Интервюта

"Бобо Бермундо и отряд ПиПер" е засаждаща се детска книга, която се отличава и изпъква пред другите поради ред причини - от материалите, използвани за създаването ѝ, през забавната и поучителна история, до екологичните ценности, които са заложени в концепцията ѝ.

Plantaboo е екипът, който стои зад първия в България детски роман за четене, засаждане и изяждане. Той се състои от три умни, решителни и креативни жени - Дарина Димитрова, Цветелина Вътева и Кристина Михайлова. А аз имах удоволствието да седна с Дарина, Цветелина и една чиния страхотни бисквити и да говоря с тях за Бобо, рециклиране, психология, детска литература и тях самите. 

Дарина приключва магистратура по артистични психосоциални практики и психодрама и работи като детски учител. Преди това прекарва 10 години като мениджър проекти в международни и български компании. Занимава се с деца вече близо 4 години. Тя стои зад идеята за "Бобо Бермундо и отряд ПиПер" и поема бизнес частта от проекта. 

Цвети е писател и журналист, редактор в WebCafe, любител на театъра и е част от театрална трупа „Чай-ки“. Тя е авторът на текста, въпреки че го определя като "екипна работа". 

А Кристина Михайлова е отговорна за прекрасните илюстрации. 

Две години сте работили по проекта. Разкажете повече за него. 

Дари: Да, 2 години от стартирането на проекта, а пътят до реализацията му бе осеян с препятствия. Доста време посветих в търсенето на природосъобразни алтернативи за изработката на книгата. Трудно намерих семена, които да са едновременно малки, за да могат да бъдат поставени в хартията, и да поникнат бързо, за да растат с темпото на детското търпение.

Срещнахме трудности в намирането на печатница, която да предлага по-щадящи природата алтернативи за печат. Технологията на закрепване на засаждащата се хартия в книгата също бе предизвикателство, което разрешихме благодарение на Криси. Вложихме много мисъл, хъс и всеотдайност във всеки сантиметър и част от тази книга.

Цвети: Още като разбрах за идеята на Дарина, останах много заинтригувана. За мен писането за деца винаги е било специално и важно. Аз съм писала детски приказки, а когато историята е свързана и с такава кауза, няма как да не те грабне. Тя е насочена към деца, но не е детска и е добре да се подхожда с мислене и сериозно отношение.

А защо детски книги? Какво ви насочи към детската литература? 

Дари: Детското писане е много отговорна и пипкава работа. Имаше много фактори, които стояха зад решението ми. Наскоро бях станала майка, а магистърската ми степен по психология също много ми помогна да разбера колко голяма е нуждата от добри истории и стойностна литература, които да помагат на децата. Историите трябва да са интересни и близки до тяхната реалност и възраст, за да развиват и укрепват вътрешните им сили и въображение. Текстът не е никак случаен.

Цвети: Текстът е прецизно разработен с мисъл и смисъл и помощта на редица детски психолози, които ни доближиха до детския свят и проблеми. Важно е да си информиран, не знаеш коя струна можеш да дръпнеш в детското съзнание, когато чете текста, затова трябва да си много внимателен.

На децата им е нужна светлина, на възрастните също. Тази, която може да преведе децата ми, е по-близка.

Беше много важно да включим и теми за възрастни. Книгата е нещо като мост между родители и деца. Сериозните теми са вплетени в повествованието на детския език. Интегрирали сме толкова разпространения проблем с отчуждаването между мъжа и жената, след като станат родители. Преходът от партньорство към родителство е силен трус във връзката и неговото преодоляване преминава през осъзнаването и поемането на отговорност.

Разбира се, не сме използвали грозни думи като „отговорност“ в текста, но посланието ще стигне до родителя. За да изведем този проблем на преден план, интервюирахме наши приятели и познати за живота и отношенията им след раждането на детето и установихме, че дискусията е неадекватно скромна на фона на мащаба на проблема.

Дари: Получихме много положителни отзиви. Тези деликатни теми не останаха незабелязани. Родителите много се радваха, че могат да съпреживеят това с децата си и едновременно да им помогне да споделят повече. 

В книгата са представени много идеи, но коя е най-близка до вас?

Дари: Всички са еднакво важни за мен. В началото беше кошница, пълна с теми, бяха прекалено много, но с помощта на Цвети и Криси избрахме най-подходящите. Това са темата за емпатията, личната отговорност, здравословното хранене и „джънк епидемията“, ежедневието и проблемите на децата, будност към заобикалящата ни среда, екология и взаимоотношенията родител - родител и родител - дете.

Може би най-важно за мен е, че създадохме и издадохме една авторска история с екологични ценности, зеленчуци и смислени теми. Тези ценности са заложени и в самото тяло на книгата. Хартията ѝ е 100% рециклирана и изцяло засаждаща се, изработката ѝ е напълно екологична, без никакви химикали и избелители, използваните мастило и лепило са безвредни за почвата, а фолиото е биоразградимо. Това не се среща в българския книгоиздателски пазар.

