Успелите споделят

Мога да летя.
Мога и да спра на ръба.
Мога да не спра.
И да се науча да плача.
Мога хиляди неща!

За свободния полет на духа си говорим с един шампион по фрийрън - Делян Димитров, но всички го познават като Дидо. Той е двукратен световен шампион по фрийрън, а в момента работи като треньор по спортна гимнастика. Определя семе си като "нормално момче".

С Радо как се запознахте?

Радо е брат на един от моите състезатели, Георги. Запознахме се в залата, когато майка им доведе да запише детето си при мен да тренира.

Откога си треньор на деца и как реши да практикуваш такава професия?

Треньор съм в залата 6-та година. След като приключих със състезателната си кариера, исках да продължа да се занимавам с гимнастика, защото това обичам да правя и бих го правил цял живот.

Как се роди идеята за това състезание?

Идеята се роди случайно, докато бяхме на състезание във Варна с децата. Стана ми мъчно, докато се разхождаме в парка, че другите бягат, а аз бутам Радо с количката. Опитахме се да се съревноваваме с тях, но не успяхме. Обещах на Радо, че ще измисля начин да сме достойни конкуренти и така направихме една необикновена тренировка. 

Има ли условия за работа с деца, които имат по-специални нужди?

Доколкото знам, недостатъчно. Аз вярвам, че всеки с необходимото желание може да направи нещо за тези деца, така че те да се чувстват по-пълноценни, защото отношението е много по-важно от всякакъв вид специални уреди и специалисти.

Какви според теб са пречките в системата, които ограничават такива деца да се занимават със спорт?

Мисля, че хората се опитват да подобрят условията за тези деца. Гледаме постоянно хора без крака, но със специални протези, които бягат, опитват се иновации и всякакъв вид нови технологии, за да бъдем всички равни. Уви, България е доста назад...

Възнамеряваш ли да продължиш работа в тази посока, и не само с Радо, а това, което правиш да се развие? Имаш ли някакви планове в тази област?

Честно казано, не съм мислил по въпроса, но да – имам желание да помогна на всеки, било в неравностойно положение, или не, защото това е нещо смислено и ценно! Отдавна не мога да се зарадвам на „простите“ начини за забавление, така се чувствам по-пълноценен и осмислям живота си по някакъв начин. 

Даде на Радо радостта от движението и победата. А какво дава Радо на теб?

Радо ми дава вероятно много повече, отколкото аз мога да дам на него. Показва ми колко много имам – здрав съм, движа се и се надявам да оценявам това достатъчно. Показва ми какво е да не се предаваш.

Какво могат да научат другите деца и какво можем да научим ние от него?

Да не приемаме здравето си за даденост, да дадем сила на позитивните си емоции дори когато ни е тежко, да разберем, че всички можем да бъдем щастливи, въпреки различията си и че трябва да бъдем себе си, без значение кой как ни вижда, какво говори за нас, защото всеки, който е готов да се бори, в крайна сметка може да бъде щастлив!

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.