История

Историята на България е вековен низ от възходи и падения през различните исторически периоди. През вековете страната ни подобно на феникс се е извисявала от пепелищата, за да се върне по-силна и по-могъща. В този материал сме извадили за вас десетте момента от родната история, които според нас са най-бележити със своето величие, които светят като фар от миналото и служат за пример на бъдещите поколения. Не всички от подбраните събития са подредени в правилен хронологичен исторически ред.

Създаването на България

Kaртина на А.Хофарт

Разбира се, започваме със самото съществуване на страната ни като държава. Спираме се на създаването на Дунавска България, защото това е своеобразното начало на държавността ни по тези земи. Създаването на българската държава на Балканския полуостров е едно от най-забележителните политически събития в Европа през VІІ век, след Великото преселение на народите. През 680 г. император Константин ІV Погонат (Брадати) (668-685) предприема поход срещу българите по суша и по море. Огромната византийска армия се струпва в Онгъла и по р. Дунав. Битката завършва с грандиозна победа на прабългарите, след което те преминават през Дунава и завладяват земите до Стара планина, подчиняват местните славянски племена и сключват съюзен договор с техните князе за общи действия и отбрана на завоюваната територия. В резултат на това споразумение през есента на 680 година хан Аспарух изгражда един военно-политически съюз с мизийските славяни, насочен срещу Византия, Авария и Хазария и с този акт фактически се създава новата българска държава.  Приоритет и господство в държавата имат прабългарите с опит от Велика Кубратова България и силната си конница, с която продължават да нападат византийските територии в Тракия. През лятото на 681 година – около 09 август – императорът е принуден да сключи мирен договор с хан Аспарух. Според този договор императорът признава завоюваните земи и се задължава да плаща ежегоден данък. Така Византия признава юридически съществуването на новата българска държава на Балканите и България получава легитимност в междудържавните отношения.

Покръстването на българите

Изображение: Wikipedia

Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 година. Приемането на християнството има съдбовно историческо значение за България, защото е свързано с учредяването на българската църква, разпространението на славянската писменост и еволюцията на държавата от ханство към царство. Още със създаването на българската държава през 681 година в нея живеят освен двaта основни етноса – славяни и прабългари, така и византийци и други племена с различни религиозни традиции. Те обаче не могат да се слеят в един народ, тъй като между тях има съществени различия – езикови, етнически, културно-религиозни, битови. Подобно сливане би станало възможно само ако има единна религия, която да наложи общи норми и ценности. Освен това в страната живеят и заварени ромеи-християни. Техният брой непрекъснато се увеличава със завладяването на нови територии от Византия. Тази разнородна етно-религиозна маса създава проблеми в обществото.

В началото на 864 г. в България идва духовна мисия начело с епископ, която се заема с покръстването на народа. От съображение за сигурност, хан Борис І е покръстен тайно нощем, като приема духовното име на императора Михаил ІІІ. Борис-Михаил приема и славянската титла „Велик княз”. Част от българските боили се противопоставят и запазват езичеството, но това предизвиква решителни действия от страна на княз Борис за утвърждаване на християнството и сплотяване на славяни и прабългари в един християнски народ. Чрез приемането на християнството България утвърждава своето място като суверенна държава в европейския свят.

Създаването на славянската писменост

Снимка: Wikipedia

Възникването на старобългарската азбука и на славянската писменост е свързано с делото на двамата първоучители Кирил и Методий и на техните ученици, а също така с политиката на Византия и България за влияние над балканските и среднодунавските славяни. До времето на княз Борис І България, както и повечето от ранносредновековните славянски държави, няма своя писменост. Опитите да се заменят латинските и гръцките букви с „черти и резки" от прабългарското руническо писмо, както и механично да се пригоди гръцката писменост към българската фонетика са неуспешни.  Когато през 863 г. великоморавският княз Ростислав отправя молба до византийския император да му прати учители, които да проповядват на славянски език, двамата братя Константин Философ и Методий заминават с нова мисия за Великоморавия, където в периода от 863 до 869 г. заедно със своите ученици извършват активна просветителска дейност сред дунавските славяни и обучават стотици свещеници и учители.

На църковния диспут във Венеция Константин Философ защитава успешно правото на славяните да имат свой писмен богослужебен език наравно с гръцки и латински. Кирил и Методий са приети тържествено от папа Адриан ІІ в Рим. Той освещава славянските книги и се отслужва литургия на славянски език.

