Успелите споделят

Даниел Иванов е на 27 години от гр. Русе. През 2009 година завършва математическата гимназия "Баба Тонка" в крайдунавския град. След това заминава за Холандия, където завършва висшето си образование. Преди около две години, Даниел се завръща в България, за да се развива тук. Към момента работи в технологична компания в София.

Освен това обаче, наскоро младежът започна една благородна инициатива. В продължение на 100 дни, Даниел бяга всеки ден по 7 км за бившето си училище.

Каква е причината, как се роди идеята и други интересни неща, ще научите лично от Даниел.

Как се роди идеята за тази инициатива?

Всичко започна в приятелски спор около цитат на Хю Лори: "Всеки ден бягам по 7 км и също така много лъжа". Съквартирантът ми, с когото сме играли заедно в гимназиалния волейболен отбор години заедно, твърдеше, че е много трудно, а аз вярвах, че е напълно постижимо и се спряхме на 100 дни – достатъчно дълго да се докажеш, че можеш. Мога – Не можеш – Мога – Не можеш... след 2 минути се бяхме хванали на бас за смелите 200 лв.

В този момент си казах – така и така ще бягам, нека питам още няколко приятели, за да имам мотивация...

Има ли други хора, които се присъединиха и ако да, колко?

След 24 часа вече бях се хванал на бас с няколко човека за над 1000 лв. В този момент си казахме, че трябва да превърнем кампанията в благотворителна инициатива и не ни отне много да изберем каузата – реших, ако успея да насочим средствата за спорт в гимназията, където и двамата бяхме се развивали чрез спорта – дисциплина, постоянство, работа в екип, физическа култура и спортни навици, психика, справяне със стресови ситуации...

Тогава направихме Фейсбук страницата ни, на която решихме, че ще следим прогреса.

След още 6 дни имахме десетки приятели и познати, които също харесаха инициативата и се хванаха на бас, повечето от които вече с желание за благотворителност – реално това, в което се беше превърнал басът. Тогава бяхме на (обещани) малко над 4000 лв.

Стана ясно, че трябва да намерим интелигентен начин да събираме даренията и се спряхме на платформа за събиране на средства онлайн.

Колко пари са събрани до момента и до кога ще продължи самата кауза?

Обсъдихме нуждите на училището с директора на гимназията г-н Митко Кунчев и за обновяването на спортната база са необходими 20 000 лв. Можехме да обединим сили заедно – нашата кампания, училищното настоятелство и училищния бюджет. Ние си поставихме цел от £5,000. Към 5-ти юни, ден 57 от 100, са се включили 129 човека с общо £2,893, което се равнява на 57% от целта. Продължаваме с бягането и даренията до ден 100 (17-ти юли), след което ще насочим събраните средства към гимназията и ще съдействаме с успешното им усвояване.

Ти самият занимаваш ли се професионално с бягане?

Ни най-малко, никога не съм тренирал професионално, какъвто и да е спорт, но през целия си живот съм спортувал с няколко кратки паузи. Надявам се повече хора да си дават сметка, че масовият спорт в България не е достатъчно масов. Напротив даже, обществото затлъстява и е редно да вземем мерки навреме, за да не осъмнем изпреварвайки американците по здравни показатели, като например сърдечно-съдови заболявания. Спортът освен това намалява стреса, укрепва психическото здраве, помага против депресия и примерите за това са безброй.

Хората бързо ли се отзовават на подобни инициативи?

Имаме щастието да срещаме много подкрепа – почти всички ни поздравяват с начинанието. Трябва да си призная щях да се радвам още повече, ако онези, които се хващат и запретват ръкави обаче бяха повече. Не се иска много, а ефектът и примерът на подобни инициативи е мотивация за все повече благотворителни/общественополезни каузи.

Нашето общество по разни исторически причини (цяла друга тема) е с осакатен предприемачески дух, който има нужда отново да бъде развит. Там, където държавата не успява да се погрижи за обществото си, обществото само трябва да се вдигне и да се погрижи за себе си. Ако желаем да живеем по-добре и в една по-добра среда с повече възможности за развитие и благосъстояние - от нас зависи да е така.

Предвиждате ли други подобни каузи, с които да се помогне на града?

Нашата цел в случая са по-скоро предоставяне на по-добри условия за развиване масов спорт и спортна култура като част от образованието - градът и училището са там, откъдето ние сме почерпили за развитието си и е вид знак на благодарност.

Аз лично имам желание да се занимавам с подобна дейност, но още нямам конкретни планове. С каквото и да се захвана обаче, образованието на младите със сигурност ще остане в центъра на приоритетите ми, тъй като те са свежият градивен материал, от който има нужда нашето общество.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.