История

„Братя! Часът на Съединението удари!“

Захари Стоянов

Датата 6 септември 1885 г. е само началото на една бурна борба за национално обединение! 

Часът удря по-рано отколкото в предвиденото от Българския таен централен революционен комитет време, между 15 - 20 септември. Вълненията в околията на Пловдив и Панагюрище тласкат към по-бърза развръзка, за да извика на 5 септември през нощта, въстаналия народ в Пазарджик – „Да живее Съединението“! Историческото дело е свършен факт в есенното, шумно утро на 6 септември в годината 1885.

Буреносният вятър от Великите сили (Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия) довява до щастливия български народ тъмни облаци от неприязън и нападки срещу неспазване на Берлинския договор (1878 г.). Утвърждаването на смелото начинание е международен акт, който зависи от намеренията и действията на Великите сили.

Едни срещу други се обръщат разпокъсалите младата България при Берлинския конгрес, европейски държави. Противно на очакванията съвсем скоро след Освобождението, България вече се радва на добри политици, дипломати и стратези в лицето на Петко Каравелов, Захари Стоянов, Коста Паница и др., за да се справи добре с развилнелите се бури в отношението на Великите сили към самонадеянато българско съединение.

Тънкият лед се пропуква в зимния втори, ноемврийски ден на същата година, когато дипломатическите ходове не са задоволително решение за накърнените братя по славянство от Сърбия. 60-хилядна сръбска войска престъпва границите на страната ни, за да изрази своето будно негодувание срещу скоро обявеното Съединение между Източна Румелия и Княжество България.

„Вероломното нападение на Сърбия предизвика едно повдигане на националната енергия до най-висока степен. Всичко способно да носи оръжие, тичаше да застане под знамето на борбата за Съединение и за целостта на отечеството“

Димитър Благоев

Наричана като „война на капитани срещу генерали“, поради сръбското командване, в чийто превес имат старши офицери, тази война приключва с несъмнено поражение за сръбските войски. Обединени от една идея, срещу опитното командване на сръбските представители се изправят смели чиновници и ученици, български студенти от чужбина и известни хайдушки предводители.

Българският войник има добра бойна подготовка, а и младите, смели и талантливи офицери бързо израстват като самоотвержени командири. На 5, 6 и 7 ноември се разплита възелът на войната. Българите настъпват безмилостно при с. Комшица, с. Гургулят и Видин.

„Положението става все по-лошо... Смазан съм!“

Крал Милан (Сръбски крал по време на Сръбско-българската война)

Постигнатото на бойното поле ускорява процеса по признаване на Съединението. Европейската дипломация отстъпва пред решимостта на българския народ да защитава освен с дипломатичност, а и с оръжие целостта и независимостта на своето отечество. 

Да, датата 6 септември 1885г е само началото на една бурна борба за национално обединение. Събитията се заключват от подписания на 24 март 1886 г. Топханенски акт, с който се урежда официалното Съединение между Княжество България и Източна Румелия.

Със своята политическа зрялост, патриотичен дух и военна доблест, българският народ замисля, подготвя, осъществява и защитава едно общонационално дело!

Съединението укрепва самочувствието на българския народ. Той се изпълва с амбицията сам да твори своята историческа съдба!

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!