Сцената

В новата ни рубрика “Сцената” ще даваме възможност на различни млади и талантливи автори и изпълнители да споделят своите творби независимо от това в какъв жанр или изкуство са. Тук можете да споделите свое стихотворение, разказ, снимки, картини и рисунки, както и клипове с музикални или танцувални умения. Без значение дали сте професионалист, който все още не е намерил своята реализация, или пък просто това е вашето хоби, то нашата “сцена” е отворена за вас. Необходимо е да ни изпратите и кратко ваше представяне придружено със снимка, за да покажем чие е авторското произведение, което популяризираме. Целта на “Младите успели българи” е след време “Сцената” да стане едно разпознаваемо и събирателно място за младите български таланти в онлайн пространството. Можете да изпратите своите авторски материали и вашата биографична информация чрез лично съобщение на нашата Facebook страница.

Очакваме да се качите на “Сцената” на “Младите успели българи”.

--------------------------------

Диляна Атанасова е на 23 години от Ямбол. По образование е PR експерт и това върви паралелно със страстта ѝ към музиката, фотографията и писането. На нашата "Сцена" е един талант, чиято душа се храни с изкуство. Ще ви представим уменията на Диляна в поезията, пеенето и снимането.

Борба

Уморих се да се боря с фалшиви врагове, да нося саби, ножове и каска, и да знам, че ще загубя.

Тежи ми тоз товар не лек, Душевността ми бяга , а сърцето сякаш дреме. Разумът ,откъснат, някъде спотайва се едва, незасенчен от обстоятелства.

Рицар ли съм аз или робиня? Боря ли се с живота, или спя? Търся ли истинността, или се примирявам с непрогледната мъгла, наречена съдба?

Лутам се, заричам се, забравям. После някой поощрявам, а кой ще ми помогне питам и в лабиринта услужливо да ме  той упъти.

Спъвам се, падам, ставам. Гримирам се с постъпки, обковавам себе си и бдя. Чудя се дали в пустинята ще видя падаща звезда?

Ако се боря и спечеля каква ще бъде моята награда? Душата дето я  погубих , не би се върнала, та тя е чужда.

Мираж са сънищата причудливи. Мираж са любовта, учението и успеха. Мираж е и света, Но виждаме го всички някак.

Понякога е мрежов, сив и дързък. Понякога е груб, първичен, динамичен.

Понякога вълнува се морето, бушува, свири, пее дивно.

Открива се пред нас платно, а боите -избор наш са. Рисуваме, бленуваме, плануваме. Загадъчно, драстично, магнетично. Животът е какъвто го опишеш, а после сътвориш - с усмивка или сълзи, с пера от птици, с кожи, с шипове или обкови.

Бори се- да се смееш, но да те боли Бори се - да знаеш, но да продължаваш Бори се- себе си надвий ! Стани човек, а не злодей!

Moe кътче. Мой град. 

Идвам си и си отивам, копнея за онази люлка, от детството, полята със спомени и хиляди  куплети.

Понякога е тихо в мислите по отминалите дни. И те са кротки, но и дълбоко-чувствени и мои.

Прибирам се за малко, прибирам си моментите мечтани, извоюваните светове, безкрайните нощи на смелости и сутрини на сръчност.

Идвам си и си отивам, но моето сърце е вечно тук, и вечно спряло, копнеещо за бащиния кът.

Заключил в себе си онези дни, които никога не ще се върнат, които никой никога не ще да замъгли. Онези дни са тъй вълшебни. Мои са, не си ги давам.

Идвам си и си отивам. Мой дом, мое вдъхновение. Ти винаги ще си във мен, и аз във теб. Тъй чиста като росата по онези пурпурни цветя. Ще ме огрее слънцето във двора на дома и ще се усмихна. Ще повикам стари спомени, ще  потърся стари светове. Ще се натъжа, че загубила съм някой близък. Че къщата е пуста. Че всеки е далеч от родната земя. Но някак си накрая ще приключа всичко  със  усмивка.

Идвам си и си отивам, копнея за онази стара люлка. Полята с хиляди дерзания, хиляди мечти. Усмихваща се на моите съмнения, но носеща искрица пъстрокрила. Препълнена с душа, и сила, препълнена с любов.

Продължаваме с кавър на песента на John Legend - All of me.

https://soundcloud.com/dellaliquidsoul/john-legenf-all-of-me-cover-by-della

Докато слушате можете да се насладите на някои от страхотните снимки на Диляна: