Успелите споделят

Димана Шишкова е горда тракийка от Стара Загора, носеща любов към Земята, природата, традиционните култури и визуалните изкуства. Следвала е геоекология в университета в Карлсруе. Германия ѝ помага да сбъдне две от своите мечти – да научи испански и да стане част от научна експедиция в джунглата на Южна Америка. Студентски обмен с университета в Каракас, Венецуела, където посещава лекции и семинари от програмата “Устойчиво развитие”, прераства в полево изследване с коренното население Пемон, където проучва промяната на традиционната култура на местните.

Практика на 65-тия международен филмов фестивал “Берлинале‘‘ в Берлин заражда в Димана амбицията да посвети уменията и енергията си на документалното кино, което според нея е много по-силно средство за предаване на идеи и послания от писането на научни трудове по темата.

Малко след като завършва висшето си образование, в парк Бедечка срещу дома ѝ в Стара Загора започват строителни дейности. В медиите и сред гражданите започва активна полемика дали местността е парк или вече квартал. Заинтригувана да разбере какво всъщност се случва, тя започва собствено проучване чрез неформални интервюта, които прерастват в проекта ѝ за документален филм “Случаят Бедечка”, засягащ много по-глобални въпроси от локалното застрояване на парка.

Повече за нея и за каузата ѝ, която прeраства в документален филм, ще разберем в следното интервю.

Завършваш висшето си образование в университета в Карлсруе, Германия, и участваш в международни проекти. Кое те накара да се върнеш отново към България?

Не бих се определила като “завърнала се” по простата причина, че никога не съм се чувствала “заминала”.

Нося си България навсякъде, където мина.

Разпространявам с гордост българската култура, но също говоря и за проблемите в родината и се интересувам как подобни на тях се решават на други места.

В момента живея в Берлин, където работя по моя първи самостоятелен филмов проект, който също третира наболял проблем в България. От разстояние ми е по-лесно да запазя обективност. Като завърша филма, възнамерявам да го разпространявам основно в България и по този начин да започнем обществена дискусия и формираме активна гражданска мрежа.

Как се случи така, че стана част от научна експедиция в джунглата на Южна Америка? За какво беше тя и с какво те обогати?

При студентски обмен в университета “Симон Боливар” в Каракас, Венецуела, през 2012-та година се запознах с професор Бибиана Билбао. Тя и нейният научен екип вече над десет години провеждат изследвания в Гран Сабана – уникална геоморфоложка област на границата с Бразилия и Гвиана. През 2014-та година станах част от работната група, която работи с коренното население Пемон. В диалог с местните учените проучват ефекта на традиционните земеделски практики с огън върху почвите. Моята задача беше по-антропологична: чрез качествени интервюта с пемоните да установя промяната на традиционната култура и последиците от този феномен върху индианското общество.

Животът в Гран Сабана ми помогна още по-ясно да осъзная силната връзка между природата и традиционната култура. Двете трябва да се разглеждат като система и опазват едновременно. Наблюдавайки голямата роля на аудиовизуалните медии за загубата на традиционни знания, в мен се породи силното желание да използвам същите тези средства за предаване на послания с цел съхранение. Така естествено се пренасочих от академичните занимания към използването на медии за възпрепятстване процеса на загуба на традиционни знания.

Кога и защо започна да се занимаваш с документално кино?

Под някаква форма винаги съм го правила – видео дневници от екскурзии и семинари в училище и в университета, портрет на класа в края на гимназията, филмчета като подарък за близки хора.

Вече като студентка участвах в професионалното заснемане и монтаж на научни видеоклипове в различни институти на университета. По-късно в Берлин работих в продуцентска къща за производство на документални филми за немската национална телевизии ZDF/ARTE.

С опита, който събрах при тези занимания, в момента завършвам първия си независим пълнометражен документален филм “Случаят Бедечка”.

Как дойде идеята за документалния филм “Случаят Бедечка”?

През пролетта на 2016-та година започнаха строежи на супермаркет в парк Бедечка, намиращ се пред дома ни в Стара Загора. Местните новинарски издания писаха, че всичко е законно. Интуитивно чувствах, че има някаква нередност. Използвайки знанията ми от курсовете по регионално развитие в университета за анализ на заинтересованите страни, започнах да се срещам с участници в казуса. Проведох неформални разговори с тях и събрах всичката възможна информация. Познати ми заеха камера и започнах да снимам строежите и парка.

Допълнително си набелязах положителни и за мен лично много вдъхновяващи примери за възможни решения от други места. Подходих към събраната информация като научен труд, но исках да го представя по-визуално и лесно смилаемо. Така се оформи документалният филм.

Какъв проблем показва филмът?

Проблемът накратко е промяната на устройствени планове с цел придобиване на общинска или национална земя за лична финансова изгода. Този механизъм намира изражение от десетилетия в цялата страна. Засегнати са не само зелени градски площи, но и, както видяхме съвсем наскоро, планините и Черноморието. В този казус са заплетени много обществени проблеми и за мен беше важно да насоча вниманието към тях.

На какъв етап е филмът в момента?

След дългия период на анализ и подредба на материала, в момента се намирам в края на постпродукцията. Монтирам филма, остава да се направят анимации, цветови и звукови корекции, музика, да се сложат надписи и субтитри.

Филмът е почти готов, но той е част от по-голям проект, който включва и неговото разпространение и формирането на мрежа от активни граждани.

Нашите читатели как била могли да помогнат на твоята кауза?

От Коледа започнах кампания за събиране на средства за популяризиране на проекта и събиране на средства за тези последни технически задачи на продукцията и предстоящото разпространение.

Ще съм изключителна благодарна, ако читателите на Uspelite.bg, при желание и възможност, подкрепят каузата с дарение на: plana.earth.

Голяма помощ за каузата е и споделянето на кампанията в социалните мрежи или посредничеството с места за прожекции или организации, с интерес да се включат в мрежата.

Защо е важно да се грижим за природата?

Ще отговоря, цитирайки един от участниците във филма:

С изключение на няколко десетилетия от най-новата история, хората сме живели хиляди години сред природата и по-естествено нещо за нас от нея няма. Ние сме част от природата и тя е нужна дори и за сетивното и умствено развитие.

Наскоро се замислих как и “екология”, и “икономика” имат общ корен – древногръцката дума за “дом” oikos. Не трябва да забравяме, че природата е нашият Дом. Унищожавайки я, губим много повече от просто паркове:

Губим културната си идентичност, връзките в обществото и основата на всякаква икономика.

За какво мечтаеш?

За разходки с близките ми без да ставаме свидетели на незаконна сеч, строителство и замърсяване.

За България, която е привлекателна за способни, талантливи и възпитани хора, които ценят това, което имаме, а грижата за природата е основа на нашия икономически и културен подем.