Успелите споделят

Споделяме ви разговора ни с Дамян Дамянов. Той е художник, който работи в областта на книгата, илюстрацията, плаката, типографията, защото смята, че е добър в това и то му носи удоволствие. А също и преподава всички тези неща, защото намира двустранната връзка с младите поколения за важна. На 34 години и не, Дамян Дамянов няма роднинска връзка с едноименния поет.

Какво те провокира да се захванеш с „Под езика“? Как изглежда работния порцес по проекта и какво в него те радва най-много?

Харесвам си работата, но и често имам нужда да си поема въздух от чисто професионалните си ангажименти. Ето защо започнах този проект с идеална, некомерсиална цел. Исках да направя нов прочит на българската азбука, която е наша идентичност. Всяка буква в колекцията илюстрира значението на избрана от мен дума. Някои от тези думи са нови в речника, други винаги сме използвали. Затова в „Под езика” ще намерите думи като „зуумвам”, „уайфай”, „бежанец” от една страна и „влюбен” и „ям” от друга. Графичните решения за всяка отделна буква са синтез между типография и визуална находка, която придава конкретен смисъл на иначе абстрактните знаци чрез лаконична графична намеса.

Процесът по измислянето на всеки знак за мен беше не по-малко вълнуващ от самата идея. Докато си почивам с питие или на обяд, нахвърлени в тефтера или в главата ми, докато чакам да светне зелен светофар. Публикувах по една буква, илюстрираща значението на дадена дума в своята фейсбук страница в дните до 24-и май. Щастлив съм, че много хора оцениха това.

Използваш чуждици смело. Какво е мнението ти за тях?

Езикът не е херметически затворена система. Чуждиците го обогатяват интензивно и в този смисъл нямам нищо против използването им, особено в случаи, когато те нямат точен еквивалент на български. Мисля, че речникът трябва да се обогатява, в противен случай орязването ни отвежда към „новговора”, описан от Оруел в романа „1984”.

Изброй ни няколко основни разлики между българската и руската кирилица.

Най-общо казано, при руската кирилица малките (редовни) букви са намалени по размер големи (главни) букви. Това противоречи на стандартите в европейската типография, която се е развивала стотици години. В римската и гръцката писменост използват само главни букви, а през 8 век Алкуин от Йорк въвежда малки букви, с горна и долна дължина. Това оптимизира времето за изписване на знаците и създава много по-четливи, хармонични помежду си форми с общо ДНК. В исторически план бедата на руската кирилица има своите корени в управлението на Петър I  и неговото иначе далновидно намерение да печата книги в Русия. Той поръчва на холандски букволеяри първите букви, като малките са просто намалени главни.

Развива ли се типографията у нас и как?

Радостен факт е, че типографията у нас има забележително развитие. Това дължим на традициите, които имаме (Борис Ангелушев, Васил Йончев, Димитър Трендафилов, Владислав Паскалев), но и в ръцете на някои съвременни дизайнери. Боя се да изброявам имена на колеги, защото със сигурност ще пропусна повечето, но все пак – Илия Груев, Кирил Златков, Борил Караиванов, Стоян Дечев, Светлин Балездров... (многоточието оставям, защото списъкът е наистина радостно дълъг).

Кои корици и илюстрации са най-интересни за изготвяне?

Интересните за четене са интересни и за илюстриране. Всъщност, моята работа е да направя привлекателни и тези, които не са чак толкова интересни. По-трудни за илюстриране пък са книгите, при които откритията в текста са вдигнали толкова летвата, че трябва да надскачаш наистина големи имена и идеи.

По-важният за мен въпрос обаче е как ми е най-интересно да илюстрирам. Не обичам да съм буквален. Не обичам и да се повтарям. Случва ми се, разбира се, имайки предвид обема на нещата, които правя. Задачата, която си поставям сам, е да търся различен подход и графични решения, съобразно текстовете, върху които работя. Всяко литературно произведение е от различен жанр, с различен автор и съответно различен език. Затова и визуалният език, който го интерпретира, е логично да бъде съобразен с конкретния случай.

Какво е да илюстрираш „Войната на таралежите“?

Пътешествие с машина на времето в детството ни, което винаги ни изглежда много различно и със сигурност по-слънчево и истинско от това на днешните деца. А всъщност това едва ли е така. С тази разлика, че днес продават кока-кола в кутийка на всеки ъгъл и не трябва да чакаш „Милион и едно желания”, за да гледаш анимации. Излиза, че сега е дори по-хубаво. Иначе книгата се радва на голям успех, което за мен е много приятна изненада и изостря апетита ми да се захвана с друга много любима история от същото време – „Васко да Гама от село Рупча”.

Разкажи ни и за Серафим.

Серафим е юберкуул, ърбан герой, измислен от мен за една кампания на издателство „Сиела”, популяризираща четенето. Той е съвременен, симпатичен, млад, слуша готина музика, някои му сложиха етикет „хипстър” и нямам нищо против. Но най-важното за него е, че той чете книги, а не си търси оправдания от сорта на „нямам време”. Серафим разбира колко е важно това за собственото му самоусъвършенстване, а също и за да общува с останалите четящи на неговата планета, да говори и спори за книгите, които чете. А, да, той има крила. Не защото е ангел (всъщност името му бе дадено от възклицанието на редактора Христо Блажев, който възкликна „Какъв е тоя серафим, бе?), а защото четенето е суперсила, също като летенето. Неговата история ще продължи и вярвам, че това ще накара повече хора да разлистват страници и да разперват криле.

В какво вярваш? В какво намираш красота?

Вярвам, че ако всеки прави това, което харесва, и влага цялото си сърце в него, ще живеем в един по-добър, по-уютен и по-богат на ценности свят. Въображението е май единственото наистина вълнуващо и уникално нещо в човешката природа. Красотата на всъщност кратката ни история като разумен вид е в идеите, които осмислят това съществуване и остават като наследство за следващите. Нещата, които правим тук и сега, ще определят в бъдеще рейтинга ни като цивилизация. Или ще бъдат оценени от чужди цивилизации, Стивън Хокинг каза, че е твърде вероятно да има такива.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.