От сърце

Бързам да се събера в тази мисъл, преди да се е изплъзнала и да продължа себе си в друг момент и нов контекст. Много енергия отдавам в разсъждения за времето - това в нас и извън. Усещам,че собствените ми вътрешни стрелки се разминават с всеобщия такт. Затова избирам да пиша за тях и ако някой припознае този ритъм в себе си, значи делим едно време, а това не звучи ли прекрасно?

Видоизменям се с всяка минута, независимо, че моето време невинаги се движи напред. И ето ни тук, на изчерпването на едно календарно измерение - принудени сме, като че ли да си дадем определение чрез равносметка. Неизбежно се замислям над цялата тази магична носталгия на „края“ и какво ни дава освен надеждата за новото. Макар и привидно цинични по природа изглежда сме романтични, въпреки всичко. Защо иначе да придаваме очарование на всяко нещо?

После си давам сметка,че на мен край никога не ми е бил нужен, за да си подаря начало. А и да съм слагала край, той не винаги е означавал точка и още влача хиляди продължения в себе си. Та, струва ми се, че нищо не е константа. Нито ние, нито времето, защото в сърцевината си тиктакаме различно от това, което се случва навън.

И именно в тази крехка преходност, с която е изпълнен механизмът ни, се ражда най-важното - да оценяваме. Да забележиш видимото и да отчетеш невидимия смисъл в него.

А само колко нежност откривам в дните. И най-малката трошица жест, внимание и грижа, захранва душата ми за седмици, че понякога и завинаги. И да не ни се вярва, не се налага да търсиш доброто, ако искаш да го видиш. То е около нас, просто трябва да отворим съзнанието си и да го различаваме дори и в най-миниатюрните му форми, защото и такова е достатъчно.

И най-вече да не забравяме, че доброто сме ние. Важно е да бъдем светлина и да раздаваме от себе си, за да не остава и една душа на тъмно.

В цялата си благодарност към безусловната любов, която получавам абсолютно безвъзмезно, няма как да не се вдъхновя и аз да бъда повече. Да присъствам за всички в живота си, да се отнасям с всеки според това каква съм ,а не какво отношение срещам. Да нося спокойствие и да предавам нататък. Просто да бъда, без да очаквам.

Ако този мисловен миш-маш не носи яснота, то това, което искам да изразя е, че не трябва да отброяваме дните, за да настъпи промяна в нас, нито да ограждаме кръг около само една дата, за да бъдем наясно със себе си. Празниците са хубави, защото директно напомнят за най-същественото. Те трябва да стимулират чрез посланието си, не само този месец, а трайно и в дългосрочен план. Затова нека бъдем добри без срок, това не изисква време, а просто да бъдеш човек.