Успелите споделят

Дилиян Манолов е организационен психолог, човек на културата и активист. Той е съосновател на фондация "Визионер" и активно работи в сферата на човешките ресурси и организационната психология. Интересите му са свързани също така с театър. Една от каузите му е създаване на център за диалог между бизнеса, образованието и неправителствения сектор, в който млади хора да получат съдействие и възможности за работа, образование и подкрепа за развитието на техните идеи. Бил е младежки делегат към ООН в периода 2018-2019 година.

Дилиян е единственият младежки лидер от Европа, който е номиниран от щабквартирата на УНИЦЕФ в Ню Йорк и ще бъде представител на Международния форум на високо равнище за комуникация относно социалните въпроси и поведението на УНИЦЕФ, организиран заедно с университета Джонс Хопкинс. Форумът се провежда на две години и тази година ще се състои през втората половина на октомври в Мароко. Повече за него ще ни разкаже в следното интервю.

Кога и как реши да се занимаваш с младежки политики?

Почувствах, че има какво да дам на другите незрящи хора в България през 2016-а. По онова време работех на свободна практика към културните предавания на БНТ1 и бях първият незрящ водещ на рубрика, поне в България. Бях правил обмен, стаж и живях сам навън, а това са все нетрадиционни неща за незрящите българи дори в момента. Тогава с други активни незрящи хора основахме фондация "Визионер".

Какво постигна като младежки делегат към ООН в периода 2018-2019 година?

Нещата, които правехме с "Визионер", се пренесоха и в мандата ми като младежки делегат на България в ООН. Всеки мандат на младежки делегат на България вече 14 години започва с национално допитване до младежи и младежки организации за техните приоритети. Приоритетите на младежите в нашия и сегашния мандат на младежки делегати са качественото образование и качествена работа.

С моя колега Явор Гочев активно се съсредоточихме и с помощта на постоянното ни представителство в ООН успяхме да организираме събития по темата качествена работа и образование за хората с увреждания. Като специалисти по темата (Явор Гочев управлява стартъп платформа в България) бяхме поканени като лектори на международни събития на други младежки делегати по теми, засягащи бъдещето на работата, качествените работни места и прочее.

В България решихме да проведем онлайн кампания за качествени умения, свързани с “работата на бъдещето”. Успяхме да достигнем до 27 000 младежи. Имахме позитивна обратна връзка както от самите тях, така и от неправителствения сектор за провеждането на подобна кампания, насочена към привличащото и интересно излагане на ценността на уменията за съвременна работа и работа на бъдещето, какво представляват те, къде можем да ги развием, какво биха ни дали като развитие на самите нас.

Как се стигна до там да бъдеш единственият младежки лидер от Европа по социална и поведенческа промяна на УНИЦЕФ, който ще ни представлява на глобалния форум в Мароко?

Номинацията за младежки лидер за социална и поведенческа промяна дойде като естествено продължение на работата ми като младежки делегат на България в ООН. Споменах събитията, които организирахме по отношение на работата и образованието на младежите и децата с увреждания. И в двете събития участваше човек от УНИЦЕФ. Оказва се, че вниманието и обективността към проблемите, а най-вече към решенията, са привлекли вниманието на специалисти от УНИЦЕФ и всъщност номинацията е дошла от техен специалист, който е бил гост на нашите събития, а преди това е отговарял за бежанската криза в Йемен.

Какво представлява този форум и какви цели си поставяш на него?

Социална и поведенческа промяна е идея, върху която е изграден УНИЦЕФ. Така че форумът по социална и поведенческа промяна е базов процес по формиране, преформулиране и излагане на нови идеи по една от базисните дейности на УНИЦЕФ. Всеки такъв форум се провежда на две години. Сегашният събира малко над 1500 специалисти от държавни глави през министри, национални експерти, международни организации, до НПО сектора, представен от огромни организации с хиляди членове, но и съвсем малки и локални.

Всъщност ние сме първите младежки лидери за социална промяна. Така че освен да очертаем важните за младежите проблеми, да предложим решения, ще трябва и да оформим поста на младежки лидер по социална и поведенческа промяна – какво се очаква да прави на местно ниво, как да се избират следващите и прочее.

Проблемите, които очертахме, са психично здраве, свързано с Интернет, ранни бракове и самотни майки в развиващите се страни, безработица, хората с увреждания и работните места и устойчиви бизнеси. Другите младежки лидери са от Руанда, Танзания, Йордания, Мароко, Мианмар, Ел Салвадор, Коста Рика и Сенегал.

Как се стигна до създаването на фондация „Визионер“ и с какво се занимава тя?

През 2015-а и 2016-а нещата, които се случваха в България в полето на незрящите хора, бяха много обезкуражаващи. Обръщаше се внимание на това колко ни е трудно, какво трябва да ни се даде. И тогава с няколко незрящи приятели, с част от които сме и незрящи актьори, решихме да обърнем нещата към това какво можем да дадем, а не го даваме.

Нещата, които правим, са насочени в две посоки – да обучаваме незрящите и слабовиждащите на меки и професионални умения, които те нямаха, нямат или бяха развити в недостатъчна степен, и от друга страна, работим с бизнеси и организации и ги обучаваме как да работят с незрящи хора.

Най-много се гордеем с факта, че съставът на летище София беше обучен от нас на работа с незрящи или слабовиждащи. От наше обучение едно момиче си тръгна с предприемаческа идея за шоколатиерски бизнес, който развива благодарение на уменията, развити в два от нашите проекти по разказване на истории за бизнес и предприемачески умения.

Как психологията ти помага в твоите занимания?

Психологията е рядка в средите на ООН, УНИЦЕФ и прочее. Забелязвам, че психолозите са експерти, хората, които пишат едни доклади, споделят един опит, но никога не са на масата за преговори или в залата за гласуване с право на глас. И е доста иронично да дебатираме и взимаме решения за социални промени, които съвсем логично ще имат и психологическо отражение, а хората, взимащи решенията, да са юристи, специалисти по политически науки, история или професионални политици.

Така че в стая, пълна с юристи, политици и прочее, един психолог може да внесе не само смут, но и полезни идеи.

За какво мечтаеш?

Мечтая си с приятелката ми да можем да създадем и издържаме семейство в България.

Мечтая банките в България да започнат да инвестират в друго освен жилищни комплекси, в които хората могат да си подават солта през терасите.

Мечтая си наистина да спрем да дрънкаме за леви и десни политики, а да говорим за устойчиви решения и устойчиви политики.

Мечтая незрящите хора да не стават предприемачи, защото бизнесите в градовете им са страхливи. Това се случи при мен, започнах самостоятелна практика, защото бизнесите в Пловдив се отдръпваха веднага, щом разбираха, че съм незрящ. Мечтая самите незрящи хора да спрат да се възприемат като работници и като някакви, на които някой трябва да даде.

Какво би направил за България, за да стане по-добро място за живеене?

Ще инвестирам всичко, което мога, в култура и наука. Заради лечението ми съм отраснал в Германия, по-голямата част от образованието ми и първата ми работа като организационен психолог бяха в Белгия и Холандия. Липсите, несъвършенствата тук ги виждам като ресурси аз да работя и да се уча как се правят нещата. Плащам си данъците, правя наука в български университет и ще продължа да мисля какво е бъдещето, защото доста хора в България се държим само за миналото и настоящето, а все пак това, което всеки ден идва и идва, е все повече и повече бъдеще.