Успелите споделят

Запознайте се с Диди и Флори - две млади ентусиазирани, усмихнати и позитивни жени. Две приятелки, които се захващат с една сериозна мисия - опазването на околната среда. Доказателство, че по на чаша вино и в приятна компания се раждат смислени идеи и каузи, както казват те самите. И така се появява проектът им "Малко по малко". Там те споделят идеите и начините на хора за това как можем да допринесем за опазването на околната среда, как всяка наша малка стъпка води до голямата промяна. И най-вече - че всичко зависи от всеки един от нас и от нашите действия в ежедневието ни.

Кои са "Малко по малко"?

Зад “Mалко по малко” стоим ние - Диди и Флори - две щури оптимистки, които в една прекрасна вечер на по чаша вино решиха, че трябва да запретнат ръкави и да се заемат с нещо смислено. Поприказвахме си доста и в крайна сметка се задействахме - обединихме общите си страсти и личните си каузи, и създадохме инициативата “Малко по малко”. В нея чрез видео истории показваме, че дори най-простичките ежедневни действия на всеки от нас могат да допринесат за една по-красива природа, по-чиста околна среда и по-приветлив свят.

Независимо дали изхвърляте боклука си разделно, взимате си душ за пет минути, карате колело или призовавате съседи и колеги да си носят чашка за многократна употреба, вместо да ползват пластмасова - всичко това има смисъл, защото малко по малко заедно можем да постигнем една голяма промяна и да заживеем в една малко по-малко мръсна среда.

Каква е Вашата "малка" мисия?

Има смисъл. Наистина има смисъл. Целта ни е да докажем, че и малкото си струва. Обикновено имаме навика да чакаме нещо голямо да се случи, ей така от раз, от само себе си. А всъщност много по-често големите промени стават стъпка по стъпка. И са провокирани от индивидуалното старание, което прераства в групово, а после във всеобщо, благодарение на усилията на обикновения човек, а не на поредните директива, закон, забрана.

Точно това искаме да покажем чрез видео разказите си - че всеки от нас може да направи една малка стъпка в посока крайната цел. Толкова много хора правят малки жестове, които щадят природата ни. В “Малко по малко” говорим за тях, за да видят и другите колко лесно е всъщност. Вярваме, че добрият навик наистина е заразен. Показвайки колко много хора са го изградили, искаме да подтикнем и останалите поне да се замислят, че може. Че е възможно. Че зависи от нас.

Замърсяването на околната среда е все по-наболял проблем. Къде грешим и къде се справяме с него?

Грешим в това, че често виним някой друг за състоянието на средата и природата. Гледаме примери за държави, които се отказват от пластмасата, и си казваме „Да, а България кога?“. И чакаме някой друг да инициира нещо по темата. Би било наивно, та дори безотговорно, да разчитаме на другите да оправят всичко. Редно е да обърнем поглед и към себе си. Да видим какво правим ние по този въпрос.

В България все още съществува разбирането, че опазването на околната среда е отговорност на еколози, планинари и всички онези, които слагаме под общ знаменател „зелени“. Околната среда обаче не е само в планината или на морето. Тя е навсякъде около нас. По път за работа, около училището на децата, в градинката пред блока. И за тези места трябва да се грижи всеки от нас, проявявайки собствена инициатива.

Това, което ни радва, е, че все пак има такива хора. Това са и нашите герои в „Малко по малко“. И под „герои“ разбирайте буквално герои – защото те са личностите, които се стремят да провокират промяна в средата си. И то не с нещо голямо, а чрез ежедневните си избори. Да докажат, че дори и малки неща като торбичка от плат и кутия за многократна употреба имат смисъл. Огледайте се следващия път, като отидете в магазина. Ще видите, че тези хора стават все повече.

Грижим ли се достатъчно за нашия "малък" дом - Земята? Как да подобрим мястото ни за живеене?

Никой не иска да е лошият, който вреди на света. Но напоследък все по-често го правим дори и без да осъзнаваме. Никой не обича да бъде просто „консуматор“ – да е поредният, който „ползва и захвърля“ без да се замисля до какво води това. И все пак често сме такива. Неизбежно е, но можем да го ограничим. Всичко се свежда до ежедневните избори. Не е нужно да направиш нещо голямо, за да спасиш света. Можеш и с един малък жест да подобриш своя свят и този на хората около теб.

Първата ни стъпка е да предизвикаме повече хора да се откажат от всички онези неща, които ползваме само по веднъж и след това изхвърляме - найлоновите торбички, пластмсовите прибори, картонените чашки за кафе, стиропорните кутии за храна. Ако пробваш поне веднъж, ще видиш всъщност колко лесно е да кажеш „не“ на тези неща. И то без да изпадаш в крайности.

Интересуват ли се хората за състоянието на околната среда и климата?

Като цяло хората не се интересуват активно от големите световни проблеми до момента, в който това не ги засегне лично. Не мислиш за това колко години са необходими на пластмасата да се разгради, докато не отидеш на плаж и не видиш пластмасови чашки в пясъка около теб... Не мислиш какво количество от храната идва опакована в пластмаса, докато не разбереш, че има частици пластмаса дори и във водата, която пиеш всеки ден.

Не забелязваш захвърлените къде ли не фасове до момента, в който не видиш как детето ти си играе с фас на детската площадка... „Глобално затопляне“, „Замърсяване на природата“ и „Изчезване на видовете“ не значат нищо, докато не усетиш ефекта им върху себе си. В крайна сметка кой мисли за боклука в океана, когато това по никакъв начин не е част от живота му? Не мислим за мащаба на проблема и това е нормално. Но това, за което можем да помислим, е как животът на всеки допринася за голямата картинка.

Каква следа искате да оставите с вашия проект?

Искаме историите, които разказваме, да са повод някой да започне да мисли повече за приноса си към природата. Искаме някой, който е гледал разказа ни за Галина и борбата й срещу пластмасовите чаши, да отиде утре сутрин за кафе до магазинчето на ъгъла и да каже „Нося си чаша“. Защото знае, че няма смисъл да ползва нещо, което след две минути ще изхвърли. Искаме инициативата ни и хората, които показваме в нея, да са повод за всички нас да бъдем по-осъзнати. Да помислим за количеството ненужни неща, които използваме еднократно в деня си... И да се откажем от тях. Малко по малко. 

Каква България искате да виждате?

Мислеща България. България, която милее за най-хубавото, което има. Но не на думи, а на действия. Простички и малки. Но ежедневни. България, в която малко по малко заедно вървим към малко по-малко. Искаме всеки да си каже „А какво мога да направя аз?“ вместо „Защо някой друг не го е направил?“. Ако всеки види собствената си роля в опазването на средата, то тогава природата няма да има нужда да бъде „опазвана“, нали?