Талантливите деца на България

Тя е двукратна републиканска шампионка в дисциплините боулдър и трудност. Тя е носител на Купа „България“, златна медалистка от Италия и сребърна от Австрия в състезанията на Международната федерация по спортно катерене. Тя е възпитаничка на клуба по катерене и алпинизъм към НСА, а от клуба я определят като най-резултатната си състезателка, като талант, съчетан с умение да дава максимум на състезания. Тя е Дея Христова - едно от успелите деца на България.

Ти си едва на 12 години, а вече си изминала един дълъг и труден път в света на спорта. На каква възраст започна да се занимаваш със спортно катерене и с какви нагласи беше, тръгвайки към това занимание – да се забавляваш или да станеш успяла състезателка?

Започнах да се катеря на шест. Нямах нагласата да ставам състезател, още повече, че не познавах това чувство. Вече бях опитала гимнастика и плуване, но по-различното в катеренето беше липсата на рязка граница между треньори и трениращи -  тук всички бяха приятели, независимо от възрастта. Тогава не разбирах, просто бях запленена. Вече знам, че доверие се гради именно в такава среда, защото в моя спорт винаги има човек от другия край на въжето, на когото трябва да се довериш безусловно. Ивайло Радков – Фазата, Георги Пенев – Гогата, Станимир Желязков – Стамбата и целият треньорски състав на Национална спортна академия наричам треньори, но те са приятели, семейство, другари в игрите и силна подкрепа.

Желанието за надпревара дойде още след първото състезание, в което участвах. След него вече знаех, че искам да се състезавам. Адреналинът, публиката, хъсът за победа не могат да бъдат изпитани на тренировка.

Спортът е дейност, която развива както тялото, така и характера. Какви качества разви у теб?

Освен дисциплина и постоянство, катеренето разви у мен екипност, самочувствие и отговорност както към резултатите, които защитавам, така и към природата, защото често провеждаме спортни лагери на скали в планината, а и голяма част от състезанията в България и чужбина се провеждат на открито.

Освен спортното катерене, ти имаш задължения, свързани с училище. Остава ли ти време за почивка, забавления и приятели?

Когато има желание и правилно разпределение на времето, то стига за всичко. А и аз не разграничавам училището и тренировките от забавлението и приятелите.

Имало ли е момент, когато ти се е искало да се откажеш? Какво си казваш тогава?

Имала съм трудности, но никога не съм мислила да се отказвам. Винаги съм гледала напред и съм търсила начини да ги преодолея. За щастие се радвам на огромна подкрепа отвсякъде.

От кого получаваш най-силна подкрепа?

Подкрепа е имало винаги от всички – от семейството, треньорите, приятелите. Щастлива съм, защото от малка съм обичана от много хора.

Довърши изречението: Аз спортувам, защото...

Вече не мога да си представя ежедневието без катерене. В залата се чувствам сред приятели, получавам подкрепа, чувствам се обичана и себе си. За мен то е начин на живот.