Константин Философ умира през 869 г. в Рим, приемайки монашеското име Кирил. Отношенията между Рим и Константинопол се изострят и немското духовенство във Великоморавия предприема жестоки гонения на православните проповедници. След смъртта на Методий на 06.04.885 г. учениците на двамата първоучители са прогонени от Великоморавия и тръгват към България като към своя родина. Княз Борис ги приема радушно, дава им своето покровителство и условия да учат и проповядват на славянски език, чрез което спасява делото на Кирил и Методий.

Два пъти на три морета

Изображение: letopices.bg 

Поставяме териториалното могъщество на царете Симеон Велики и Иван Асен II в една точка, за да можем да включим още факти. Безспорно в апогея на управленията на двамата владетели, България като държава е достигнала върховната точка на своето могъщество, сътоветно през Първото и Второто българско царство.

При управлението на Симеон границите на България достигат до три морета – Бяло, Адриатическо и Черно, а съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол. Обособената малко по-рано Българска православна църква става първата нова патриаршия извън Пентархията, а българските глаголически и кирилски преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят. Самата кирилица е създадена в Преславската книжовна школа през 90-те години на IX век. По време на своето управление Симеон заменя първоначалната си титла „княз“ с „цар“. Симеон Велики постига и забележителни военни успехи, като безспорно най-значимата от тях е победата при битката край река Ахелой през 917 година, която е и едно от най-големите сражения в средновековната история на Европа.

Йоа̀н Асѐн II или Йоан II Асен (също Иван Асен II) е цар на България от 1218 до 1241 г. Той е син на цар Иван Асен I. През 1217 година се завръща в България след 10 годишно изгнание и сяда на престола. При неговото царуване границите на България отново достигат до три морета. Иван Асен II е известен с добре премислените династически бракове, които укрепват държавата политически и осигуряват териториални разширения. След битката при Клокотница Иван Асен II практически става най-силният владетел на Балканския полуостров. Превръщането на България в първостепенна сила в Югоизточна Европа дава тласък на икономически и културен възход. Следвайки политиката на предшествениците си, Иван Асен I и Калоян, цар Иван Асен II пренася мощите на света Петка Търновска в столицата си, строи църкви и се грижи за украсата им. Неговото управление дава тласък за развитието на Търновската художествена и архитектурна школа.

Бунтът на Асен и Петър

Картина: Васил Горанов

Въстанието избухва на 26 октомври 1185 г.– празника на Св. Димитър Солунски, породено от увеличаването на данъците, и завършва със създаването на Второто българско царство, управлявано от династията на Асеневци. Начело на въстанието застават двамата братя Асен и Петър, които са недоволни от отказа на императора да им даде исканата от тях прония върху Трапезица и сегашния Царевец. Под тяхно ръководство въстанието през 1186 г. пропада, но след оттеглянето им отвъд Дунав, на следващата година въстанието придобива организиран характер и победите не закъсняват. За кратко време те освобождават по-главните селища от Северна България (без Преслав) и успяват да проникнат през старопланинските проходи в Тракия. За цар е провъзгласен по-големият от двамата Асеневци - Петър (1187-1197).

През лятото на 1186 г. византийският император Исак II Ангел решава да се справи с въстаниците и с голяма войска тръгва срещу тях. При невъзможността да му се противопоставят Асен и Петър са принудени да изтеглят своята войска на север от река Дунав. След завръщането на императора в Цариград Асен и Петър отново преминават в българските земи и продължават въстаническите си действия. Опитът на императора повторно да ги разгроми не успява и през пролетта на следващата 1187 г. той е принуден да сключи примирие с тях, с което официално признава възобновяването на българската държава на север от Стара планина. Начело на държавата застава вече като цар Иван Асен I.

Написването на История Славянобългарская

Изображение: peroto88.com

Написването на История Славянобългарская от Паисий Хилендарски се приема за своеобразното начало на българското възраждане. Историята е написана в периода 1760–1762 г. Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански (1765).  Творбата на светогорския монах Паисий с право е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание. В дългите години на робството българите загубват чувството си за общност, родината за повечето от тях се е свила до собственото им малко градче или селце. Българите са имали велика история и велики царе, но не са знаели за миналото си. Структурно Историята се състои от няколко части – 2 предговора, няколко глави, в които се излагат различни исторически събития, глава за славянските учители, глава за българските светци и послесловие.

