Интервюта

Дамян Николов безспорно е един изключително интересен човек. Освен че вече 9 години е доброволец пожарникар в Доброволно формирование Варна, през 2019 г. основава „Българско графити училище“, в което учи младите хора как да създават изкуство, да го легализират и да развиват себе си. Последният му проект е „Градообитатели“, в рамките на който заедно с учениците си ще превърнат няколко трафопоста във Варна в произведения на изкуството. 

Като чуят „графити“, повечето хора в България, за съжаление, ги асоциират с вандализъм и искат младите да не се занимават с това. Тогава защо „Графити училище“? Какво може да ни научи едно такова място?

Да, така е, повечето хора наистина свързват думата „графити“ с вандализъм и това съвсем не е случайно. Живеем все още във времена, когато трудно се гледа с добри очи към нещо по-съвременно или иновативно.

Нормално е графити и стрийт арт културата да бъдат приети по-трудно от обществото, това се дължи основно на нуждата от свободни легални пространства и финансова подкрепа за развитието на тази култура.

Вярвам, че всеки човек иска да е най-добрата версия на себе си. Като по-малък имах нужда точно от такова училище, от такава среда и имах такива интереси. Затова създадох тази инициатива, движение, кауза, която да развива и подкрепя младите по достъпен и свободен начин.

Снимка: Българско Графити Училище

В нашето училище можем да научим всеки на онова, което не се преподава в никое друго училище или университет. Знанията, споделени между опитни артисти, възможността за работа по стенописи в градска среда, колаборациите и предизвикателствата, които създаваме, са винаги безплатни и достъпни.

Самият ти как започна да се занимаваш с графити?

В родния ми град Добрич нивото на радиоактивен артистизъм явно е било по-високо през годините, затова там са израснали едни от най-добрите артисти.

Със сигурност аз не съм облъчен с дарба да рисувам, но винаги съм искал и аз да бъда добър в това. Смятам, че хора, заобиколени от изкуство, израстват по-креативни и мислещи.

Рисунките със замисъл, използваните сложни техники и подборът на цветове са нещата, които са привлекли вниманието ми още в ранна детска възраст. След като се отключи интересът към това, което виждам по улиците, започнах да мисля къде мога да науча, видя или чуя повече за това изкуство и хората, които го правят.

Как се е променило мисленето на хората във Варна спрямо графитите, откакто съществува „Българско графити училище“?

Не е рядкост да ми пишат непознати с благодарности за това, което правя. Когато работим по дадена фасада, всеки може да се убеди в това, което казвам, защото хората се спират, поздравяват, питат къде ще е следващият стенопис или имат желание за нов стенопис и на тяхната улица, питат дали имаме нужда от нещо или просто ни носят някаква почерпка.

Наистина благодаря на всеки един, за мен тези жестове означават много! Така знам, че съм на прав път, по който трябва да продължавам да вървя до следващата възможност, за да развия това, което всички ние заслужаваме като общество.

Снимка: Българско графити училище

Хората не успяват да запомнят цялото име на сдружението, но когато попитат за определени стенописи, които ние сме създали, се досещат веднага.

Това, което бих споделил, е, че тази култура има нужда от повече качество, а не толкова количество в изработката на стенописи и артинсталации. Колкото по-уникални и достъпни са творбите, толкова повече разбиране ще има и от обществото.

Кой е любимият ти проект, по който си работил?

През 2023 г. успях да осъществя стенопис върху сградата на Първа пожарна в град Варна. Това за мен е исторически момент в моята кариера, който беше удостоен с плакет за благодарност и един от символите на пожарната безопасност. Подборът на рисунката и подготовката на стената бяха предварително коментирани, така аз реших да адаптирам снимка на френски пожарникар към стенописа с българска униформа.

Уникалното в стенописа са пигментите в отразителните и светещите ленти на униформата и каската. Максимално доближеният до реалистичен персонаж ми отне общо около 30 часа работа.

Към днешна дата съм зам.р-л (заместник-ръководител) на Доброволно формирование Варна и през последните 9 години сме имали редица срещи точно на това място.

С този стенопис отдавам своята благодарност към нашите пожарникари и ясно искам да заявя, че ДФ Варна разполага с кадри, готови винаги да помагат и работят в полза на обществото. Този стенопис символизира признателност, съпричастност и благодарност.

Снимка: Паралел 43

Как според теб изглежда един добър графити стенопис?

Трябва да има концепция и послание. Формите и цветовете са първите неща, които всеки вижда, но трябва да има нещо, което да се разкрие или символизира. Най-дълбоките интерпретации обикновено са в галериите и по-рядко се срещат като стенописи.

Какво научи чрез работата си върху „Българско графити училище“? И на какво искаш да научиш учениците си? 

Това начинание не е за всеки, трябва да си постоянен, търпелив, да разбираш от всичко и да имаш познати във всяка сфера. Нашата школа определено не е за всеки, но за да се определи това, трябва първо да се опита.

През школата са минали много начинаещи и утвърдени артисти, които са поели по своя път и развитие. Със сигурност срещите ни са по-различни от това, което бяха в самото начало, но това показва и нашето развитие.

Така наречените ученици трябва да бъдат запознати с редица неписани закони в стрийт арт и графити културата. Трябва да се преборят за легализирането на своите произведения и да открият вариант за финансиране на начинанието си. Стъпките са едни и същи при всички, просто едни минават бавно през тях, други прескачат и после носят липсата през целия си път.

Снимка: Българско графити училище

Коя е най-голямата ти мечта, свързана с графитите и изкуството като цяло?

Имам концепция, която искам да развия, за световния пазар. Няма да разкривам повече, просто ще предизвикам себе си.

Какво е нужно, за да се занимава един човек – без значение дали професионално, или любителски, с графити? 

Първо бих препоръчал да провери дали изобщо му се занимава с нещо подобно, като дойде при нас, след това бих препоръчал да започне основи в рисуването и изучаване на различни техники, след това бих препоръчал да обособи свое легално място, на което да надгражда уменията си, и накрая бих препоръчал да инвестира всичко в себе си. Ако реално имаш умения да рисуваш добре, техниката със спрей се усвоява доста лесно и бързо. Без основа ние трудно бихме изградили артист от нулата, предвид разнообразието на нашите събития.

Има ли нещо, което не съм те питала, а би искал да добавиш?

За всички млади неориентирани, начинаещи или опитни артисти, винаги има място при нас. Ние се развиваме, подкрепяме и работим заедно. :)

Интервюто ни с Дамян от 2019 г. можете да прочетете ТУК.