Защото избрах България

Днес ще ви срещнем с един изключително интересен човек - Даниел Монтильо, родом от Чили. Даниел живее във Варна през последните15 години със съпругата и семейството си. 

Даниел: Идвам от Чили. Това е една малка страна, разположена в южната част на американския континент, гледаща към Тихия океан и защитена от планинската верига Андите. Роден съм в Лос Анджелис, но не в САЩ, а на юг, в Чили – в региона, където местното население все още е в голям брой. Те са горди хора, които се грижат за земята и живеят в баланс с екосистемата, и съм горд, че съм роден там.

Живях през по-голямата част от живота си в Сантяго, столицата с почти 7 000 000 души, живеещи там. Модерен град, който е много динамичен и натоварен. Там отидох в университета и изучавах политически науки и обществен мениджмънт, но винаги съм имал чувството, че няма да бъда цял живот в Чили и че рано или късно ще си тръгна. В началото на 2000 г. имах възможността да замина на работа в САЩ, в круизната индустрия. Прекарах там почти 4 години, срещнах се със съпругата си и започнах своето приключение в България.

Трябва да бъда честен и да призная, че не знаех много за България, преди да се преместя тук. Това, което научаваме в училище, е за бивша комунистическа страна някъде в Европа. Преместих се в България някъде 2004 - 2005 г., защото приятелката ми е от Варна. Веднъж дойдох на ваканция и още от първата минута много ми хареса и осъзнах, че мога с радост да остана тук.

От първите ми впечатления най-силното беше за природата. Обикнах зеленото в планината, плажа и факта, че не е претъпкано. Тук усещам спокойствие. В началото не знаех и дума на български, а хората ми говореха на български и за мен беше като в странен сън. Аз не разбирах каквото и да било, но малко по малко свикнах и сега, 15 години по-късно, съм напълно интегриран в българското общество.

Дойдох в България преди влизането в Европейския съюз и не мога да кажа, че началото беше лесно, имаше трудности с уреждането на документите ми в България. Спомням си много приключения и забавни моменти от онова време, ходех до магазина и исках нещо, а продавачът ми кимаше, което означава, че те нямат такова, и гледах и чаках да го дадат, но те не помръдваха.

Също така си спомням един ден, беше денят на възпоменанието на Христо Ботев, но не знаех, че хората спират за 1 минута. Сирените – като аларма. Беше напълно странно за мен, мислех, че е нападение с бомби. Разбрах защо хората и колите не се движат и никой не говори, беше много странно, сега всеки ден на 2 юни – Христо Ботев – си спомням този забавен момент.

Любимите ми неща в България са много: обичам традициите, Великден, имените дни, Йордановден и т.н. и че хората се радват на тези традиции и се гордеят с тях. Разбира се, също така храната, природата и Черно море.

Бих искал България да е по-приятелски настроена към чужденците. Не говоря за приема на хората, защото българският народ като цяло е много приветлив. Все още е много трудно да се емигрира в България, има много ценни хора, които биха искали да дойдат и да бъдат принос за тази страна, но поради трудностите и бюрокрацията те не могат да се преместят тук. Затова създадох проекта www.foreigner.bg, цифрова платформа за чужденци в България, уебсайт, социални медии и приложение, за да информирам чужденците в България и да им дам практически съвети.

Сега сме готови с първата електронна книга за чужденци, които решават да се преместят в България, а за мен най-важното е, че ще бъде безплатно за чужденци и емигранти. Това е моята мечта – всички чужденци да се третират еднакво, без значение от възраст, цвят, държава на произход или размер на банковата им сметка. Всички заслужават да се отнасяме с уважение към тях.

Искам да благодаря на uspelite.bg за възможността да споделя малко от моята история с всички вас.