В новата ни рубрика “Сцената” ще даваме възможност на различни млади и талантливи автори и изпълнители да споделят своите творби независимо от това в какъв жанр или изкуство са. Тук можете да споделите свое стихотворение, разказ, снимки, картини и рисунки, както и клипове с музикални или танцувални умения. Без значение дали сте професионалист, който все още не е намерил своята реализация, или пък просто това е вашето хоби, то нашата “сцена” е отворена за вас. Необходимо е да ни изпратите и кратко ваше представяне придружено със снимка, за да покажем чие е авторското произведение, което популяризираме. Целта на “Младите успели българи” е след време “Сцената” да стане едно разпознаваемо и събирателно място за младите български таланти в онлайн пространството. Можете да изпратите своите авторски материали и вашата биографична информация чрез лично съобщение на нашата Facebook страница.
Очакваме да се качите на “Сцената” на “Младите успели българи”.
–––––––––––
Диляна Атанасова е на 23 години от Ямбол. По образование е PR експерт и това върви паралелно със страстта ѝ към музиката, фотографията и писането. На нашата „Сцена“ е един талант, чиято душа се храни с изкуство. Ще ви представим уменията на Диляна в поезията, пеенето и снимането.
Борба
Уморих се да се боря с фалшиви врагове,
да нося саби, ножове и каска,
и да знам, че ще загубя.
Тежи ми тоз товар не лек,
Душевността ми бяга , а сърцето сякаш дреме.
Разумът ,откъснат, някъде спотайва се едва,
незасенчен от обстоятелства.
Рицар ли съм аз или робиня?
Боря ли се с живота, или спя?
Търся ли истинността,
или се примирявам с непрогледната мъгла,
наречена съдба?
Лутам се, заричам се, забравям.
После някой поощрявам,
а кой ще ми помогне питам
и в лабиринта услужливо да ме той упъти.
Спъвам се, падам, ставам.
Гримирам се с постъпки,
обковавам себе си и бдя.
Чудя се дали в пустинята
ще видя падаща звезда?
Ако се боря и спечеля
каква ще бъде моята награда?
Душата дето я погубих ,
не би се върнала, та тя е чужда.
Мираж са сънищата причудливи.
Мираж са любовта, учението и успеха.
Мираж е и света,
Но виждаме го всички някак.
Понякога е мрежов, сив и дързък.
Понякога е груб, първичен, динамичен.
Понякога вълнува се морето,
бушува, свири, пее дивно.
Открива се пред нас платно,
а боите -избор наш са.
Рисуваме, бленуваме, плануваме.
Загадъчно, драстично, магнетично.
Животът е какъвто го опишеш,
а после сътвориш – с усмивка или сълзи,
с пера от птици, с кожи,
с шипове или обкови.
Бори се- да се смееш, но да те боли
Бори се – да знаеш, но да продължаваш
Бори се- себе си надвий !
Стани човек, а не злодей!
Moe кътче. Мой град.
Идвам си и си отивам,
копнея за онази люлка,
от детството, полята със спомени и хиляди куплети.
Понякога е тихо в мислите по отминалите дни.
И те са кротки, но и дълбоко-чувствени и мои.
Прибирам се за малко, прибирам си моментите мечтани,
извоюваните светове, безкрайните нощи на смелости и сутрини на сръчност.
Идвам си и си отивам,
но моето сърце е вечно тук, и вечно спряло,
копнеещо за бащиния кът.
Заключил в себе си онези дни, които никога не ще се върнат, които никой никога не ще да замъгли.
Онези дни са тъй вълшебни. Мои са, не си ги давам.
Идвам си и си отивам. Мой дом, мое вдъхновение.
Ти винаги ще си във мен, и аз във теб.
Тъй чиста като росата по онези пурпурни цветя. Ще ме огрее слънцето във двора на дома и ще се усмихна.
Ще повикам стари спомени, ще потърся стари светове. Ще се натъжа, че загубила съм някой близък. Че къщата е пуста. Че всеки е далеч от родната земя.
Но някак си накрая ще приключа всичко със усмивка.
Идвам си и си отивам,
копнея за онази стара люлка.
Полята с хиляди дерзания, хиляди мечти.
Усмихваща се на моите съмнения, но носеща искрица пъстрокрила.
Препълнена с душа, и сила, препълнена с любов.
Продължаваме с кавър на песента на John Legend – All of me.
Докато слушате можете да се насладите на някои от страхотните снимки на Диляна:
