В новата ни рубрика “Сцената” ще даваме възможност на различни млади и талантливи автори и изпълнители да споделят своите творби независимо от това в какъв жанр или изкуство са. Тук можете да споделите свое стихотворение, разказ, снимки, картини и рисунки, както и клипове с музикални или танцувални умения. Без значение дали сте професионалист, който все още не е намерил своята реализация, или пък просто това е вашето хоби, то нашата “сцена” е отворена за вас. Необходимо е да ни изпратите и кратко ваше представяне придружено със снимка, за да покажем чие е авторското произведение, което популяризираме. Целта на “Младите успели българи” е след време “Сцената” да стане едно разпознаваемо и събирателно място за младите български таланти в онлайн пространството. Можете да изпратите своите авторски материали и вашата биографична информация чрез лично съобщение на нашата Facebook страница.
Очакваме да се качите на “Сцената” на “Младите успели българи”.
–––––––––––––
Деница Бисерова е част от екипа на образователната инициатива „Българска история“. Тя сподели с нас две от своите прекрасни стихотворения. Искрено ѝ пожелаваме някой ден да може да се похвали със собствена стихосбирка.
Ще вали
В тихия двор, отзад до хамбара,
под шарената сянка на старата асма,
опрян о дувара, в устата с цигара,
дялкаше старец сухи дърва.
По ръцете му груби от мъка възстара
дървесината оставяше дълбоки резки,
но давайки душа отново на чинара
дялкаше старикът и своите трески.
Без грях на тоя свят човеци няма –
на туй навеждаше го често мисълта,
но важно бе отвори ли се рана
да се превърже със старание и доброта.
Преваляше слънцето зад покрива къщен
и ведра женица в престилка с яйца
сочеше от прага облак намръщен.
Разсмя се добрият ѝ дядо щом я видя.
******************
В дъждовните дни има повече въздхух. И мисъл.
Тишина, отворен прозорец и звуци без петолиние.
Те носят равносметка за вяра и мисъл,
гърдите изпълват с кротко дързовение.
Валеше. Реалността се огледа в душата човешка.
Видя първо волност, лъчи и разлистваща се трепетлика,
но зад ъгъла на булеварда надникна зад маската тежка
и откри една тъга – самотна, бягаща и многолика.
Чия бе тя – на времето или на този сбъркан свят?
Нима не бе тя част от свободата да избираш –
да потърсиш в локвите на настроението цвят
или с дъждовност оптимизма да гримираш.
Тъй сложна е на щастието простотата,
когато някой, някъде в дъжда е без чадър.
И само мисълта, че този някой вечно там ще чака,
разклаща вярата, че този свят ще стане по-добър.
Но някъде на сухо в човека
упование и стоицизъм са разперили криле.
С мисията да открият към дъждовника пътека,
доказващи урока: хората живеят под едно небе.
