Интервюта

Не се заблуждавайте от снимката, това няма да е статия за древногръцки богини. Това е интервю с един креативен дух и една работохолична душа, въплътени в едно момиче, влюбено във фотографията.

Най-често срещана зад псевдонима Suckstobeyoou, Даниела е олицетворение на екип от един човек, готова на всичко, за да достигне преплитащите ѝ се творчески и професионални цели.

Коя е Даниела Йорданова?

Привет. Аз съм Даниела. На 24 години съм, не че е от значение, но за тези, които се интересуват - ето. Работя като фотограф на свободна практика от близо 2 години. Вече повече от 9 години не губя интерес към това хоби, което вече е професия. Снимам предимно по улиците, като това се дължи и на любовта ми към индустриални зони, архитектурата и естествената светлина.

Обичам да съм постоянно заета. Да работя, да пътувам, да съм покрай животни, да помагам на приятели, като си нямам работа, в противен случай откачам и се чувствам “безсмислена”. Често си навличам проблеми, захващайки се с повече, отколкото мога да осъществя, ама пък иначе ми е скучно (смее се). Предпочитам която и да е емоция или сложна задача, пред това да нямам идея какво да правя.

Помниш ли момента, в който реши, че фотографията е нещото, с което искаш да се занимаваш?

Мисля, че докато бях студентка, “го реших”. Не помня точен момент, но след цялото изживяване по време на обучението си имах възможността да участвам и организирам много фотосесии с различни хора, с различен опит. Чувството, което оставяше у мен цялото планиране, събиране на материали, умуване, целият процес, много ме удовлетворяваше и просто се надявах, че някой ден ще правя само това. Все още се надявам.

Завършила си в Англия, какво те накара да се върнеш в България?

Истината е, че не се бях връщала в България през целия период на обучението си там. Нямах желание. Исках да работя, да се развивам и да се приспособя максимално към тамошния начин на живот. Успях до някаква степен. След предаването на дипломната си работа имах малко свободно време и се върнах за 1 - 2 седмици в България, за да видя майка си.

Бях забравила как да се забавлявам и да съществувам, без да имам задачи за решаване, тестове, практики и т.н. Не знаех какво искам от живота, тъй като до този момент винаги съм искала просто да завърша. Да завърша училище, после университет. Докато бях в България, успях да видя кое ми носи мир на душата и удовлетворение. Всеки ден обикалях София от сутрин до вечер и търсих локации.

Запознах се с много готини и креативни хора в процеса, снимах безспирно и се почувствах добре отново. Починах си, въпреки че не се спирах, насладих се на пролетта тук и се върнах в Англия. Имах възможности и няколко добри контакта с индустрията там, но някак си нямах никакво желание да продължа живота си в този дъждовен сив ужас. Поне не на този етап. Съответно си взех дипломата и се върнах тук без особено ясен план. 

Кое е любимото ти нещо от това да работиш като фотограф на свободна практика?

Разнообразието и свободата, рядко явление.

Какво прави един кадър добър?

За мен лично един добър кадър се получава вследствие на комбинация от много неща. Изразителност от модела, уловен в движение, или действие, което те кара да си представиш момента на случката, сякаш присъстваш в момента на заснемане. Добра цветова комуникация между облеклото на модела и локацията и съответно композиция и обработка, съобразена с тях.

О, да не забравяме - светлина, подходяща за кожата на модела. С по-малко думи, да е вложена мисъл във възможно най-много аспекти, изграждащи финалния кадър.

Оценявам много кадри, които не са направени задължително спрямо всички тези фактори. Надявам се в близкото бъдеще да имам повече възможности да се отдам на сесии с достатъчно време, възможности и екип, с който да изпипвам всеки детайл.

Скоростта, с която често ми се налага да работя, не ми дава, за жалост, достатъчно време да съм толкова прецизна и удовлетворението от работата става относително. Балансът му е майката.

Имаш ли любима фотосесия или кадър, който се отличава за теб?

Не. И да имам, ми е любим точно за 1 ден след като съм го обработила и после осъзнавам, че е имало 300 други начина, по които съм могла да процедирам, и рязко спира да ми е любим. Уча се и предполагам, че винаги ще е така.

Кое е по-важно - добра техника или да имаш визия?

Визия. Техниката, предполагам, се учи и се купува, докато другото или го имаш, или не. 

Ако имаш визия, намери някого с подходящата техника, с когото да се колаборираш, и обратното. Не съм на мнение, че на всеки може да му се получи да направи всичко, когато работи сам. Редовно ми се случва да ми се наложи да работя сама и да намеря модел, локация, дрехи, да измисля концепция, да гримирам, снимам и обработвам кадрите.

За мен колаборациите са много по-интересни в повечето случай така или иначе. Имаш кадри, които показват връзката на колабориращите се, и резултатът е плод на общия им труд, техника и визия. Интересно си е, а и в повечето случаи качеството е по-високо.

Какво те зарежда всеки ден да правиш това, което трябва?

Чревоугодник съм, няма как иначе (смее се).

Знам, че да работиш на свободна практика е всекидневна 20-часова смяна, която няма край, с какви трудности се сблъска отначало и как се справяш с тях?

1. Имах сериозен проблем с това да казвам НЕ.
2. Обръщах прекалееееено много внимание на непознати хора с неконструктивни критики към мен и нещата, които правя.
3. Нямах идея за цената на труда си.

 Уча се да:

1. Да си подбирам клиентите, да си почивам, когато има от какво, и да не заглушавам мнението си по важни теми, отнасящи се до работата ми.
2. Да разбера, че няма как да се харесам на всеки и колкото и да съм добре или зле, все на някого няма да допада.
3. Да се консултирам с колеги и да не подценявам времето и труда си.

За мен фотографията е?

Чудно нещо.

Няма да избягаш от този въпрос: за какво мечтаеш?

Да живея на последния етаж и да имам огромна тераса. Да пътувам. Да работя. И да пътувам, за да работя.