Априлската епопея

Снимка: OFFnews

Априлското въстание от 1876 година Избухва преждевременно на 20 април по стар стил в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет . Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и Русия. Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1 – 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК. То не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръзи. Въстанието е потушено с жестоки кланета, издевателства и грабежи. Това предизвиква справедливо възмущение в Европа и Америка. В Цариград е свикана международна анкетна комисия.

Велики личности като Виктор Юго и Достоевски издигат глас в защита на българите. Априлското въстание през 1876 г. задълбочава Източната криза, а неговият успех е в международния му отзвук, постигнат с героизма на многохилядните жертви. Скоро след въстанието избухва и Руско-турката Освободителна война.

Освобождението на България

Изображение: www.wikiwand.com

Едва ли има българин, който да не чувства гордост при споменаването на датата 3-ти март. Освобождението на България е фактическото възстановяване на българската държавност след петстотингодишно османско иго, в резултат от Руско-турската война (1877 – 1878). Основите на българската независимост са положени със Санстефанския мирен договор. На 12 /24 април (нов стил) 1877 г. в Кишинев е издаден манифест на император Александър II, с който е обявена война от Русия на Османската империя. Бойните действия освен на Балканите се водят и в Кавказ. Посредством действия за заблуда на противника, руската армия създава усещане у османското главно командване, че основните руски сили ще бъдат стоварени в Добруджа. На 15 юни (27 юни), руски части, командвани от генерал-майор Михаил Драгомиров, извършват десант на река Дунав при Зимнич – Свищов.

Основният стратегически замисъл на османското командване е групировката на Сюлейман паша да разбие частите за прикритие, укрепили се по стръмнините на връх Шипка и като премине в Северна България да се съедини с обсадените в Плевен османски войски под командването на Осман паша. След това се планирало чрез съгласувани действия от изток, запад и юг руските войски да бъдат отхвърлени на север от Дунав. В този критичен момент руското главно командване осъзнава, че не разполага със сериозен стратегически резерв за отразяване на контраатаката. Героичните сражения, разиграли се под връх Шипка, решават изхода на войната. В рамките на Предния отряд е и цялото Българско опълчение. Победата на защитниците е повратна точка, последвана от окончателна победа за Русия в останалите територии на българска земя.

Войната завършва с подписване на Санстефанския мирен договор и обособяване на територия на независимо Българско княжество. Възстановяването на България е потвърдено с Берлинския договор, като юридически чак до 1908 година Княжество България е трибутарно, макар на практика да е независимо от Високата порта. Новосъздаденото Княжество България е самоуправляващо се, но зависимо от Османската империя. То е трибутарно(плащащо данък) със свое народно правителство и войска. Източна Румелия е област в рамките на Империята, ползваща се с административна автономия, включително собствени въоръжени сили („местна милиция“).

Съединението на България

Изображение: Wikipedia

Съединението на България е фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.

През нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив и, без да срещат съпротива, свалят правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Временно правителство, в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии начело с Георги Странски, обявява обща мобилизация на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър Батенберг да подкрепи Съединението.

Пловдивските събития предизвикват масови демонстрации в подкрепа на Княжеството. Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България.

Обявяване на българската независимост

Снимка: OFFnews

Независимостта на България е провъзгласена с манифест на 22 септември  1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г.  Княз Фердинанд I приема титлата Цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. Интересен момент е и самото признаване на тази титла. Думата „цар“ произлиза от кесар и цезар. Доколкото Русия претендира да бъде „Трети Рим“, никоя друга православна държава не смее да въведе тази титла. През 1910 г. в подготовка на балканските войни цар Фердинанд е в Петербург, където организират тържествена „царска“ церемония за посрещането му.

Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

Спасяването на българските евреи

Включваме този епизод от родната история като един своеобразен бонус към направената до момента класация. С тази постъпка, която е дело на съвкупните усилия на целия български народ, заедно с църквата и редица политически фигури и интелектуалци, които надигат своя глас в защита на българските евреи. Събитията в България в периода 1940 – 1944 година, свързани със съдбата на евреите, се възприемат днес най-вече като успешен опит за спасението им от депортиране в нацистките лагери на смъртта. Това обаче не е всичко. Силната реакция срещу антиеврейското законодателство, атаките срещу самата философия на гонението на хора по етнически и религиозен признак, несъгласието с противоконституционното ограничаване на правата, на които и да било граждани говорят, че тези събития имат много по-широк обхват от самото спасение, а именно, че са насочени срещу антисемитизма изобщо.