Да запазиш българското или тайната на козият рог
14.08.2014 година, България.
Забързаният и динамичен живот сякаш изцяло промени светогледа на хората и бавно, но сигурно претопява емоциите им за сметка на работата и кариерата между добре смазаните части на една голяма машина, наречена „ежедневие в двадесет и първи век“. Компютрите изместиха като любимо занимание детските игри пред блока, приятелите във фейсбук станаха повече от тези в истинското ни ежедневие. И в тези дни когато важността на хорското мнение се измерва с лайкове в социалните мрежи, световната глобализация някак си претопи собствените ни традиции в своята сплав и ние все повече забравяме за тях. Не казвам, че сме обърнали гръб на корените си, но запитайте се кога за последно споделихте радостта си с приятели на фона на българска народна музика? Или пък кога за последно присъствахте на кукерско шествие? Не беше скоро, нали?
Нека все пак спрем с тази наболяла тема и с помощта на белия лист и перото (или в този случай клавиатурата) се пренесем в магията на малкото родопоско градче Златоград. Тук скоростта на интернета и ровенето във фейсбук отcтъпват на заден план пред магията на традициите и историята, с която е пропит града. Златоград е известен още като града на Дельо хайдутин и пази в себе си над 100 реставрирани паметници на културата от времето на Възраждането. Сгушил се в обятията на прекрасните Родопи, Златоград е символ на българското, родното. И точно тук, вървейки по калдаръмените улички между многобройните дюкянчета, от които чуваме вълшебен звън на чанове или виждаме как стар майстор прави дърворезба стигаме до кулминацията на тази история, а именно българският майстор Румен Наричев и неговият занаят.
Знае се, че той е единственият жив човек в България, който се занимава с изработката на известното от едноименния български филм оръжие – козият рог. Влизайки в работилницата, сякаш можем да се пренесем към бита на дедите си, да усетим болката от преживяното на Караиван и дъщеря му Мария, само чрез силата на едно от най-старите хладни оръжия известни по нашите земи. Днес козият рог от оръжие за възмездие се е превърнал в желан сувенир. Тъжно е, че няма кой да продължи традицията и да наследи занаята на Румен. Майсторът споделя, че няма особено голяма финансова изгода от работата му, защото автентичната изработка изисква много време и труд, но казва, че не би спрял работата си докато е жив.
Някои хора биха се зачудили защо Румен продължава да се занимава с това щом няма особена финансова изгода. И тук сред магията на Родопите отговорът е повече от ясен – любовта към традициите и към родното е по-важна от паричните знаци. Парите имат една стойност днес, утре друга, а традициите остават завинаги. В този динамичен свят от нас зависи до колко ще успеем да ги запазим и съхраним . Бъдете себе си, бъдете уверени във възможностите си, крачете смело напред и следвайте мечтите си у нас или по света, но не забравяйте българското, не забравяйте Румен и козият рог, защото без традициите и миналото ни, ние сме просто безименна част от световния мегаполис.
*Текстът е базиран на информация от „Смолян прес“.