Да запазим усмивката на Зара - тя сама не може, но ЗАЕДНО ще успеем!
Обикновено хората даряват пари за някой или нещо и за тях с това всичко приключва. Но истината е, че тогава всичко тепърва започва. Има каузи, които са дългосрочни, продължават с години, има нови и нови кампании, защото диагнозите са сложни и не се изчерпват с една (а понякога и със 17) операция. Такава е историята и на малката Зара, която вече е на 10 години и с която съм запозната и следя от около 4 години. Мога да се опитам да ти разкажа за това колко борбени са Зара и семейството ѝ (за нея се грижат основно майка ѝ и баба ѝ, но индиректно помагат още много хора), но предпочитам да оставя самата Зара да "говори".
Здравей,
Аз съм Зара и вече съм на 10 години. Може би вече ме познаваш и това не е първото писмо, което четеш от мен. Ако се срещаме за първи път - приятно ми е да се запознаем! Аз съм слънчевото момиче на мама и притежавам нещо, което ме прави специална. Мама го нарича хидроцефалия, а вече си имам нова придобивка - прогресивна нервно-мускулна S образна сколиоза. Имам и други вълшебни, така наречени диагнози, които ме правят супер герой, но ще ми отнеме многооо време да ги напиша и не искам да те отегчавам.
С мама отново имаме новини за теб, но този път, не само че не са приятни, но са тежки. Преди два дни бяхме на 6-часов преглед в Acibadem-Маслак, Истанбул, при проф. д-р Ахмет Аланай. Мама не спира да плаче и да ме целува от тогава. Притеснявам се за нея.
Разбирам я, иска ми се, а не мога да й кажа, че мен също ме е страх, но вярвам, че всичко ще се оправи. През какво ли не минахме вече? С всяка изминала операция си мислим, че е последна, че няма да има повече. Но след 10, дойде 11, 12 и така стигнахме до 17, а сега предстои 18-та. Осемнадесет операции, а съм само на 10 години. Представяш ли си? Това са средно по 2 операции за всяка моя година живот. Те са и част от причината да надмина всички лекарски очаквания малко след раждането ми и все още да съм жива и да съм тук пред теб, защото те не знаеха колко съм силна и как ще се боря. С мама всеки път си казваме “още малко”. Последно. И това ще мине. Без да знаем, че точно от другата страна на улицата ни чака следващата, най-дългата, най-страшната интервенция до момента за мен.
Предстои ми най-тежката ми операция до момента. Тази на гръбчето ми, която ще извърши проф. д-р Аланай. Вчера бяхме на 6-часов контролен преглед. Градусът на изкривяване се е увеличил от 45 на 54 за няколко месеца. Прогресирал е точно с един процент всеки месец от миналия преглед. Това създава изключителна заплаха за моите вътрешни органи, защото изкривяването ще започне да оказва натиск върху тях и може да създаде опасност за живота ми. Докторът каза на мама, че се налага операция възможно най-скоро и трябва да се случи през Септември. Тя ще продължи най-вероятно над 10 часа и ще е най-дългата през живота ми. Мама се страхува много, аз няма да скрия - също.
Нуждаем се отново от твоята помощ. Моля те да бъдеш до нас още веднъж. Моля те да ни подадеш ръка още веднъж. В истински шок сме, че толкова скоро се налага да се осъществи. Намерих сили да ти пиша. Заради мама, защото тя има нужда от теб и сърцето ми се къса на хиляди парчета.
Притеснява се как ще се справим финансово. Притеснява се много и за операцията. Ще оперират цялото ми гръбче - от вратлето до кръстта ми. Ще имам нов белег, и какво от това? Мен не ме притеснява. Всеки един мой белег е кален в битката за живота ми и за моето бъдеще. Те са там, за да ми напомнят през колко неща сме минали. Това означава, че сме успели с поредната операция. Нов белег на крачето? Какво като имам, нали крачетата са ми изправени. Нов белег на коремчето? Нека, та нали именно там е тръбичката, която изкарва водата от главата ми, защото ако не е тя, аз няма да мога да напиша писмо сега.
Надявам се на следващия ми рожден ден и тази операция да е зад гърба ни, а единственото, с което ще остана, да е белега и едно хубаво изправено гръбче, което ще ми помогне да придобия самочувствие и стабилност, за да стъпя на крачета. Знаеш ли, хиляди мисли минават през главата ми, но после поглеждам мама и знам… виждам го в очите й. Тя е моята майка и тя е моят супер герой, ще се справим и с това. Сърцето ми тупти и с всеки удар ми казва: “Не се предавай, не се предавай, не се предавай”. Ще се справим и с това.
Сумата, необходима за операцията е около 50 000 евро, а след нея ще имам нужда и от последващи процедури и рехабилитации. Ние не разполагаме с нея. Очакваме всеки момент да получим официална оферта от болницата и ще публикуваме документите. Отправям молбата си към теб отново да си до нас и да ми помогнеш. Помогни ми да спра сълзите на мама и да мина и през тази трудност. Знам, че заедно ще успеем.
Започваме активна кампания за събиране на средства отново. Моля те, подай ни ръка, а с нея и един по-добър шанс за живот. Нека заедно да минем през това изпитание и отново да запазим моята усмивка. Аз сама не мога…
Благодаря ти, че повярва в мен!
Твоя,
Зара, на 10 години, с вяра в доброто
Начините, по които можеш да помогнеш за моята операция и лечение, са следните:
- да споделите публикацията
- чрез Paypal: ystefanovav@gmail.com
- със SMS съобщение чрез текст: DMS ZARA на номер 17777
- чрез превод по дарителската й сметка или през Изи пей с данни:
Титуляр: Велизара Василева Богоева
IBAN (BGN): BG32UBBS80021074421540
Банка: Обединена Българска Банка
SWIFT код: UBBSBGSF
Адрес: гр. София, бул. Витоша 89Б
- с дебитна карта - https://platformata.bg/.../821:4406.../details/campaign.html
- чрез Help Karma: https://helpkarma.com/.../zapazi-usmivkata-na-zara-save...
За повече информация виж страницата Запази усмивката на Зара.