Деси Стоянова: Ще се чувстваме по-добре, ако престанем да се самосъжаляваме
Днес ви срещаме с едно познато лице от телевизионния екран, което виждате всеки ден - водещата на предаването „Преди обед“ Десислава Стоянова. Тя води шоуто по bTV заедно с Александър Кадиев от февруари 2012 година, но в действителност е в екипа му от самото създаване. Георги Тошев, който е творческият директор на предаването, я кани за редактор още през пролетта на 2011, когато се прави концепцията за него. Година по-късно й предлагат именно тя да стане лице на „Преди обед“. По това време Деси Стоянова има вече 10-годишен опит в телевизионната журналистика, тъй като от 2002 г. тя е репортер в БТВ Новините. Автор е и на много документални филми за нациoналната телевизия. Освен изявите пред малкия екран Деси Стоянова има опит и с печатните медии, тъй като започва журналистическата си кариера във в. „Сега“.
Винаги ли си искала да се занимаваш с журналистика?
Идеята, че това е полето, в което бих искала да се развивам, дойде след дълго мислене, когато бях на 18 и трябваше да реша какво да кандидатствам в университета. След това имах късмета да започна да практикувам още докато бях във втори курс във Факултета по журналистика. Попаднах на страхотния екип на в. „Сега“ и там окончателно се влюбих в професията. След това дойде bTV, където се гмурнах в дълбокото на телевизията.
През предаването са минали стотици гости. Можеш ли да посочиш някои, чиито истории са оставили най-голямо впечатление у теб?
Много са. Разказали сме толкова много вдъхновяващи истории през изминалите 4 години. И хората, които са ни подарили частичка от своя опит и мъдрост, от вярата си в доброто и силата на духа си, са толкова много. Не бих могла да ги изброя всички. Радвам се, когато се срещам с млади българи, които са отворени към света и вярват, че могат да го променят към по-добро. Гостували са ни толкова много хората, които са постигнали на пръв поглед невъзможни неща. Хора, които със силата на духа са успели да се преборят за здравето си и за щастието – своето и на своите близки. Тези примери са респектиращи.
Коя е Деси Стоянова извън студиото на „Преди обед“?
Най-обикновен човек. Майка на две момчета. Жена с много малко свободно време, която непрекъснато бърза за някъде. Любител на книгите, като в последните години рядко успява да си открадне по някой час с книга в ръка. Човек, който обича да пътува, обожава морето и неговите пусти плажове.
Какви качества смяташ, че трябва да притежава един млад човек, за да успее у нас?
Да бъде любопитен към света, амбициозен, мислещ, да мечтае и да не се страхува да рискува, за да осъществи идеите си. Трябва да бъде и малко инат, и малко идеалист, за да не се остави на тъмните страни на родната действителност да го задушат. Всъщност аз вярвам, че никой не трябва да остава тук насила. Ако човек смята, че ще бъде по-щастлив някъде другаде, нека се пробва. Няма смисъл цял живот да се терзаеш „дали нямаше да е по-добре, ако бях заминал“. Аз самата съм избрала да бъда тук, защото тук се чувствам пълноценна. Тук са хората и местата, които обичам. Но ако един ден децата ми решат, че искат да отидат другаде, няма да ги спра. Но ще се надявам, че ще се върнат. Както го правят много млади българи днес.
Какво би казала на младежите, които правят първите стъпки в журналистическото поприще?
Да внимават от кого се учат. Да четат много. Да не се плъзгат по повърхността. Да си задават много въпроси. Да се съмняват и винаги да търсят другата гледна точка дори на пръв поглед историята, която са решили да разкажат, да им изглежда пределно ясна. Да гледат и да четат новините критично, с мисълта те как биха направили този или онзи материал. Да не се колебаят да бъдат смели във въпросите си. И никога да не забравят старата журналистическа максима, че неудобни въпроси няма, има неудобни отговори.
Опиши ни България в своите мечти.
Такава каквато е, с някои малки, но особено важни изключения. Сигурна съм, че всички ще се чувстваме по-добре, ако станем една идея по-малко черногледи, ако престанем да се самосъжаляваме и да се самобичуваме. Ако спрем да храним корупцията, която трови всичко и всички. И ако правосъдието и справедливостта отново станат синоними.
