Създаването на славянската писменост
Снимка: Wikipedia
Възникването на старобългарската азбука и на славянската писменост е свързано с делото на двамата първоучители Кирил и Методий и на техните ученици, а също така с политиката на Византия и България за влияние над балканските и среднодунавските славяни. До времето на княз Борис І България, както и повечето от ранносредновековните славянски държави, няма своя писменост. Опитите да се заменят латинските и гръцките букви с „черти и резки" от прабългарското руническо писмо, както и механично да се пригоди гръцката писменост към българската фонетика са неуспешни. Когато през 863 г. великоморавският княз Ростислав отправя молба до византийския император да му прати учители, които да проповядват на славянски език, двамата братя Константин Философ и Методий заминават с нова мисия за Великоморавия, където в периода от 863 до 869 г. заедно със своите ученици извършват активна просветителска дейност сред дунавските славяни и обучават стотици свещеници и учители.
На църковния диспут във Венеция Константин Философ защитава успешно правото на славяните да имат свой писмен богослужебен език наравно с гръцки и латински. Кирил и Методий са приети тържествено от папа Адриан ІІ в Рим. Той освещава славянските книги и се отслужва литургия на славянски език.
Константин Философ умира през 869 г. в Рим, приемайки монашеското име Кирил. Отношенията между Рим и Константинопол се изострят и немското духовенство във Великоморавия предприема жестоки гонения на православните проповедници. След смъртта на Методий на 06.04.885 г. учениците на двамата първоучители са прогонени от Великоморавия и тръгват към България като към своя родина. Княз Борис ги приема радушно, дава им своето покровителство и условия да учат и проповядват на славянски език, чрез което спасява делото на Кирил и Методий.
