Лично мнение

*Лично мнение на Васил Койнарев

Броени часове ни делят от поредния прайд, който ще се проведе в София. Надали е останал неосведомен човек в България за това какво е прайд. Противниците на такъв вид шествие го наричат „гей парад“, „фрийк шоу“ и много други подобни крайно обидни епитети. Организират му контрапротести, насрещни шествия и какво ли още не. На нещо подобно (и прайд, и насрещни протести) ще станем свидетели и на 10 юни.

Зададох си въпроса за какво наистина се борят хората, които застават зад абревиатурата ЛГБТИ (лесбийски, гей мъже, бисексуални, транджендър и интерсекс хора). За какво и срещу кого?

Според информацията в техния официален сайт „Основната и краткосрочна цел на прайда е именно противодействието на силите и механизмите на потисничеството и, в крайна сметка, освобождение на ЛГБТИ хората, не просто чрез равното им третиране без оглед на сексуалната им ориентация или половата им идентичност, но и чрез приемането от страна на обществото и подобряването на животите на хората, които живеят с всякакви куиър (необичайни, чудати) идентичности.“.

Но, ако човек се замисли по-дълбоко, нима всеки един от нас, макар и да няма необичайна или чудата идентичност, не се бори срещу някакви свои или общи потисници? Нима всеки няма своите вятърни мелници?

ЛГБТИ хората не искат просто „равното им третиране без оглед на сексуалната им ориентация или половата им идентичност“ (към каквото се стреми всеки свободен човек), те искат „приемането от страна на обществото и подобряването на животите на хората, които живеят с всякакви необичайни идентичности“.

Прайдът е просто един начин, като преекспонираме себе си, да покажем това, което сме или това, което не сме. А не можем ли да сме различни, без да се отличаваме?

Не можем ли да покажем какви сме и кои сме, без да се обливаме с цветовете на дъгата и да се държим предизвикателно само и само да ангажираме вниманието на другите по време на своята „краткосрочна цел“?

Нека вземем за пример Малкия принц. Герой на едноименната книжка – една от най-разпознаваемите от малки и големи, черни и бели, бедни и богати, по целия свят. Един от най-обичаните герои, изказващ философски съждения през призмата на малко дете. Познат на всеки един от нас.

Та, някой от вас задавал ли си е въпросът какви предпочитания има Малкият принц? Та той е едно момче в почти тийнейджърска възраст, което носи някакво палтенце на звездички, живее в космоса на своя си планета и се грижи (съвсем по момчешки) за една роза… Какви хора харесва или би харесвал той? Дали би определил себе си като гей, или би се представил като бисексуален? Изобщо има ли значение това за нас?

Та той е различен, без да се отличава и да преекспонира себе си.

Малкият принц е такъв, какъвто е, и ние приемаме неговите думи, съвети, съждения. Те самите го правят различен от останалите по един или друг начин, без сам той да претендира за това и без да ни се натрапва по никакъв начин.

Тогава защо трябва да се мъчим и борим да убедим другите, след като самите ние твърдим, че „много от формите на това потисничество продължават да съществуват и днес, незабелязвани от онези, които не принадлежат към някоя от тези групи“.

Как тогава непринадлежащият към някоя от тези групи така или иначе ще разбере този прайд и неговите цели? Та това от самото начало е кауза пердута. Ситият на гладния не вярва.

Нека бъдем по-толерантни един към друг и да уважаваме волята на хората около нас, стига те да не нарушават с действията си нашето лично пространство. Пък вярвам, че наистина можем да бъдем различни и себе си, без да се различаваме, и пак да постигаме това, към което се стремим.