Интервюта

Най-невероятно прекрасното качество на младия български дух е, че намира път дори и там, където такъв няма и знае как да отваря врати, които дълго време са били заключени. За актьорите казват, че са неуморни и безкрайно упорити. Физическите и емоционалните усилия, които костват, за да изградиш образ на сцената или пред екрана, водят до крайно изтощение. Но всеки, който е отдал цялото си сърце на изкуството ще ви каже, че връщане назад няма. Веднъж започнал битката и влязъл сред редиците на младите български актьори, пътят е само напред.

Днес ще ви запозная с двама представители на актьорската гилдия, които намират начин да се реализират сами. Избират пиеса, достатъчно задълбочена и емоционална, за да отговаря на тяхната същност и започват усилена работа, която минава през дълги репетиции. Двамата сами продуцират представлението и известно време дори сами се режисират. После идва и търсенето на най-подходящото място, където постановката да се чувства у дома си.

Даниела Маринова и Мартин Радоев завършват НАТФИЗ Кръстьо Сарафов. Известно време се снимат в малки роли в различни родни и чуждестранни продукции. През годините от завършването на академията до сега, те избират да развиват професията си на родна земя и никога не спират да мечтаят за театралната сцена.

На 03.04. се проведе премиерата на постановката МАРТпо пиесата Друг човек на Пьотр Гладилин с Даниела и Мартин в главните роли, а режисьор е Ованес Торосян. Мястото беше камерната сцена на театър Сълза и смях. Това е първото от очаквани множество представления за младите актьори. А какво е усещането да се качиш на така жадуваната театрална сцена и как се чувстват дни след премиерата ще разберете от самите тях.

Представете ни пиесата накратко.

Даниела: МАРТе постановка по текстове на Пьoтър Гладилин,  чийто пиеси са поставяни на над 50 сцени по света. Неин режисьор е Ованес Торосян, познат на широката публика от ролите си във филмите Източни пиеси, Аве, Прокурорът, защитника, бащата и неговия син и други. Пиесата е третата  в поредица след Януари и Февруари които са също негови постановки.

Какво послание искате да отправите към публиката?

Даниела: Пиесата разказва за пътя на "изгубените" хора към себе си, чрез другия.  За изпуснатите възможности, за пречупените криле, вината, за възможностите да подадеш ръка на някой, който е в безизходна ситуация, за шанса и нуждата на хората един от друг. За любовта, въпреки всичко.

Защо избрахте точно този текст Друг човек на Пьотър Гладилин?

Мартин: Прочетохме голямо количество пиеси и се спряхме на точно тази заради множеството послания които носи в себе си и дълбочината й. Този текст ни развълнува най-много още при първото четене.

Коя е най-голямата трудност, която срещате в процеса на работата, предвид, че сами се продуцирате и сте единствените актьори на сцената?

Мартин: Трудности имаше, не малко. В началото работехме съвсем сами, без режисьор,  който да ни коригира и да подава отправни точки в работата. Тексът е много гъвкав и би могъл да бъде разчетен по много различни начини...Налагаше се също да репетираме и на нетрадиционни за целта места. Финансирането също е камък, който износихме сами, имайки предвид, представлението е независимо и не разчитахме на спонсори. Въпреки това смятаме че се справихме със съставянето на едно приятно сценично пространство, в което да разкажем историите на двата героя.

Тъй като и двамата имате опит на снимачната площадка на филми, както и на театралната сцена, къде се чувствате най-вдъхновени и удовлетворени?

Даниела: Надяваме се, че работата и на сцената и на снимачната площадка тепърва започва и за двама ни. Разбира се, работата в двете има своите различия, но са съразмерими. Киното запечатва образите и посланията такива каквито са сега завинаги, докато театралната постановка е контактът наживо с публиката тук и сега, това е изкуство, което се случва пред очите на хората и също като отворена бутилка вино живее свой живот и се развива във времето. И с двете ни свързва любов и отдаденост.

Мислили ли сте някога да напуснете България и да се занимавате с актьорско майсторство в чужбина и защо избрахте да останете в родината?

Мартин: Основен инструмент в нашето изкуство е словото и сигурно не е изненадващо, че ние предпочитаме да останем там където се говори нашият матерен език. Бихме желали да дадем колкото можем, че и повече ,на българската публика. За съжаление, на всички е известно, че културата у нас не е едно от водещите пера в управленческата идеология на държавата. Творците не се насърчават да вършат това, което избират за призвание така както се прави в други страни. Много от нас се принуждават да работят извън сферата на изкуството, което може да бъде пагубно за духа на артиста. Сега сме тук.

Как виждате бъдещото си развитие в професията?

Даниела: За нас МАРТе дебют след завършването на Театралната академия. Пожелаваме спектакълът да бъде успешен и да привлича публика. Специално искаме да благодарим на нашия режисьор Ованес Торосян, който прие текста, който му предложихме и работата с нас присърце. После нови роли и предизвикателства в киното и театъра.

За мен театърът е...

Даниела: Летеж

Мартин: Спасение

За тези, които са пропуснали премиерата, могат да видят представлението отново на 2 май. Часът е 19:30, а мястото и този път е Камерната сцена на театър Сълза и смях.

Снимки: Ребека Осес