История

18 февруари, един зимен ден, носещ особено усещане за тъга и признателност. Февруарски ден, чиято значимост носим през целия си живот. Ден - важен, ден - паметен и оставил във вечността живота на Апостола на българската Свобода. За Дякона знаем, за него си спомняме и неговите примери следваме, нали?

Днес обаче, с едно специално чувство, нека преплуваме по дълбокия извор, в очите на мъжката майка – Гина Кунчева. С кръв от нейната кръв, с плът от нейната плът, ние познаваме  Васил Левски. 

Гина Кунчева е олицетворение на силната, вярващата и вечната българка. Оставайки винаги между редовете в учебниците по история, съдбата ѝ се усеща в полъха на разгърнатите страници от четивата за нейния син.

Рождената й дата не се знае, знае се обаче датата на нейната смърт. Гина Кунчева дочаква Освобождението на България и издъхва също в зимен ден, на 10 януари 1878 година. Тя успява да зърне своето почернено отражение в очите на щастливите, свободни бъгарски люде.

Със среден ръст, с благи черти и черни очи, през 1827 година младата девойка се омъжва за гайтанджията Иван Кунчев в Карлово. Силната им любов дава нов живот на 5-те им деца – Яна, Васил, Христо, Петър и Мария. Труден е животът в тези мътни, черни години за всяко едно българско семейство. Истинските неволи сполетяват Гина и децата, когато в съвсем ранна възраст умира Иван Кунчев.

Проявявайки твърд характер, Гина отдава живота си в името на изхранването, доброто възпитание и образование на децата си. Работи ден и нощ, а децата помагат още от ранна възраст с каквото могат. Вече облякла своите черни одежди, Гина се сблъсква с всички жестокости в живота на раята (рая – българското население под турско робство). Изплаща данъците, грижи се за покъщнината, а децата ѝ са на почит в Карлово, заради високата си интилигентност и безупречно възпитание.

Яна Кунчева, по-голямата сестра на Васил Левски със семейството си. 

С най-непоколебим характер, най-непримрим и буден е Васил, виждайки несправедливостите, той трудно сдържа емоциите си по тежкия живот на всички българи. Величието на Гина се изразява ясно от позицията ѝ на майка, която за миг не се опитва да спре с действията си своя син, дори напротив – насърчава го, пази го и се вълнува заради неговите решения.

Тиха, несломима и силна, десетки пъти тя е измъчвана от башибозуците за укриване на информация и неподчинение. След инцидента в Сопот на 19 юни 1869г, където местен човек познава в палтото на Левски своето, грабва го и после намира в него бунтовнически документи, Кунчева е разпитвана безмилостно, брутално от карловски мюдюрин (турски подуправител). По негово нареждане мъжката майка е пускана в кладенец, за да каже къде се крие синът ѝ.

Будела възхищение Гина Кунчева, а като я питали защо плаче, тя отговаряла:

От радост, деца, от радост плача! 

Гина Кунчева с внука си Начо Начов 

Решителна, безстрашна, трудолюбива домакиня, с подчертано хладнокръвие и самообладание. Общителна, състрадателна и сладкодумна, пееща сладкопойно. Така сочат разказите за нея, така е останала във времето. А песните ѝ, те разгръщат душата ѝ. В един от спомените си, внучката ѝ (дъщерята на Яна) разказва:

Често пъти я слушам, че пееше песните: „Искам, мамо, да те видя и вси мили у дома“ и „Вятър ечи, Балкан стене“. Аз я слушам, слушам и аз пея с нея. Кога съгледах – платът от тъканото мокър от сълзи. И аз си мълча, и седя.

Разбирайки за залавянето на сина си, Гина откъснала няколко китки и закичила децата и внуците си с думите:

Днес е празник, деца!

Жито не искала да вари, Васил е вечен!

Изгубила съпруга си и трите си деца, Гина остава вярна на себе си и България до сетен дъх. Дочаква Освобождението от османско иго, а на смъртния си одър споменава:

Децата, децата...

Мъжка майка, жена сербез (дръзка, смела), българка за почит е Гина Кунчева. Следвайки нейния мироглед – Честит да е днешният празник! Нека следваме ценностите, за които са платили с живота и страданието си великите ни предшественици!

Снимки: Наследниците на Левски