Успелите споделят

Хайде да ви задам един въпрос, който никога не съм задавала - евтини или скъпи трябва да бъдат книгите? Евтини (или направо безплатни), за да стигат до повече читатели или скъпи, за да бъде добре заплатен трудът на всички, които работят по една книга?

Деси: Аз мисля, че схващането, че знанието и книгите трябва да бъдат някакво общо благо, което, като въздуха, просто ти се полага, не е много правилно, защото това са неща, зад които стои много труд и то не само на един чoвек. И да, това, че ще го пуснеш безплатно най-вероятно ще ти даде повече читатели, но те обезценява теб като човек, който е стоял 5, 50 или 500 нощи и е работил върху това нещо. Това, разбира се, не означава, че трябва да се поискат купища пари заради многото вложен труд - има си разумна граница за всяко едно нещо.

Ние сме от издателствата, които се опитват да държат много приемливи цени, именно защото знаем, че голяма част от нашите читатели са млади хора, ученици и се съобразяваме с това. От друга страна има книги с много скъпи авторски права, работата на преводачи, коректори и т.н. е скъпа и за да продължаваме да издаваме книги, ние трябва и да ги продаваме. Затова и няма как да ги качваме свободно след всичкия този труд и всички да ги свалят, защото се полага, а ние след това да ходим на Графа да пеем песни на Володя Стоянов, за да припечелим някой лев (смее се).

Савина: Както и да го погледнем това е труд и книгите са продукт. И макар сравнението да не е точно, както плащаш за сиренето в магазина, което някой е произвел, така плащаш и за книгите. След написването на книгата и купуването на правата, при преводната литература са замесени над 10 души и всеки тежи на мястото си. Затова е логично и книгите да струват пари, да не са безплатни и да не се полагат на никого в крайна сметка. И аз самата като читател съм на мнението, че ако една книга е направена добре, нямам нищо против да струва определена сума, разбира се, отново казваме, в границите на разумното. Не съм от хората, които са за 1 или 2 лв повече корична цена, стига всички да са си свършили работата добре. Тогава с удоволствие бих платила повече.

А какво не ви харесва в литературния живот в България и какво още има да се желае?

Савина: Аз мога да кажа нещо, което ми прави лошо впечатление. Много голяма част от издателите правят съзнателно или несъзнателно една грешка, която не знам доколко им влияе, но все пак. Има много хубави книги, при които никой не се е погрижил за външния им вид. Може би на пръв поглед това не е толкова голям проблем според много хора, но за мен, ако една книга не те привлече чисто визуално, какво правим.

Деси: Темата за българската съвременна литература винаги ме е вълнувала страшно много. Откакто прочетох първия си разказ на Алек Попов до последната книга на Здравка Евтимова. Проблемът за мен е, че българинът много иска да пише и вече има всякакви канали, чрез които може да се популяризира и да го прави, което не е лошо. Чудесно е, че хората имат по-голямо поле за изява. Проблемът е, че колкото повече стават българските съвременни книги, толкова по-трудно е да намериш качествените между тях. Заради това на мен ми става неприятно и тъжно понякога, когато се задръства пазарът с плява, която пречи на читателя да се ориентира. Далеч съм от мисълта, че трябва да има някаква инстанция, която да казва кои книги стават и кои не, но с навлизането на съвременните технологии начините да се изявиш станаха много повече, което смятам, че понякога играе лоша шега на читателите, а и на авторите.

За да не ви карам да избирате любима книга, кажете ми какво четете в момента?

Деси: Аз чета последната книга на Маркъс Зюсък. Не е издадена на български още. Един чудесен роман, в който се разказва за няколко братя на различна възраст. Майка им е починала, баща им го няма, не става ясно къде е, но става ясно, че не иска да има много общо с тях. Живеят в голяма къща заедно с магаре, рибка, куче. Един ден баща им се връща с един-единствен въпрос - иска ли някой от тях да му помогне да направи мост. Най-малкият от тях решава да му помогне и тръгва с него. Маркъс Зюсък пише по феноменален начин, писател, който може да направи всичко с теб. Много се радвам, че на родния пазар е толкова харесван и четен. И преди години, когато бях още книжар, бях ужасно щастлива, когато един от любимите ми писатели - Георги Господинов, дойде да търси една от любимите ми книги - Крадецът на книги. Това беше страхотен момент. Цял живот ще го помня.

Савина: Аз чета книга, която проучвам за издаване и не ми се иска да казвам нейното заглавие. Преди това четох една доста скандална, може да се каже, книга за любовта между едно много младо момиче и един доста по-възрастен господин. Историята на един композитор, който се влюбва в малката дъщеря на автор на пиеса, за която композира музика. Когато се запознават тя е доста малка, но той решава, че е музата му и ще я чака. Книгата е тип Лолита, незнайно защо веднага реших, че трябва да я прочета. (смее се)

А има ли много книги, които не сте дочели?

Деси: Аз - да. Животът е твърде кратък, за да продължа книга, която ме дразни след първата 1/3 от нея да речем. Случва се и да ги изтикам докрай, ако реша, но обикновено няма много смисъл в това.

Савина: Аз не. Случвало се е, но имам чувството, че ми тежи на съвестта. Има явно някаква скала за това колко ме дразни една книга. Има някои, които не ми тежат на съвестта, че съм ги оставила, но има някои, които ме ровичкат.

И за финал - какво искате да кажете на читателите на Успелите?

Савина: Аз искам да им кажа да четат, каквото им се чете, защото има ограничен брой книги, до които могат да стигнат в този живот. Така че хем да подбират внимателно, но и да не си слагат бариери, когато им се чете нещо. Да четат повече.

Деси: Пожелавам им да бъдат любопитни и да четат жанрове, които не са пробвали. Да се вслушват в съветите на най-близките си, когато има препоръчат книга или филм. Да не мислят, че нещо не е за тях, а да бъдат отворени към новото, дори да е нещо странно и нетипично. Да прочетеш любима книга на твой близък човек е като да надникнеш в него по някакъв начин. Така че прочетете книга на ваш близък човек и опитайте да разберете защо толкова му е харесала.