Сцената

В новата ни рубрика “Сцената” ще даваме възможност на различни млади и талантливи автори и изпълнители да споделят своите творби независимо от това в какъв жанр или изкуство са. Тук можете да споделите свое стихотворение, разказ, снимки, картини и рисунки, както и клипове с музикални или танцувални умения. Без значение дали сте професионалист, който все още не е намерил своята реализация, или пък просто това е вашето хоби, то нашата “сцена” е отворена за вас. Необходимо е да ни изпратите и кратко ваше представяне придружено със снимка, за да покажем чие е авторското произведение, което популяризираме. Целта на “Младите успели българи” е след време “Сцената” да стане едно разпознаваемо и събирателно място за младите български таланти в онлайн пространството. Можете да изпратите своите авторски материали и вашата биографична информация чрез лично съобщение на нашата Facebook страница.

Очакваме да се качите на “Сцената” на “Младите успели българи”.

---------------------------------------

Деница Бисерова е част от екипа на образователната инициатива "Българска история". Тя сподели с нас две от своите прекрасни стихотворения. Искрено ѝ пожелаваме някой ден да може да се похвали със собствена стихосбирка.

Ще вали 

В тихия двор, отзад до хамбара, под шарената сянка на старата асма, опрян о дувара, в устата с цигара, дялкаше старец сухи дърва.

По ръцете му груби от мъка възстара дървесината оставяше дълбоки резки, но давайки душа отново на чинара дялкаше старикът и своите трески. 

Без грях на тоя свят човеци няма - на туй навеждаше го често мисълта, но важно бе отвори ли се рана да се превърже със старание и доброта. 

Преваляше слънцето зад покрива къщен и ведра женица в престилка с яйца сочеше от прага облак намръщен. Разсмя се добрият ѝ дядо щом я видя.

******************

В дъждовните дни има повече въздхух. И мисъл. Тишина, отворен прозорец и звуци без петолиние. Те носят равносметка за вяра и мисъл, гърдите изпълват с кротко дързовение. 

Валеше. Реалността се огледа в душата човешка. Видя първо волност, лъчи и разлистваща се трепетлика, но зад ъгъла на булеварда надникна зад маската тежка и откри една тъга - самотна, бягаща и многолика. 

Чия бе тя - на времето или на този сбъркан свят? Нима не бе тя част от свободата да избираш - да потърсиш в локвите на настроението цвят или с дъждовност оптимизма да гримираш. 

Тъй сложна е на щастието простотата, когато някой, някъде в дъжда е без чадър. И само мисълта, че този някой вечно там ще чака, разклаща вярата, че този свят ще стане по-добър. 

Но някъде на сухо в човека упование и стоицизъм са разперили криле. С мисията да открият към дъждовника пътека, доказващи урока: хората живеят под едно небе.