Какво ви запали по екологията?

Дари: Не мога да го нарека "запалване". Откакто се помня, имам тази будност към околната среда, а природата винаги е била важна част от живота ми. Старая се да генерирам по-малко отпадък, а с възрастта се научих да консумирам по-малко.

Цвети: За мен това не е тренд, а начин на възприемане, мироглед. Аз също се опитвам да консумирам по-малко. За разлика от едни други времена, днес „да имаш“ не е белег на възможност и престиж. Консуматорството и излишеството пречат и вредят.

Дари: За нас беше важно книгата да бъде направена с минимална консумация на материали. Илюстрациите бяха дигитални, за да се намали използването на ресурси и даже машината за печатане използваше минимално енергия. 

Шрифтът в книгата е подходящ и за деца с дислексия. Разкажете повече за това.

Дари: Първо, трябва да благодарим на прекрасната Кристина Костова, която разработи този шрифт и го предостави за свободно ползване в сайта Asdysfont.com.

Цвети: Нужно е човек да е информиран. Докато дислексията е масово приемана за измислен проблем, мързел и извинение, издателствата няма да се заинтересуват, защото за тях е важно книгите да се продават, а шрифтът за дислектици не дава никаква добавена стойност към една книга поради масовото нехайство на обществото към това нерядко срещано нарушение.

Дари: Ако виждаш такъв проблем в детето си, трябва да стигнеш до причината. Дислексията е сериозно нарушение, което остава често неразпознато от възрастните, що се отнася до децата им. От друга страна, няма будност и информираност относно тази тема. И не на последно място, на пазара ни липсват книги за деца и възрастни с дислексия.

Имате ли любими герои в книгата?

Цвети: Кучетата и котаракът са ми любими. Имам ги същите вкъщи даже. Що се отнася до децата, най-много от себе си съм вложила в Бобо. А Марта ми прилича на Дарина, може би защото тя я кръсти. Марта е много активна, жива, тя е изследовател.

Дари: Всички герои са ми любими. Те са толкова истински - сладкият, искрен и спонтанен, заекващ Изи, Рози и нейната мъдрост, благодарение на която тя винаги остава усмихната, въпреки трудностите, Марта и нейното типично за децата на тази възраст заявяване и всемогъщество. Няма как да забравя и Бобо, който сякаш се носи по течението.

Какви бяха любимите ви детски книги, с кои истории израснахте? Смятате ли, че те трябва да се преправят за сегашната аудитория?

Цвети: Научих се да чета на 5, тъй като на майка ми ѝ омръзна да ми чете и се наложи да взема нещата (книгите) в свои ръце. Детските книги, които са ме оформили като човек, са "101 далматинци", Пипи Дългото чорапче", “Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада" и „Без дом“.

Дари: Обожавах да ми четат. Помня касетите и плочите, от които по цял ден слушах приказки. Най-много обичах басни, "Пипи Дългото чорапче", "Карлсон, който живее на покрива" и всички класики като цяло. Не си спомням на каква възраст се научих да чета, но книгите винаги са били важна част от живота ми. Заради тази книга и магистратурата си прекарах доста време в Националната библиотека и си припомних отново магията на книгите. Един ден там ми действа по-релаксиращо от спа. 

Цвети: Не смятам, че класическите детски истории носят някакви неподозирани опасности за детското психично здраве и съответно трябва да се омекотяват и „цивилизоват“. Препятствията и злодеите са нужни на децата. Тенденцията нещата да се поднасят на децата по-леко и позитивно не им прави услуга. В крайна сметка, светът все още е едно недотам дружелюбно място, необходима е психична подготовка, а не замазване и уверения в някакъв уж естествен хепиенд.

Дари: Напълно съм съгласна с Цвети, напоследък се слагат едни розови очила и всичко е с щастлив край. Но никой не обяснява как се стига до този щастлив край, а още по-малко, че невинаги това е финалът. Героите и историите в книгите от нашето детство са вълшебни и ценни заради липсата на подправеност. 

Те са мъдри и истински. Релевантни към етапите на детското развитие и кризите, през които минава всяко дете. В тях мрачното и тъжното не е случайно, но то повежда детето през онази детска тревожност и му помага да подреди несъзнавания вътрешен хаос, укрепвайки неговите сили и механизми. В тези приказки няма единствено и само розови очила и напудреност. 

Дарина, Цвети и Криси имат още куп идеи за нови книги. Но това, което свързва всички тях, е, че винаги ще са за хората. Трите са прекрасен пример за всичко, което можеш да направиш, ако мотивацията ти извира от правилното място.