Култура

Няма нещо, което да е вечно. В даден период всяко начало има своя край, дали ще говорим за простия кръговрат на живота, който се равнява на живота и смъртта, или на захабените ни любими джинси, всичко приключва в някакъв момент. Така е и с хартията, тя не е вечна. С течение на годините, с обстоятелствата в каква среда се съхранява, как се съхранява, започва да се разпада. Дигитализацията е дейността, която може да запази жива информацията отпреди няколко века и да ѝ вдъхне нов живот и нова цел.

Общо над 200 хил. дигитални единици се документират в архивите на тези 13 личности. Проектът се казва „Смесна китка от български литературни факти” и разкрива интересни факти за нашите класици. Това е съвместен проект на Столична библиотека и Националния литературен музей и е продължение на първия такъв проект „Българската литературна класика – знание за всички”. Разгледаните литературни класици са: Петко Славейков, Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Елин Пелин, Димитър Димов, Фани Попова – Мутафова, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Николай Лилиев, Елисавета Багряна и Асен Разцветников.

Тук може да разгледате страницата на първия проект.

Всичко това се прави с цел да се улеснят всички, които искат да се докоснат до живота на нашите автори от миналото. Дигитализацията позволява на хора от всеки край на страната, а дори и извън нея, да се запознаят както с творчеството на класиците, така и с личния им живот и факти от него, които не са широко разпространени до този момент. По този начин се създават три подраздела в „Смесна китка от български литературни факти”.  Те са наименувани като: „Пътищата на писателите из любовта”, също така „… из познанието” и „... из света”.

С тях може да се запознаете от тук.

Иван Христов – главен асистент в Института за литература при БАН, поет и музикант, е част от екипа, работещ върху проекта. Той споделя, че като поет и автор на стихосбирката „Любовен речник” се е включил най-активно в частта, свързана с любовта. За него това е било най-интересно, да се зарови в българския материал и да преживее това, което са преживели те. За себе си той определя като най-силни любовни истории в българската литература тези на Яворов с Мина, Лора и Дора Габе, друга такава е на Боян Пенев, Дора Габе и Елисавета Багряна, а също и историята на Пенчо Славейков и Мара Белчева. Разкриват се подробности за всяка една от тези истории, които ще бъдат интересни на читателите.

Такава например е историята на Вапцаров и Бойка. Той е кръстен протестант, но за да сключи църковен брак с нея, приема православната вяра в името на любовта. В интервюто, което Иван Христов дава на Лъчезар Вълев в предаването „Изотопия” може да чуете още няколко интересни любовни истории и да разберете за запълнената празнина в сърцето на Боян Пенев от Елисавета Багряна.

„Смесна китка от български литературни факти” е разработена в рамките на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие” (КИННПОР), финансирана от Министерството на образованието и науката. Тя има за цел да съхрани българското културно наследство и да създаде свободен достъп на широката общественост до знанието за него, да формира граждански и културни ценности и да бъде полезна на обществото. Проектът е уникален сам по себе си, защото така запазва миналото ни и му дава възможност да бъде част от бъдещето ни.

През 2006 г. започва дигитализацията на книжовното наследство, съхранявано в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. През 2007 г. сканираните изображения стават достъпни за обществото чрез сайта на Библиотеката, в съответните раздели в рубриката „Дигитална библиотека” .  До началото на 2018 г. са сканирани и включени в употреба около 400 000 файла, сред които ръкописи, старопечатни книги, непубликувани документи от Българския исторически архив, български вестници и списания от периода 1844-1944 г.

Дигитализацията е ключов момент от сегашната ни история, която ще ни позволи да запазим моменти от изминалите години и периоди, свързани с нас самите като народ и за напред.