Култура

По материали на The New York Yimes

Българските магазинчета и работилници, помещаващи се в изби, се развиват с времето, и се превръщат в места за творчество, забавление и търговия, пише New York Times.

Всеки ден за последните 20 години Людмил Кутев слиза внимателно три етажа надолу по скърцащите стъпала на софийския си апартамент и се спуска в подземно помещение, пълно с обувки. А щом подадеш глава от малкото прозорче, се оказваш на сантиметри от краката на минувачите.

„Баща ми се е крил тук от бомбите през Втората световна война“, разказва Людмил, докато лъска чифт обувки, свит в тясното пространство. „И в последните години преди Демокрацията е криел тук работилницата си за обувки.“

Някъде под Софийските джамии, паметници на Червената Армия, и църкви с кръгли куполи, някои от най-пленителните доказателства за бурното минало на града са точно под краката ни - само трябва да се наведем и да надзърнем през малките прозорчета, за да ги видим.

Бивши подземни складове и бункери са приютили тези „клекшоп“-ове - превърнати в ателиета и магазинчета, едва стигащи до глезените на минувачите. В днешно време тези подземни помещения добиват все по-голяма известност заради огромния брой възможности за използването им. Мълвата за тях се разпространява от нарастващия брой туристи в столицата.

„Визуално не са много привлекателни, но те предизвикват да се наведеш и да промениш гледната си точка, буквално и преносно. Това те кара да се замислиш. Тази промяна изисква артистичен потенциал, без наличието на който няма как да видиш множеството възможности, които предлагат клек-шоп-овете.“, казва Яра Бубнова, директор на софийския Институт за съвременно изкуство и организатор на две изложби, намерили място в клекшопове. На 31 май под Орлов Мост ще може да се види видео – инсталация, чиято тема са тези позабравени подземни помещения. 

Преди започването на Втората световна война, както и през Студената война, българите, както и впоследствие народите от Съветския съюз, строят бункери в подземията на жилищата си, с отделни помещения за всяко семейство. Единствените източници на чист въздух в тези помещения са малките прозорци, точно над нивото на тротоара.

През 80-те години на 20. век на много жители на София не им достигат пари, за да наемат помещение, за да започнат бизнес, затова използват подземията в сградите на жилищата си за това. До началото на 90-те години на миналия век, на почти всяка улица в София може да се открие такъв магазин.

„Тези магазинчета всъщност са сред първите бизнес – сгради в България.“, казва Ангел Бондов, специалист по градоустройство, провел първото финансирано от държавата проучване върху клекшоповете през януари т.г., сътрудничейки си с организацията SoSofia. „Те представят нагледно превръщането на държавата от комунистическа в капиталистическа.“

С възникването на все повече вериги и супермаркети, тези ценни исторически реликви започват да изчезват. На тяхно място, новата вълна от млади артисти и предприемачи са се заели да превърнат тези помещения в студиа, клубове и заведения. Някои от клекшоповете са запазили старинния си дух, и в същото време в облика им са вмъкнати модерни елементи.

Разхождайки се из града, човек може да види както възрастни хора, така и деца, наведени над някое прозорче на сантиметри от тротоара, купуващи си шоколад, вино, както и уникални, ръчноукрасени глинени съдове. Стоките са от цялата страна, а търговците най-често подреждат стоката си в специални стъклени витрини, за да привлекат повече купувачи. Има и такива, които разчитат на силна музика, която да привлече вниманието към тях и към това, което предлагат.

Срещу парка на НДК, посетителите се спират в клекпекарната на Петранка Петрова, която, както много други, няма собствено име. Клиентите могат да избират между 32 вида прясно изстискани сокове, които да съчетаят с различните примамливи тестени изделия в пекарната.

До Националния Театър „Иван Вазов“, Радослав Александров посипва принцесите с кайма и кашкавал с прясна чубрица, набрана от градината му. Мястото се казва „Филиите“, а ако си жаден, можеш да се насладиш на чай от планински билки, набрани в Родопите. „Тук наемът ми е 200 лева“ споделя Александър, докато го наблюдавам, приклекнала срещу прозорчето, зад което той стои.

„За наема на нормално помещение, разходите биха били почти десеторно повече“, казва той и изважда малко столче, на което да седна, за да успокоя болките в коленето си, причинени от продължителното стоене клекнала.

След тричасова обиколка по клекшоповете, Кристиан Митов, основателят на Balkan Bites, безплатни разходки из богатата българска кухня, ми показва подземно помещение, приютило изложба на бижута, картини и текстилни проекти на повече от 50 български творци. Събитието е организирано от 29- годишната дизайнерка Елена Шемтова в рамките на нейните почти 22 квадратни метра под земята.

Друг пример за новаторство в използването на тези подземия е 5L, първото в България подземно заведение. Още от откриването си през февруари 2017, то добива голяма популярност, бидейки на оживената улица „Цар Иван Шишман“. Въпреки модерната си идея и вид, заведението пази спомена за миналото си – противобомбено убежище

Новите приложения на тези забравени складове и противобомбени убежища са доказателство за това, че вървим напред, но в същото време не забравяме историята си. Паметта е нещото, което ни държи живи като народ, и точно в това се крие както очарованието, така и значението на тези реликви от миналото!