Интервюта

Дарина Станоилова е на 20 години. Живее в България, но след основното си образование заминава за Англия, за да довърши средното. След което животът й поема в съвсем различна посока.

Дари, как реши с какво да се занимаваш, след като завърши колеж?

След като завърших колеж в Англия, не бях сигурна какво искам да уча, нито къде. Учителите в колежа ме посъветваха да направя така наречената Gap Year, което ще рече година почивка, през която мога да пътувам, работя, науча нов език и т.н. (на запад това е много популярно, затова съм сигурна, че ако не бях завършила средно и колеж там - никога нямаше да поема този път и да стигна до Азия - нямаше да имам и смелостта и мисленето за такова нещо).

Как реши да прекараш своята Gap Year и как избра мястото за нея?

Не знаех какво ми се прави, знаех само, че искам да е благотворително и да е в чужбина. Исках да се занимавам с благотворителност по няколко причини: най-напред, защото знаех, че това ще ми донесе удовлетворение и щастие да помогна на някого или на някаква кауза; бях наясно и че университетите в Англия с радост приемат студенти, които са взели Gap Year, стига да са правили нещо смислено и ползотворно, а не да са стояли по цял ден вкъщи или по кафенетата; знаех също, че това ще е един вид стаж и би ми помогнало много в кариерата и ще е хубаво за CV-то ми.

Винаги съм обичала деца (имам брат на 5 и се разбирам много добре с него), та така започнах да търся неща, свързани с деца, и попаднах на една програма Plan My Gap Year, където предлагаха програми в Азия и Африка.

Как избра къде точно искаш да заминеш?

Камбоджа я харесах, защото от всички изброени държави тя беше най-бедна и животът там - най-оскъден. Там се записах като учителка по английски и преподавах на 8 класа. Понеже в Камбоджа много ми хареса да работя с деца, избрах програма и в Шри Ланка - за преподаване и грижа за деца в приют.

Когато пристигнах, се оказа приют за момичета и това беше може би едно от най-трудните неща в живота ми, тъй като момичета освен изоставени, деца на болни/луди и алкохолици, много от тях бяха бити и изнасилвани... на всичко отгоре 1/2 от тях бяха на моята възраст или по-малки.

В приюта беше уникално, момичетата ми станаха като сестри... едва ги напуснах.

Шри Ланка избрах, защото предлагаше програма със слонове и костенурки. Там главно се работеше в приюти.

След тях отидох да пробвам в приют за слончета и костенурки инвалиди - бяха два отделни приюта и бях там по-различно време и разбира се, пак беше уникално преживяване, но нищо общо с децата.

Какво стана, след като приключи тази година на пътешествие и трупане на опит?

Когато се върнах в България, бях вече сигурна, че искам да се занимавам с работа с деца, и започнах да търся такива опции.

Тъй като нямам педагогическа специалност, много врати ми бяха затворени, но опитът в Азия ми помогна много.

Започнах стаж в "Заедно в час", където бях асистент учител на 8., 10. и 12. клас. Станах преподавателка по английски за малки деца в Part Time English Center and Culture, където правех работилнички по приказен английски и водех курс по актьорско майсторство на английски език (Drama class).

В същото време бях и стажантка в MultiKulti, а те ме изпращаха по училища, където учат деца от различни раси, етноси и култури. По-късно станах организатор на детски събития - nn kids run: ежесъботно бягане за деца, като успоредно правих и други неща. Та така натрупах и опит и практика и стажовете ми отвориха много вратички, защото при работа с деца - предишния опит е много важен.

След тази Gap Year защо не замина за Англия и не записа в престижен университет, след като си имала тази възможност?

Много добър въпрос! Англия не ми хареса и плановете ми бяха да замина за Шанхай, Китай, и да продължа висшето си образование там - бях харесала дори университет. Животът в Азия обаче ми се стори изключително тежък, за да остана там 4 години, и реших, че предпочитам да ходя там периодично, може би пак с благотворителна цел. Европа в същото време ми се струваше скучна (след като бях вече видяла Азия...), пък и бях взела достатъчно от нея.

Как реши да се върнеш в България?

Бях се консултирала и с една успяла българка, която имаше дипломи от Китай, Америка и Франция.

Тя ми разказа, че ако може да промени нещо - то би било да изкара висшето си в България, тъй като в университета човек гради най-много връзки и прави най-много контакти.

Тя каза, че сега има много контакти, но не й вършат работа, освен ако не отиде в Китай, Америка или Франция, но не и след като се е върнала в България. Трябвало да започне от нулата, за да ги изгради и да се запознае с много хора - колеги, конкуренция, партньори от нейната област...

Така и аз сметнах за добре, че ако искам да градя кариера тук, трябва да уча или стажувам тук, за да навляза в моята сфера. 

Какво мислиш да учиш?

Записах се в университета и тази есен започвам да уча. 

Избрах Американския университет в Благоевград - тъй като там обучението е на английски език, а аз не искам да загубя английския си, а да продължа да го подобрявам.

Все още не е ясно какво ще уча, тъй като политиката на университета е първите няколко месеца студентите да минат и пробват всички специалности и тогава да изберат.

А не те ли беше страх да заминеш сама за Азия? Била си едва на около 18 години? Да се хвърлиш така в неизвестното е доста смело от твоя страна!

Ами нашите повече ги беше страх, особено баща ми - като чу Камбоджа, ми каза, че съм луда.

Аз в Англия живеех със сестра ми, която е по-малка от мен и двете се оправяхме сами.

Преди да замина, баща ми ме запозна с една жена и един мъж, които са били в Камбоджа, и те ни разказаха много, след което баща ми се успокои и разбра, че Камбоджа е доста по-безопасна от Америка и чак нямаше търпение да замина.

А в момента с какво се занимаваш? 

В момента съм преподавателка в лятна занималня Brilliant Minds на деца от 1. до 4. клас.