Успелите споделят

Даниел Михайлов е познат на зрителите от четири години – започва телевизионния си стаж в ТВ Европа като водещ на новинарските емисии. Днес води централните емисии новини на БНТ. Радио слушателите обаче познават гласа му от по-дълго време – 16 години е бил радио водещ и програмен директор. Позитивизмът му прозира дори когато ни информира за сериозните събития у нас и по света. Самият той се определя като търсещ истината и се старае свободното си време да посвещава на пътуванията.

Спомняш ли си кога реши, че ще се занимаваш с журналистика? Какво е тя за теб?

Спомням си кога започнах да се занимавам с радио, а журналистиката ме намери някак изненадващо и за мен самия години по-късно. Иначе в радиото попаднах, когато бях едва на 16 години. Стана почти случайно, но мога да кажа, че беше любов от пръв поглед... от първи ефир. Тази любов продължава и до днес. Радиото, за разлика от телевизията, е интимна медия. Там си само ти и човекът, който те слуша – в офиса, в колата си или докато пие първото си кафе. Там нямаш огромен екип зад гърба си. Имаш пулт, микрофон и глас, който рисува картини...

Що се отнася до журналистиката – тя е може би етап на съзряване. След радиото дойде телевизията, когато попаднеш в новините се налага да бъдеш журналист. Да питаш, да знаеш, да търсиш различните гледни точки.

Защо в последните години избра телевизията, щом радиото е голямата ти страст?

Телевизията избра мен. Преди няколко години, когато „новите медийни императори“ влязоха и в радио бизнеса, прецених, че ще ми бъде адски трудно да наруша собствените си принципи и сложих край на една 16-годишна вярна връзка. И преди това съм имал предложения за различни телевизионни проекти, но винаги съм устоявал на предизвикателството да застана пред камера и да „изневеря на радиото“. После обаче тази спирачка я нямаше. Явих се на кастинг и така попаднах „под светлините на прожекторите“.

Спомена, че най-приятното в работата в радио е „интимният контакт” със слушателите. А кое е най-приятното в работата в телевизия?

Телевизията е много по-мощна медия от радиото. Всичко, казано от ефира, носи тежест. Така де, и ти си чувала прословутата реплика „Казаха го по телевизията“. И отговорността е много по-голяма.

Мога смело да кажа, че в телевизията срещнах много истински приятели - хора, на които мога да разчитам във всеки един момент. И това е магията на добрата телевизия – добрият екип. Когато всяка част от веригата е на точното си място, балансът е факт и продуктът се получава.

Работил си в сутрешен блок в радио, в телевизия, също – в следобеден блок, сега водиш централните новини на БНТ – къде си най-сигурен? Кое от изброените е най-голямо предизвикателство за теб?

О, разликата между това да водиш блок и новини е огромна. Всеки минал по този път знае, че това са две съвсем различни неща. И двете имат своя чар. В сутрешния блок най-важното е да успееш да накараш събеседника си, въпреки неприлично ранния час, да каже всичко онова, което вълнува както теб, така и хората, които те гледат – с цената на всичко и въпреки всичко.

В новините нямаш право да заемаш позиция. Там най-важното е да спечелиш доверието на зрителя – без значение от политическите му пристрастия или религиозни възгледи, той трябва да ти вярва и да е сигурен, че това, което му казваш е 100-процентовата истина. А предизвикателство има и в двата случая. И ето тук ще се върна към предния ти въпрос – да, това е може би най-приятното в телевизията – предизвикателствата, с които се сблъскваш всеки ден в най-различни ситуации.

Работил съм и рано сутрин, и до късно вечер – нямам проблем нито със ставането рано, нито с лягането късно. Проблемът идва обаче, когато ти се наложи да комбинираш и двете в един и същ ден.

Промениха ли те новините?

Като начало ми взимат много от свободното време. За да си добър новинар, трябва да не излизаш от информационния поток – политика, икономика, международни конфликти, проблеми, решения... Те стават част от ежедневието ти. И макар да съм доста позитивен човек, често неглижиращ тъмните краски около себе си, признавам си, че ми се случва новините понякога да ми пречат да виждам светлината от изхода на тунела. Когато в реално време ставаш свидетел на събития, в които самият ти не искаш да повярваш, но ти се налага да намериш най-точните думи, за да ги съобщиш на всички, които те гледат – тогава си всичко друго, но не и убеден оптимист.

Кога за последно си каза, че журналистиката си заслужава жертвите и лишенията?

Любопитството е това, което всеки ден поддържа желанието ми да съм част от тази професия. Всяко събитие има начало, развитие, кулминация, край. И после ново начало и друга кулминация. Не ми се иска да пропусна края, без значение какъв ще бъде той. Журналистите волно или неволно ставаме част от тези събития. Пък събития не е като да ни липсват... Определено сме застигнати от проклятието да живеем в интересни времена. Но съм си обещал, че загубя ли любопитството си, значи вече не съм за тази професия.

Защо избра България? Имал ли си възможности за работа навън?

Не съм търсил работа навън. Имам доста колеги, които занимаха за чужбина, но им се наложи да се откажат от професията си, аз не съм готов за това.

Трудна ли е реализацията на младите у нас? Защо?

Реализацията у нас е въпрос на късмет. Ако си млад и попаднеш на точното място в точния момент, със сигурност можеш да сбъднеш професионалните си цели. Късметът идва обаче, когато си наясно какво искаш и успееш да докажеш, че можеш да бъдеш добър в това, което вършиш.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/ акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.