Култура

В предишният ни материал ви разказахме за Държавен куклен театър Стара Загора. Продължаваме разговора с директора на театъра Дарин Петков и заместник-директора Татяна Калчева.

Кои според вас са любимите постановки на зрителите и как приемат хората кукления театър в едно дигитално ежедневие?

Зрителят очаква да бъдеш честен в посланията, които отправяш към него.

Очаква да се отдадеш, за да го развълнуваш. Очаква да го провокираш и да го извадиш от сферата на комфорта. Поне нашите зрители в кукления театър са такива – взискателни и вярващи в силата на живото изкуство. Магията на театралния салон, дъха на актьора, който можеш да уловиш, възгласите на възторг или болка не могат да бъдат заменени от плоския екран, неживия звук и ефектите. В дигиталното ежедневие можеш да бъдеш единствено наблюдател, който регистрира случващото се зад екрана. В театъра усещаш, съпреживяваш, даже понякога изпитваш усещаното за съавторство, съпричастност… Чувстваш се като диригент на всичко, което се случва на сцената.

Вкусът на зрителя се възпитава и развива. Любимите спектакли  се променят според израстването на зрителя. Ако в началото си харесвал достъпното, познатото, традиционното, с времето започваш да бъдеш любопитен и да търсиш новите форми, експерименталното, неочакваното. Защото се развиваш, обогатяваш. Ставаш търсещ зрител с критерии и опознаваш нови и нови страници от магията на куклено-театралното изкуство.

Опишете ни някои от любимите реакции на ваши зрители-малчугани след представление?

Малкият зрител е спонтанен. Той не познава куртоазията и винаги е искрен в оценките и реакциите си.

Много често децата в зрителната зала, погълнати от случващото се на сцената реагират като „съветват“ героите от спектакъла как да постъпят, окуражават ги, подкрепят ги, радват се с техните успехи и ги възнаграждават с аплодисменти. Често излизайки от спектакъл скандират името на любимия си герой, пеят песни от спектакъла. Малчуганите познават актьорите в театъра и често на улицата се обръщат към тях с имената на героите, които са изпълнявали. По-големите споделят в социалните мрежи въздействието си от видяното. Най-хубавото е, че имаме зрители, които гледат любимите си постановки по няколко пъти.

В театъра има детска театрална студия. Малките актьори не пропускат нито един спектакъл. Те са активни зрители. Коментират, споделят, питат, участват в изработването на декора и куклите за техните спектакли, предлагат етюди, приобщават своите връстници към сценичните изкуства.

Не е тайна, че културата у нас не е в разцвета си. Как смятате, че можем да оправим положението?

Културата е нужно да се превърне на дело в стратегически приоритет. Засега тя е декларативен приоритет на политически формации с ниска култура и липса на каквото и да е желание за промяна. Ако трябва да бъдем откровени докрай Културата е чужда на политическия елит, тя го плаши и той я подменя, допускайки насаждането на субкултурни прояви.

Нужно е да има политики за развитие на културните процеси, нужно е да възпитаме потребност от качествено изкуство, както у децата, така и у възрастния. Необходима е ясна воля в управлението на Културата,  ясна воля в управлението на Образованието за обхващането на всяко дете в забавно-факултативни форми, свързани с интерес към определено сценично изкуство, нужно е интригуващо изучаване на история на изкуствата и посещение на спектакли, като част от учебната програма, нужно е категорично противопоставяне и игнориране на простащината в ефира на национални медии и на професионалните сцени.

Нужно е достойно финансиране на културните институти и допълнителното им стимулиране при продуцирането на художествена продукция с висока стойност. Нужно е уважение и респект към творците, което освен в морален аспект да има и финансово изражение. 

Разбрахме преди време, че сте имали интересен експеримент, който съчетава кукления театър с образованието. Разкажете ни повече. 

Форматът „Театър в класната стая“ не е нов за Западна Европа. Експеримент за България – да!

Това бе изключително любопитен проект, в който ние създадохме спектакъл, който разглежда проблема ученик-учител във възрастта на тийнеджъра. Стъпихме на една сериозна съвременна драматургия на Кай Хенсел, поканихме режисьор от Унгария, за когото тази форма бе позната и създадохме спектакъла „Войната на учителя Кламм“. Пренесохме спектакъла в класната стая, в естествената среда на ученика – там, където той се чувства уверен, в „свои води“.

Това е интерактивен спектакъл, в който са въвлечени и самите зрители. Учениците трябва да вземат решение, да реагират, да оценят, да защитят позицията си. В театралния екип бе поканен и психолог, който след спектакъла имаше среща с учениците за коментар на видяното, за конфликтите в спектакъла и … за истинските конфликти в реалния живот на децата.

Тези срещи имаха изключително интересен ефект. Децата ни вярваха и говореха откровено, споделяха, поставяха проблеми, коментираха системата на българското образование, предлагаха решения. За съжаление консервативната система на нашето образование не можа да го понесе. За българското образование всичко трябва да изглежда гладко и спокойно, независима какво бушува под повърхността. Достъпът до класната стая бързо ни бе отказан след няколко представления. Въпреки декларираната преди това готовност за партньорство и уж споделено разбиране за това, че за проблемите трябва да се говори открито. Ние не сме се отказали и вярваме, че тази форма е нужна, полезна и има бъдеще. 

Всяко представление завършва с добър финал - отправете послание към младите хора, които ни четат. 

Нивото на демократичните процеси е свързано с нивото на Културата.

Вие, млади хора, сте тези, които ще трябва да поправите това, което ние допуснахме с действия и бездействия да се случва в България. За да имате тези сили Ви е нужен не само кураж, нужно Ви е сериозно образование и духовни потребности, които да отстоявате. Гледайте със сърцата си, пазете България!

Вярваме, че с Вас хубавото предстои!