Обявяване на българската независимост
Снимка: OFFnews
Независимостта на България е провъзгласена с манифест на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. Княз Фердинанд I приема титлата Цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. Интересен момент е и самото признаване на тази титла. Думата „цар“ произлиза от кесар и цезар. Доколкото Русия претендира да бъде „Трети Рим“, никоя друга православна държава не смее да въведе тази титла. През 1910 г. в подготовка на балканските войни цар Фердинанд е в Петербург, където организират тържествена „царска“ церемония за посрещането му.
Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
