоева отново в скока на височина – 194 см, през 1972 година в Загреб.
Но всъщност Стефка Костадинова не е само тези „209 см“..
Назад във времето, преди безбройните успехи, Костадинова, поставя неофициален световен рекорд още като дете. На 13 години и 11 месеца преодолява 166 см - върхово постижение на планетата за тази възраст. На 15 години вече е „майстор на спорта“, преодолявайки удивителните за тази възраст 190 см.
Още по време на юношеска Балканиада в Петрич, когато Костадинова е VII клас, Ванга предсказва, че покрай нея вижда „един прът, тя високо над пръта, ще се прослави и ще прослави България“. При втората им среща предрича, че „ще постига всичко значимо от втория път в живота си“.
Думите на Ванга не просто се сбъдват, те се затвърждават многократно. Фактите говорят с всичка сила. Няма нужда да се изброяват всичките ѝ титли и постижения. Световен рекордьор с постижение от 209 см от Рим 1987 година. Още една световна титла от Гьотеборг през 1995г. 5 световни титли в зала. 1 европейска на открито и 4 в зала.
Олимпийски шампион игрите в Атланта 1996 година, сребърна медалистка от игрите в Сеул през 1988 година. Притежава 10 от 15 най-добри резултати във вечната ранглиста на скока на височина. Преодолява гросмайсторската норма от 2 метра 197 пъти в 130 състезания. Абсолютно всички поправки на световния рекорд на българката са от втори опит. Тези забележителни постижения ще намерят своето място на 209 страници в илюстрованото издание "Да прескочиш света", посветено на 30-годишнината на историческото събитие.
Но освен „златното ни момиче“, което топло приюти световния рекорд в скока на височина, България, има своите други атлетки записали имената си в световната атлетика.
XX летни олимпийски игри. Място е Мюнхен, а датата – 24 септември 1972 г. В сектора скок на височина остават само две състезателки, на които им предстоят шампионски опити – представителката на домакините Улрике Майфарт и българката Йорданка Благоева. Йорданка Благоева срещу Майфарт и препълненият стадион в спор за най-жадуваната титла – олимпийската. И двете са направили по два неуспешни опита на 190 см в използвания тогава коремнопретъркалящ стил.
Българката скача и успява. Летвата остава на своето място, а мечтата е сбъдната. Златният медал вече очаква своята притежателка.., но само 17 секунди по-късно всичко се променя. Точно след толкова летвата пада, а Майфарт измества българката от най-високото стъпало на почетната стълбичка.
Но този „неуспех“ не разколебава българското момиче. Напротив - мотивира я и е готова да докаже, че заслужава златото. И го прави по най-категоричния начин само 20 дни по-късно! Летвата е на височина 194 см, а българската лекоатлетка е непоклатима в опита си. Не само че печели най-високото отличие, но българката подобрява световния рекорд в скока на височина. И въпреки че не е надскочила двата метра, Йорданка Благоева е първата родна състезателка по лека атлетика, записала срещу името си званието „Световна рекордьорка“.
Годината е 1984 на 20 юли на стадион „Фридрих Лудвиг Ян” в Берлин Людмила Андонова сътворява невъзможното чудо. Започвайки от 1.80 см, Людмила, поисква световен рекорд (2.06 м) и го преодолява от раз. След повторно измерване на височината се оказва, че летвата е била поставена сантиметър по-високо - 2.07 м! Андонова прави три фаула на 2.10 м. Треньорът ѝ смята, че журналистите са попречили на Людмила – да ги преодолее и тези 2.10 м! Най-големият ѝ успех я нарежда на четвърто място във вечната ранглиста на тази дисциплина.
Емилия Петканова – Драгиева - вероятно малцина си спомнят коя точно е тя. Българката се състезава във времето, когато в света властват Людмила Андонова и после Стефка Костадинова. Нейното име обаче стои в световните архиви, влизайки в историята на световната атлетика през 1987 г. Българката става спортистката, която скочи най-много над собствения си ръст, с което е записана в Книгата на Гинес. През заветната 1987-, високата едва 168 см, скача „голямата класика” в скока на височина – 200 см. Разлика от цели 32 см!
Да не пропуснем обаче да уточним, че с тези 200 см Драгиева става 3-та на едно от най-силните световни първенства в зала – в Индианаполис през същата година, където шампионка е Стефка Костадинова.
Светлана Исаева е поредната от 5-те българки, покорили двата метра в скока на височина. Състезаваща се във времената, когато Стефка Костадинова блести все повече, българката все пак успява да се нареди сред най-добрите. Въпреки че през годините остава в леката сянка на Костадинова, на 8 август 1987 година постига желаната цел – скок над 2 метра. Споделя, че в активната си състезателна кариера е преодолявала 210 см, но.. само на тренировка. Така и не успява да достигне до тази височина на състезание.
Венелина Венева – на 42 години, но тя все още продължава да се състезава и да изумява. Полетяла 204 см над летвата през 2001 година, влиза сред 5-те българки скочили над 2 метра. Когато е само на 15 години постига 1.93 в зала през 1990-а. Това все още е рекорд за тази възраст. Световна рекордьорка в скока на височина за атлетка над 40-годишна възраст, преодолявайки 190 см.
Скокът на височина е една от най-българските дисциплини. Записали сме със златни букви името на страната ни в историята на алетиката с множеството успехи и един ненадминат световен рекорд. След сребърното отличие на Мирела Демирева на игрите в Рио – няма как да скрием, че големите ни надежди са към нея. Но всичко е въпрос на време – въпрос на време да полети 200 см над земята, въпрос на време да подобри един близо 30-годишен рекорд...
