Успелите споделят

Тя е Даниела Стан, на 21 години. Решила да продължи  с изучаването на икономика след гимназията - сега студентка в Стопанска академия „Д. А. Ценов” – Свищов. Тази година се запалила по писането, което се превръща в нейно хоби. Споделя, че обича да прави прекалено много неща, за които обикновено времето не й стига – да спортува, да чете книги и, разбира се, не пропуска дългите разходки. Новата й страст – писането – ни довежда при нея и при първата й отпечатана книга „Спаси ме”.

Казваш, че тази година си се запалила по писането – помниш ли първото нещо, което пожела да изразиш върху хартия?

Беше кратко стихотворение, написано на гърба на една тетрадка… не си спомням темата, но емоцията, която изпитах е още жива.

Имаш ли си „муза”, нещо, което те зарежда с нови идеи и ентусиазъм за писане?

Не бих казала, че имам муза. Най-често пиша за нещата, които са ме докоснали в ежедневието. Това, което не съм успяла да кажа и болката, която съм видяла в очите на другите.

Все още помниш усещането от първите редове - емоциите, чувствата - те ли са корените на думите ти?

За мен чувствата са основата на всичко. Те са това, което търсим и средството, с което се опитвам да стигна до хората. Сами по себе си за мен думите нямат смисъл. Без емоцията, скрита в изреченията, те са просто безлични символи на лист хартия.

"Спаси ме" - така си озаглавила първата си отпечатана книга - от какво търсиш спасение или вече го намери?

От самата себе си, може би. От грешните решения и страха. Написах книгата от гледна точка на петнадесетгодишно момиче. Момиче, бягащо от живота, опитващо се да се скрие на грешните места, отдавна загубило посоката. Това, с което ще се срещнат читателите е вътрешната борба на героинята. А лично за мен книгата се превърна в граница. Граница между живота, в който се приемах за жертва и обвинявах всичко извън мен за състоянието си, и живота, в който аз творя съдбата си.

Как се роди идеята за книгата?

Идеята се роди доста неочаквано. Преди няколко месеца бях изпаднала в емоционална дупка, ако може да се нарече по този начин. Доста различни емоции се бориха в главата ми. Просто започнах да пиша. В този момент единствената ми цел беше да излея всичко върху белите листи.

Беше ли хартията твоята светлина в тунела?

Спасението е дълъг просцес, поне за мен. Да, хартията и мастилото се превърнаха в карта към спасението или бих го нарекла щастието.

Да поговорим за щастието - какво те прави щастлива?

Трябваше ми време, за да осъзная, че щастието е избор, а не дестинация или предмет. И когато изхвърлих излишния товар от раменете си, имам предвид емоциите, замъгляващи очите ми, го разбрах. Разбрах, че имам всичко, от което имам нужда, за да следвам мечтите си. Това е за мен щастието - приключението.

Беше ли сбъдване на една мечта отпечатването на книгата ти?

Определено! Решението за отпечатването беше нещо подобно като да скоча от скала. Нямах представа какво трябва да правя, всъщност още нямам. Просто правих малки крачки в пустинна буря. Дълъг просец. Но мисълта, че историята, разказана в нея може да промени нечий живот и това ми даде стимул да продължа. А накрая да видя книгата като готов продукт - чувството, което сълзите в очите ми описваха го изразиха най-добре.

Премиерата на "Спаси ме" се състоя в Деня на народните будители - 1 ноември - в хотел МАК, гр. Габрово.За мен беше много напрегнато, но вдигащо адреналина изживяване. Искам да благодаря най-вече на Десислава Павлова и Кристияна Блажева за помощта и подкрепата. Книгата все още не е част от широкия пазар, но може да бъде поръчана като пишете на страницата ми във Facebook.

След това вярваш ли повече в мечтите?

Да, дори сега ги наричам планове!

Какво е посланието ти към тези, които викат "Спаси ме" и не са повярвали в мечтите?

Трябва да знаят, че няма невзъможни неща. Има само такива, които все още не са направени. Нека не се страхуват да търсят помощ - има кой да им подаде ръка.

Банално е, но все пак ще те попитам - работиш ли върху нещо ново?

Работя по втора книга, но не искам да издавам детайли. Магията е в мистерията.