Покръстването на българите
Изображение: Wikipedia
Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 година. Приемането на християнството има съдбовно историческо значение за България, защото е свързано с учредяването на българската църква, разпространението на славянската писменост и еволюцията на държавата от ханство към царство. Още със създаването на българската държава през 681 година в нея живеят освен двaта основни етноса – славяни и прабългари, така и византийци и други племена с различни религиозни традиции. Те обаче не могат да се слеят в един народ, тъй като между тях има съществени различия – езикови, етнически, културно-религиозни, битови. Подобно сливане би станало възможно само ако има единна религия, която да наложи общи норми и ценности. Освен това в страната живеят и заварени ромеи-християни. Техният брой непрекъснато се увеличава със завладяването на нови територии от Византия. Тази разнородна етно-религиозна маса създава проблеми в обществото.
В началото на 864 г. в България идва духовна мисия начело с епископ, която се заема с покръстването на народа. От съображение за сигурност, хан Борис І е покръстен тайно нощем, като приема духовното име на императора Михаил ІІІ. Борис-Михаил приема и славянската титла „Велик княз”. Част от българските боили се противопоставят и запазват езичеството, но това предизвиква решителни действия от страна на княз Борис за утвърждаване на християнството и сплотяване на славяни и прабългари в един християнски народ. Чрез приемането на християнството България утвърждава своето място като суверенна държава в европейския свят.
